Железопътната инфраструктура иска да строи слънчева централа

Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) смята да строи фотоволтаична централа с мощност от 5 мегавата, съобщи в понеделник пред журналисти в Боровец Стоян Стоянов, директор на поделение "Енергетика" в компанията.

В момента се търси финансиране за реализацията на проекта за използване на възобновяемата слънчева енергия за нуждите на железопътната инфраструктура. Необходимата инвестиция, която още се реализира в дългосрочен план, е 25 млн. евро. Слънчевите колектори ще бъдат монтирани върху имоти на НКЖИ, възможно е инициативата да се разшири.

Това е следващият енергиен проект на компанията, чието дъщерно дружество "Трен" вече има лиценз за търговия с електроенергия, а в момента се подготвят документите за подаване на заявление в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за лиценз за разпределение на ток.

Изготвя се бизнес план, в който ще бъдат определени и цените на услугата, каза още Стоянов. Очаква се лицензът да бъде предоставен през лятото.

За увеличаване на енергийната ефективност на железопътното движение са необходими около 41 млн. лв. за период от около четири години, стана ясно още.

До септември 2008 г. НКЖИ ще започне да управлява дистанционно две от подстанциите, които захранват контактната мрежа в даден участък от железния път. Системата SCADA ще стартира в тяговите подстанции Симитли и Генерал Тодоров, с идея това да стане в цялата страна.Компанията планира още изграждане на система за дистанционно отчитане на консумираната електроенергия в електрическия тягов подвижен състав, както и на енергията високо, средно и ниско напрежение.

От НКЖИ се оплакаха, че не разполагат с достатъчно средства за модернизация, ремонт и изграждане на нов железен път и за съоръжения и ще покрива инвестиционните се нужди с пари от продажба на имоти, основно гари, които не се използват.

Според разчетите на НКЖИ за 2008 г. ще са необходими около 314 млн. лв за текущи нужди, а отпуснатите от бюджета средства са едва 120 млн лв.

Въпреки това от компанията определиха тазгодишната държавна субсидия като рекордна. За сравнение през 2001 г. размерът на субсидията е бил 55 млн. лева, през 2002 – 48 млн. лв., а през 2003 – 20 млн. лева.

От компанията обаче очакват да реализират пред тази година 163 млн. лв. приходи от продажба на неоперативни активи.

Намеренията са да бъде продадена гара Пионер, която не се използва по предназначение. Началната тръжна цена на съоръжението е 115.3 млн лв. Планира се дружеството да се раздели и с гара Сердика, която не е функционална от 10 години. В момента обаче се води съдебен спор дали територията е общинска или държавна собственост.

В дългосрочен план компанията предвижда да тегли държавно гарантиран заем от 360 млн лева ,от Световната банка за инвестиционните се намерения.

Чрез мащабни инвестиции в ремонт и изграждане на жп инфраструктура, НКЖИ се стреми да подобри безопасността на движение на влаковете и да съкрати времето за пътуване между две точки. За целта ще се намаляват участъците с ограничение на скоростта, чиято обща дължина е 178.1 км.

За увеличаване на средната скорост на движение на влаковете, която в момента е 81 км/ч до 130 км максимална скорост, са нужни 265 млн. лева ежегодно, като 180-200 млн. лева от тях ще трябва да се инвестират в релсовия път и съоръжения.

"Сред целите ни за 2008 г. е да намалим пътуването от София до Бургас през Пловдив с 1 час”, обясни генералният директор на НКЖИ Антон Гинев. На семинара стана ясно, че през 2007 за първи път е прекратена тенденцията за увеличаване на времето за изминаването на дадено разстояние.

„Инвестициите са насочени в три основни посоки: железен път, енергетика и телекомуникации”, каза Гинев

В стратегията на компанията за 2008 г. е заложен ремонтът на близо 200 км железен път. С приоритет ще са отсечките София-Пловдив-Стара Загора-Бургас и София-Владая-Перник. Ще се осъществи механизирано подновяване на 64 км от жп мрежата на страната. За поделение „Железен път и съоръжения” средствата, осигурени чрез капиталовия трансфер от държавния бюджет за 2008 г., са 38.5 млн. лева.

Нови железопътни линии няма от 1974 г. През тази година не се предвижда строителството на нови жп линии, а само ремонт на вече съществуащи.

Пътната ни мрежа е недоразвита. На 1000 кв.км територия се падат 68 км жп път. При развитите администрации тези стойности са трицифрени, обясни Стоян Стоянов.