Жените у нас първо раждат и после сключват брак

Развива се тенденцията жените у нас първо да раждат дете и след това да сключват брак, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). В петък институтът представи последните данни за населението и демографските процеси през 2008 година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете у нас е 25.4 години, а при сключване на първи брак е 26.1 години. Според статистиците се очертава тенденцията раждането на първото дете да предхожда сключването на брака. Те констатират, че високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без оформен юридически брак.

През 2008 г. продължава да намалява броят на сключените бракове. През миналата годината са регистрирани 27 722 юридически брака, които са с близо 2 000 по-малко от предната година. От тях 78.8% са сключени между жители на градовете. В селата са оформени пет пъти по-малко бракове - 5 878. Статистиците обаче правят уточнението, че по-малкият брой на сключените бракове се дължи не само на нежеланието на младите двойки да се женят, но и намаляването на броя на населението във възраст за предприемане на тази стъпка.

През 2008 г. регистрираните разводи са 14 104 или с 2 200 по-малко от 2007 година. Над 80% от тях са извършени в градовете. Близо 60% от разводите са по взаимно съгласие, 26% са поради несходство в характерите, а за около 9% причината е фактическата раздяла.

Най-високата раждаемост от 14 години

Продължава да се увеличава раждаемостта, регистрира НСИ. През 2008 г. са се родили 78 283 деца, но от тях 77 712 (99.3%) са живородени.

Регистрираният брой на живородените деца през 2008 г. е най-големият за последните 14 години, а коефициентът на раждаемост достига нивото от 1992 година.

Докато през 2001 г. средният брой на живородени деца от една жена е бил 1.24 деца, през 2007 г. той достига 1.42, а през 2008 г. - 1.48 деца. Това е и най-високата стойност на плодовитост след 1992 г., когато този коефициент е бил 1.54 деца.

През 2008 г. са регистрирани и най-голям брой раждания на близнаци, тризнаци и т.н. от1975 г. насам. Регистрирани са 985 такива раждания като 953 са на близнаци, а 32 на тризнаци. Едно от обясненията е повишаването на забременяванията чрез репродуктивната система "ин витро".

Застаряване на населението

Към края на 2008 г. постоянното население на България е 7 606 551 души. За една година в резултат на отрицателния естествен прираст и потокът на емигранти към други страни населението намалява с близо 33 700 души, или с 0.4%.

Продължава процесът на застаряване на населението, което естествено води и до нарастване на показателя за средната възраст.

През 2001 г. този показател е бил 40.4 години, а през 2007 г. - 41.5 години. Сега средната възраст на населението за страната е 41.7 години. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст е по-висока спрямо градовете – съответно 45.4 и 40.1 години.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 000 души или 63.2% от цялото население. В сравнение с 2007 г. хората в трудова възраст са намалели с 11 хил. души.

Хората в пенсионна възраст през 2008 г. са били 1 701 000 души. Спрямо предната година то е намаляло с близо 16 хил. души. Това се дължи нe само на смъртността, но и на изключването от тази категория на част от жените поради вдигането на възрастта за пенсиониране.

Наблюдава се намаление в общата смъртност спрямо 2007 г. Броят на починалите е 110 523 души или с 2 481 по-малко. Коефициентът на обща смъртност 14.5‰ е намалял с 0.3%.

Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (15.8‰), отколкото при жените (13.3‰) и по-висока в селата (20.4‰), отколкото в градовете (12.1‰)

След 50 години се стопяваме до 5 млн. души

Най-песимистичната прогноза е за 50 години – до 2060 г. - когато населението на България ще е спаднало до 5.166 млн. души, показват изчисленията на НСИ.

Оптимистичният вариант сочи, че през 2060 г. то ще бъде 6.086 млн. души. Според изчисления по методика на Евростат населението на България след 50 години ще бъде 5.475 млн. души.

Към 2008 г. естественият прираст е минус 32 811 души, тоест имаме стопяване на населението. Това обаче е най-малкото намаление в резултат на естествения приръст след 1995 година. Коефициентът на естествения прираст е минус 4.3‰. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 11.7‰, докато в градовете е минус 1.3‰.

Къде сме в Европа?

Извън нашата страна в Европа с отрицателен естествен приръст на населението, но с по-ниски стойности, са Естония, Румъния, Германия, Унгария и Литва - от минус 1.2‰ до минус 4.0‰. С отрицателен естествен приръст на населението е и Латвия, като стойността му е еднаква със стойността в България. Всички останали европейски страни имат положителен естествен приръст от 0.2‰ в Словакия, Австрия и Гърция до 1.9‰ в Дания, Финландия и Белгия. Сравнително висок положителен естествен приръст има в Люксембург (3.4‰) и Франция (4.5‰). С най-висок естествен приръст е Ирландия (9.8‰).