Жените увеличават влиянието си в българския обществен живот

Жените увеличават влиянието си в българския обществен живот
Българският министър-председател Бойко Борисов, който има зад гърба си кариера на телохранител, пожарникар и инструктор по карате, едва ли изглежда като поддръжник на феминизма, но през последните месеци някогашният представител на силовите професии предложи доста жени за ръководни постове, което някои определят като сексуална революция в тази доминирана от мъжете страна, пише вестник "Ню Йорк таймс".

"Жените са по-прилежни от мъжете, и минават без дълги обеди и ходене до бара", цитира изданието Борисов, който посочва като пример за жена майка си и германската канцлерка Ангела Меркел.

"Жените имат по-силни характери от мъжете, защото когато кажат "не", това значи "не", и не са толкова корумпирани", заявява бившият кмет на София.

Според някои критици решението на Борисов да вкара повече жени в политиката е цинична тактика, с която да се подобри образа на тази бедна и прочута с корупцията си балканска страна. Други обаче настояват, че засилването на женското присъствие в обществения живот на България достига нови висоти въпреки доминиращата роля на мъжете, отбелязва вестникът.

В момента не малко висши постове в България се заемат от жени – министърът на правосъдието, кметът на столицата, председателят на парламента, кандидатът за еврокомисар за хуманитарната помощ са все представителки на нежния пол.

Миналата година генерален директор на ЮНЕСКО стана българската дипломатка Ирина Бокова, която победи в надпреварата за поста египетския министър на културата Фарук Хосни. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. 60 процента от предложените от партията на Борисов кандидати бяха жени.

Българският министър-председател твърди, че жените са тайното му оръжие в борбата срещу беззаконието.

Заместник-главният прокурор Камен Ситнилски изтъква, че досега в страната не е имало наказателно дело за корупция срещу жена.

"Трудно е да се приеме, но жените са по-малко податливи на корупция от мъжете и са по-почтени", цитира вестникът думите на Ситнилски.

Когато става дума за жените на ръководни длъжности, някои предпочитат да отдават повече важност на равенството между половете, а не на по-голямата благонадеждност на жените.

Изказват се мнения, че жените са по-морални от мъжете, докато други смятат, че жените не са по-некорумпирани от мъжете, а просто по-малко са подлагани на проверки, тъй като не са в кръговете, където процъфтява корупцията, коментира "Ню Йорк таймс".

Според социолози корените на наблюдаваното напоследък в България засилване на ролята на жените в политиката може да се проследят до времето на комунизма, който наблягаше на равенството между жените и мъжете.

"Ню Йорк таймс" цитира директора на Центъра за изследвания и политики за жените Татяна Кметова, която заявява, че при комунизма се е очаквало жените да работят наравно с мъжете и често представителите на двата пола получавали еднакво заплащане. По думите ѝ в България никога не е имало феминистко движение, а в края на 70-те години страната е имала най-високия процент на работещи жени в света. "При комунизма жените в България бяха представени в почти всички области на живота, от ръководители на заводи до медици", казва тя.

Не всички в България са убедени, че издигането на жени на висши постове е мъдро, отбелязва вестникът. Според заместник-кмета на София Минко Герджиков това може да се окаже недостатък във време на криза. "Големият проблем е, че жените повече се поддават на емоции от мъжете и управлението им се основава повече на интуиция, отколкото на факти. По време на криза една жена много бързо може да се превърне от политик в човешко същество, а това може да бъде лошо", казва той.

* По БТА

Споделяне
Още от България