Жертви и палачи

В периода декември 1944 - април 1945 Народният съд образува 135 процеса.
Общо Народният съд произнася 11 122 присъди.
От тях 2730 са смъртни, 1305 са доживотни, а 1782 са за строг тъмничен затвор от 10 до 20 години.

Около 1200 души са осъдени на смърт задочно, тъй като вече са убити при саморазправи през есента на 1944.

Нюрнбергския процес произнася 22 присъди,
11 смъртни, 3 доживотни, 5 присъди затвор от 2 до 10 години и оправдава 2-ма от обвиняемите.
Общо при денацификацията на Германия са произнесени около 200 смъртни присъди

На 1 ФЕВРУАРИ 1945 г. в София e произнесена присъдата на така наречения Народен съд. Няколко часа по-късно на централните гробища са разстреляни трима бивши царски регенти, осем от десетте царски съветници и сътрудници, бившите министри от последните кабинети и народни представители. Закопани са в обща яма.

Замисълът на българската и на съветската комунистически партии след преврата през 1944 г. е целенасочена ликвидация на управленския, гражданския и военния елит на България. Само две седмици след назначаването си за главен народен обвинител в началото на декември 1944 г., Георги Петров споделя в интервю за "Работническо дело", че историческата дейност на Народния съд ще се развие под лозунга "Смърт на фашизма".

Целият фарс на подготвящия се "Народен съд" се развива на фона на тежък, непрестанен и целенасочен терор срещу средната класа. Композиторите на тази опера са в Москва, диригентите са в софийския ЦК, а за изпълнители са избрани лица от кръга на крайната левица в зависимост от тяхната степен на вярност и лумпенизация. На 1 октомври 1944 г. ЦК на БРП(к) докладва на Георги Димитров в Москва: "Решихме чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища." Седем дни по-късно директорът на Народната милиция спира незаконните арести, макар изрично да посочва, че при "спешни случаи" задържането може да се извършва без заповед.

Наредбата-закон за Народния съд минава на три заседания на Министерския съвет в края на септември, утвърдена е от регентите и е публикувана на 6 октомври 1944 г. в "Държавен вестник". Всички членове на кабинета на ОФ познават добре и приемат тази наредба-закон. Подписват я комунисти, земеделци, социалдемократи, безпартийни, звенари. За пръв път в нашата история български министри потъпкват по този начин действащата конституция, лишават свои колеги политици и икономисти от законни права и практически ги осъждат на смърт. Физическа или духовна. Тяхна и на техните семейства.

По конституция министри могат да бъдат съдени единствено от държавен съд. Народните представители изобщо не могат да отговарят за своите действия в качеството си на депутати. Народният съд не се съобразява с това, защото при евентуално спазване на тази конституционни членове неговата дейност щяла да се забави.

Действащата тогава Търновска конституция забранява и конфискация на имуществото. Но Димитров и Коларов правят именно конфискацията съществена част от наредбата-закон, "за да се нанесе първият икономически удар върху буржоазията, да се финансира народната власт и да се подпомогнат борците против фашизма".

Забранено е защитата да се представлява от повече от двама адвокати, защото "не може да се позволи на подсъдимите да тормозят производството в Народния съд с многобройни адвокати и защитници".

И накрая изборът на съдии в съставите на Народния съд става от комитетите на ОФ, в които влизат "представителите на народното мнозинство". Така І Върховен състав, който съди регентите, съветниците и министрите, се състои от 9 членове, между които 2 юристи, 4 пенсионирани учители, 1 земеделец, 1 работник, 1 миньор.

В отчета на вътрешния министър Антон Югов от 16 ноември 1944 г. се споменават арестувани 28 630 души. Четири дни по-късно правосъдният министър Минчо Нейчев докладва на Димитров в Москва, че подсъдимите по Народния съд са 10 000 души. За безследно изчезналите 18 630 българи не се загрижва никой от българските министри, дошли на власт с обещание за тържество на доброто и справедливостта. Същото се случва седем месеца по-късно, когато (по приблизителни данни) общият брой на осъдените на смърт се отчита около 2650, а изпълнените присъди - около 1550. Това показва, че около 1200 души не са били официално екзекутирани, а тяхното ликвидиране е било узаконено впоследствие от Народния съд на правителството на ОФ. Само за сравнение равносметката от Нюрнбергския процес: съдени 22, на смърт - 11, до живот - 3, между 2-10 години затвор - 5, оправдани - 3. Общият брой на смъртните присъди по денацификацията в цяла Германия е около 200.

А колкото до българите, комунистите още няма за какво да се каят, десницата не се идентифицира с тази памет, а племенникът на заровения като куче принц Кирил се превърна в символ на историческия консенсус.