Жилищата на българите са поевтинели с 6 млрд. лева за тримесечие

Стойността на градските жилища, притежавани от домакинствата, намалява с 6 млрд. лева за тримесечие, достигайки 105 млрд. лева към септември 2009 г. Това сочат данни от редовния доклад на консултантската компания "Индъстри Уоч" – "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2009 г.".

Богатството на населението у нас (финансово и жилищно) се равнява на малко над 139 млрд. лв. през третото тримесечие на тази година. В сравнение с второто тримесечие то е намаляло със 5.2 млрд. лв или с около 4%.

Причината е поевтиняването на имотите. Темпът на понижение както на офертните, така и на пазарните цени на жилищата обаче постепенно се забавя, смятат от "Индъстри Уоч".

Най-значим спад (от 28% годишно) е отчетен при едностайните луксозни апартаменти, които са по-чувствителни към промени в бизнес цикъла. Противно на очакванията на някои анализатори кризата доведе до свиване на разликите между цените на апартаментите във високия и ниския ценови сегмент.

Варна е градът с най-скъпи жилища, като разликата между жилищните цени там и в София продължава да се разширява.

Жилищата стават по-достъпни за потенциални купувачи със стабилни доходи. Покупателната сила на средната заплата, измерена в жилищна площ, се повишава с 55% за последните 12 месеца – до нива характерни за 2004 г. Нещо повече, наемите се понижават много по-слабо в сравнение с цените, което увеличава привлекателността на инвестицията в жилище с цел последващо отдаване под наем.

В случай че банковото кредитиране продължи да се забавя с темповете от последните 3 месеца, а притокът на външни капитали остане слаб, можем да очакваме жилищните цени да се понижат допълнително с до 10% в началото на 2010 г. (спрямо настоящите нива), са изводите на "Индъстри Уоч".

При финансовото богатство на българите се наблюдава забавен растеж с 2%, но той остава положителен въпреки нарастващото влияние на кризата в България. Финансовото богатство на населението се разширява с 800 млн. лева спрямо предходното тримесечие , достигайки 34.3 млрд. лв. през третото тримесечие на 2009 г. Нетното финансово богатство, отчитащо и задлъжнялостта на населението, расте с 3.5% спрямо година по-рано, отчасти и поради забавянето на банковото кредитиране.

Потенциалът за растеж на личното богатство е ограничен от стагнацията на пазара на труда, изразяваща се в намаляващи доходи и нарастваща безработица, която вероятно ще продължи да се увеличава и през 2010 г. Въпреки това съществуват и фактори, които стимулират растежа на богатството. По време на криза домакинствата спестяват, за да могат да посрещнат евентуална загуба на работно място или намаляване на доходите. Принос за увеличената склонност към спестяване има и високата доходност, която вложителите получават срещу своите депозити в банка. Лихвите по депозити със срок една година достигат 8% годишно. Цените на някои потребителски стоки и на повечето инвестиционни активи (жилища, акции) се понижиха значително, което допълнително мотивира домакинствата да отлагат покупките на дълготрайни активи във времето.

Българите продължават да избягват рисковите инвестиции (като акции и вложения във взаимни фондове) за сметка на вложенията в нискорискови активи (като депозити и пари брой), които представляват почти 90% от финансовото богатство на населението. Съхраняването на спестяванията е важно, защото осигурява буфер срещу евентуално задълбочаване на кризата в реалния сектор през 2010 г., което би могло допълнително да влоши състоянието на домакинските бюджети. Успокояващ е фактът, че задлъжнялостта на домакинствата в България е все още близо два пъти по-ниска в сравнение със страните от еврозоната.