Житейската магистрала на Плевнелиев към "Дондуков" 2

"Феноменално" – това е думата, която използва в почти всяко свое изказване пред публика кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Именно като феноменална може да се определи и скоростта, с която министърът на регионалното развитие преминава през житейската си магистрала.

В изявления за пресата той се определя като човек, чийто мечти се сбъдват. Досега не е споделял откога датира мечтата му да стане държавен глава и дали това е била неговата искрена мечта. Президентската му номинация е функция на високия му обществен рейтинг, който пък до голяма степен се дължи на факта, че през втората година от управленския си мандат премиерът Бойко Борисов някак между другото изостави първостепенния си приоритет - борбата с престъпността и корупцията, и заложи на градежа на магистралите с личното си присъствие по всяка първа или втора копка. Редом до него неотлъчно бе строителният министър.

Росен Плевнелиев не разполага със собствен политически ресурс и в този смисъл изстрелването му към "Дондуков" 2 не застрашава позициите нито на ГЕРБ, нито на Борисов или Цветанов. Плевнелиев е по-скоро технократ, макар че започна да се изкушава в политическата риторика в последните седмици, когато в управляващата партия са били вече наясно, че той ще е техният човек за президентската надпревара. А може би най-важната причина, поради която той бе издигнат за кандидат на ГЕРБ е тази, че партията няма по-печеливши имена.

Въпреки че премиерът Бойко Борисов му каза да се готви за поста още в края на май, строителният министър поиска време за размисъл. Тогава тръгнаха дори залози в правителството дали Плевнелиев ще посмее да бъде първият отказал на премиера. Е, не посмя.....

"Аз съм там, където българите имат нужда от хора като мен, да разширят хоризонта, да зададат дългосрочно посоката и да работят здраво по национални приоритети", заяви Плевнелиев на 24 август. Преди това обаче, както е прието в българските политически среди, отричаше енергично възможността за президентска номинация.

"Годината е предизборна, но аз не се боря за президент, за кмет – аз се боря за работата си. Не скачам от клон на клон, не съм свикнал така. Не съм политик, аз съм експерт и трябва да свърша много неща”, казва Плевнелиев на 20 февруари.

Пътят на Плевнелиев, по собствените му признания, е изпълнен с върхове и падения, може и с много, и с малко, но в крайна сметка е успял човек, "който може да гледа открито всеки в очите".

Началото

Още в началото на министерската му кариера бе разсеяна представата, че той е от Плевен заради фамилното име. Роден е на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Още докато бил малък, родителите му се местят в Благоевград, разказва Ангел Плевнелиев, втори братовчед на Росен и бивш лидер на ГЕРБ в Гоце Делчев.

"Изключително отговорен, можещ и знаещ млад човек". Така описва Ангел братовчед си Росен пред регионалния вестник "Струма". Като ученик Плевнелиев печели състезания по математика и информатика, първи е на републикански олимпиади по програмиране, участвал е и в международни по математика. Това е решаващо за избора му на бъдеща професия – следва "Изчислителна техника" във ВМЕИ "Ленин" (днес Технически университет).

Завършва висшето си образование през 1989 г. и започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника. Самият той твърди, че след промените през 1990 г. остава на улицата – така, както се случва и с много други хора. Затова бързо трябвало да измисли нещо.

САЩ му вдигат червен картон, но Германия му дава шанс

"Реших да бягам в САЩ, за да правя наука там. Имах много добър английски, бях първи по програмиране. Седнах да попълня документите за виза. Бях много честен и казах, че нямам апартамент, кола, нищо, само 120 долара. Спомням си, че попълвах формуляра с едни таксиметрови шофьори от Пловдив и те ме посъветваха да пиша, че имам два апартамента, кола, 3000 долара, но аз казах: не, искам да съм честен. Вярвах, че ще получа виза, защото бях перспективен – млад, с английски и научен сътрудник", разказва историята с първата си виза за страната на неограничените възможности Плевнелиев. Разочарованието му обаче е огромно. Всички от групата получават визи с изключение на него.

Получава шанс за реализация в Германия. Заедно с приятеля си по това време Иван Тодоров, собственик на изба "Тодоров", регистрират фирмата "Ирис интернешънъл" с идеята да се занимават с импресарско посредничество.

"В крайна сметка импресарското начало много бързо ни доведе до успех. Само че вместо да изнесем музикални групи, изнесохме строителни работници, защото по това време това се търсеше в Германия". Тази история е разказвана много пъти от Плевнелиев. Така на 31 май 1991 г. двамата съдружници тръгват с автобус със строители за Германия. Теглят заем от 12 хил. марки, които се стопяват бързо, защото трябвало да наемат квартири за 25-те работници и първоначално да осигурят надниците.

В края на годината обаче Плевнелиев е на косъм да яде пердах от работниците. "Идват и ми казват", разказва Плевнелиев. "Виж сега, шефе, че можем да те набием, можем, ама това няма да помогне, защото нямаш пари".

Точно като в приказките в този момент се повява фирмата "Линднер", с която подписват първите договори. Следват осем години съвместна работа и над 80 изградени обекта.

Завръщането

Историята с връщането му в България през 1998 г. също е впечатляващо разказвана. "Не бях удовлетворен да се занимавам със строителство, исках да направя нещо запомнящо се", казва Плевнелиев. Шансът идва с новия управител на надзорния съвет на "Линднер" - г-н Шефер, който променя изцяло инвестиционната политика на компанията.

Шефер е един от големите играчи на пазара на недвижими имоти в Германия. Дълги години е бил мениджър на "Комерц Банк Бавария". Автор е на идеята "Линднер" да направи бизнес парк в Централна и Източна Европа. За целта компанията прави вътрешен търг между дъщерните си фирми в България, Чехия, Полша и Унгария. Плевнелиев печели.

"Тази инвестиция се случи в София, защото в Прага, Будапеща и Варшава вече имаше бизнес паркове, докато в България "Линднер" щяха да са първи, а първият винаги печели", обяснява Плевнелиев.

Останалото е известно. Паркът вече е построен и работи, като междувременно в края на 2006 г. е продаден за рекордните 220 млн. евро на американския фонд "Грамърси". След бизнес парка следва "Резиденшънъл парк".

Когато Бойко Борисов и ГЕРБ взимат властта

През юли 2009 г. ГЕРБ начело с Борисов печели властта и поема управлението на страната. Плевнелиев влиза в политиката някак неочаквано. Поканата към него идва от вицепремиера Симеон Дянков, с когото се познават. Плевнелиев не мисли много дали да приеме, защото, по думите му, "крайно време е нещата в България да започнат да се случват".

И първото са магистралите, защото "там, където няма магистрали, е пустиня, а където има – живот". Нарече се "министърът на трите магистрали" заради обещанието да завърши "Люлин", "Тракия" и "Марица".

Към днешна дата Плевнелиев вече е "министър на седемте магистрали". Планът му за развитието на пътната инфраструктура до 2020 г. включва две "великолепни пътни седморки" – 7 магистрали, а в добавка 7 скоростни пътя.

Докато строи пътища, Плевнелиев се бори "принципно и безкомпромисно" с незаконното строителство. Събарянето започна със строежите по морето и продължи с постройките край язовирите. Успя да стартира и "многомилиардна програма" за санирането на жилищните сгради, макар самото обновяване да започне през пролетта на 2012 г.

Опита се да въведе и ред по плажовете, но вече втора година се бавят промените в Закона за Черноморското крайбрежие. Повече от две години експертите на Плевнелиев пишат и промените в Закона за устройството на територията, които са важни, за да спре безразборното застрояване на страната.

В интервюта преди години Плевнелиев признава, че строителството не му е интересно и го смята за голяма драма в България, защото има огромно разминаване между делата и приказките.

"Семейството е моята крепост"

Семейството е лекарството срещу стреса, казва Плевнелиев. "В момента, в който се прибера вкъщи, тези три деца, футболната топка, памперсите, приказките, наистина е прекрасно", описва обстановката у дома Плевнелиев в едно от пространните си интервюта.

С Юлияна са женени от 2000 г. Двамата имат две къщи в София, и още в село Баня, край Разлог и на Черноморец. Бъдещият президент има къща и на Халкидики в Гърция.

“Ние имаме мисия, нашата мисия е толкова важна, че се надяваме да ни бъде даден шанс да я изпълним. Моята задача като човек, който разбира от строителство, от европейска култура и дисциплина, е да даде всичко от себе си, да движим държавата в най-тежките кризисни времена в една правилна посока”, заяви Плевнелиев месец и половина преди президентската номинация.