Животът на 10-те руски шпиони в Русия ще бъде истински кошмар

Животът на 10-те шпиони, заловени в САЩ и върнати в Русия в петък, от сега нататък ще е истински кошмар. Това казва в обширно интервю за в. "Дейли телеграф"  67-годишният  руски дисидент, писател и правозащитник Владимир Буковски, предаде БТА.

Буковски прекара 12 години в руски затвори, трудови лагери и в психиатрични клиники, в които беше въдворяван за принудително лечение. Едва след това той беше изпратен в Европа чрез размяна на затворници, станала през 1976 г.

"За завърналите се в Русия руски шпиони животът ще бъде истински ад", казва Буковски. Той припомня, че някои от 10-те агенти, действали под дълбоко прикритие в САЩ, са прекарали извън родината си 15 години и сега много трудно ще успеят да се адаптират към живота в Русия. На пръв поглед тези хора ще живеят охолно и ще имат чувството за свобода, но тя ще е само привидна. Те непрекъснато ще бъдат под наблюдението на руските тайни служби и всеки техен жест ще бъде наблюдаван от близо, смята Буковски.

Според дисидента първото усещане на шпионите, когато са били разкрити, е било на облекчение, че вече не трябва нищо да крият. Сега обаче те заменят комфортния си живот на Запад с живота под надзор в Русия. Най-тежко ще бъде за децата на шпионите, израснали като американски тийнейджъри и принудени да се сблъскат сега с ада на живота в Русия, твърди Буковски. Дисидентът разказва, че скоро е имал възможност да пътува до Москва и обновеният облик на руската столица изобщо не му е харесал.

"Москва ми заприлича на стара проститутка, намацала с пластове грим лицето си", казва дисидентът.

Буковски допълва, че децата на шпионите трудно ще простят на родителите си, че толкова години са ги лъгали.

"Децата ви могат да ви простят, че сте луд, че сте пияница, но никога няма да ви простят, че сте ги излъгали", твърди Буковски.

"Предполагам, че руското правителство ще отпусне на шпионите пенсийка, после ще ги изпрати да живеят някъде на далеч. Може би ще им намери и спокойна работа. Онова, което властите ще искат от тях е да си мълчат и да привличат вниманието. Не мисля, че самите шпиони ще искат да говорят за това как работи Федералната служба за сигурност (бившето КГБ). Те знаят, че човек не бива да си прави майтапи с момчетата от ФСС, които убиват хора наляво и надясно", казва Буковски.

В интервюто руският писател и дисидент си спомня за своето собствено освобождаване. Преговорите за свободата му се водели една година, но той научил в последния момент, в деня, когато, закопчан с белезници във военна база той бил качен в съветски правителствен самолет заедно с майка му сестра му и племенника му. По време на полета белезниците на Буковски така и не били свалени от ръцете му.

"Това беше смешно. Та аз тежах едва 59 килограма и бях заобиколен от 12 агенти на КГБ. Какво толкова щях да направя?", казва Буковски.

Той си спомня, че по време на полета сервирали традиционните за съветски правителствен самолет блюда - пушена сьомга и хайвер, нещо, което обикновените хора в СССР не били виждали от години на трапезите си. Самият Буковски цели 12
години бил хранен само с отпадъци и боклуци. Стюардесата в самолета не знаела дали да му даде от правителствената храна и се чудела как Буковски щял да се храни с белезници, разказва още дисидентът.

"После тя ме съжали и ме попита дали не мога да си сложа малко грим, та да придобия по-човешки вид", споделя Буковски пред "Дейли телеграф".

Буковски беше разменен в Цюрих за чилийския политически затворник, комуниста Луис Корвалан. На летището имало три коли, едната на посланика на САЩ, другата на посланика на Русия и третата на посланика на Чили.

Луис Корвалан трябвало да бъде подарък за рождения ден на тогавашния съветски лидер Леонид Брежнев. Той искал Корвалан да присъства на рождения му ден на 19 декември, така че размяната станала предния ден, на 18 декември. На 19 декември медиите в СССР показали как Брежнев прегръща на рождения си ден освободения Корвалан. По време на размяната попитали Буковски  какво би искал да се случи по повод рождения ден на Брежнев и дисидентът казал, че би предложил Брежнев да бъде разменен за Аугусто Пиночет.

Буковски си спомня още, че след освобождаването си е дал много интервюта. В началото той не можел да приема никаква храна и пиел само вода на глътки или взимал парченца шоколад. Лекари му казали, че това се дължи на недохранването години наред и на натрупаната умора.

Буковски си спомня, че първо със семейството си е живял във Великобритания в хотел и че нямали пари. По това време много им помогнала правозащитната организация "Амнести интернешънъл". Буковски обаче осъзнал, че тази помощ няма да трае вечно и започнал да изнася лекции по целия свят и написал много бързо и книга. Със спечелените пари си купил къща в Кембридж.

В края на интервюто Буковски говори и за руските тайни служби, които днес трудно успявали да наберат нови агенти. Младите, които били вербувани, били просто хора, които искали да напуснат Русия и да заживеят на Запад.