Журналисти от Европа се обединиха в София за борба срещу политическия натиск

Корупцията убива работещи в медиите и оказва тормоз и на Балканите, и в Западна Европа

Журналисти, издатели и международни неправителствени организации се обединиха на конференция в София за борба срещу политическия натиск върху професията.

Това стана по време на конференцията "Свобода на медиите и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС", организирана от Съюза на издателите в България. В нея взеха участие представители на "Репортери без граници", Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на вестници, Организацията на медиите в Югоизточна Европа и др.

Журналистиката в Централна и Източна Европа е в риск, сериозни проблеми има и на Запад, алармираха участниците в конференцията. Тя се очаква да приключи със заключителна декларация, озаглавена "Свободата на медиите в Европа: Код червено". В нея се призовава за спешни мерки на европейско ниво за защита на качествената журналистика, като например създаването на европейски фонд за защита на свободата на медиите.

Свободата на медиите в Европа: Код червено

"Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващият политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск", пише в декларацията.
В нея се изреждат редица примери за политически контрол върху медиите, което според декларацията е първата стъпка към управление тип "мека диктатура" или "окупирана държава".

В конференцията взе участие синът на убитата малтийска журналистка Дафне Каруана Галисия, а също и колеги на убития словашки журналист Ян Куцияк. Изказване направи и пребитият миналия четвъртък български разследващ журналист от Червен бряг Христо Гешов.

Специално внимание в декларацията се обръща на силно влошената медийна ситуация в България, Полша, Унгария, Малта, Словакия и Чехия.

"В продължение на повече от осем години през последното десетилетие България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от контролираните от Делян Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии", се посочва в международната декларация.

Документът предлага няколко решения като например създаването на европейски "Фонд за защита на свободата на медиите", който да защитава медиите и журналистите и да подкрепя международни разследвания на случаи на натиск върху медиите от страна на високопоставени личности. Предлага се още еврофондовете от новия програмен период да бъдат обвързани не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите членки. Друга идея е да се предвиди директно финансиране от еврофондовете за медии, без да се минава през посредничеството на местните правителства. Декларацията е и категорично в подкрепа на регламентирането на ниво ЕС на т. нар. право на издателите по подобие на авторското право, за да могат те да търсят по-лесно правата си в отношенията си с основните социални платформи като Фейсбук и Гугъл, които в момента прибират към 90% от приходите от дигитална реклама.

Не може политиците да тормозят вербално журналистите

Има сериозно влошаване на свободата на пресата и безпрецедентни вербални атаки върху медиите, алармира Паулин Адес-Мевел от "Репортери без граници", които наскоро обявиха поредния си годишен индекс на свободата на медиите. В него България е на 111-а позиция – последна сред държавите в ЕС, а също и в региона на Балканите. Паулин Адес-Мевел припомни, че през 2006 г. страната е била на 36-а позиция в индекса, почти на нивото на Франция, и оттогава насам се наблюдава драматичен срив до 111-о място. "Това е много, много тревожно", посочи представителката на "Репортери без граници".
По думите ѝ влошаването на медийната ситуация в България почти съвпада с периода на идването на власт и управлението на премиера Бойко Борисов.

Един издателите на сайта ″Биволъ″ Асен Йорданов заяви по време на дискусията, че в България открай време се виждат ″дискредитиращите кампании срещу медиите, които се осмеляват да казват, че 2 и 2 прави 4, а не 5 или 3″.

По думите ми той самият е бил нападан няколко пъти заради свои разработки и то от действащи политици и прокурори. ″Ето защо проблемът с независимостта на медиите в България не е проблем на журналистите, както напоследък твърди властта. Проблемът е на самата власт″, каза Йорданов. По думите му журналистите в България се надяват поне на ″морална подкрепа от страна на ЕС″.

Юристът Александър Кашъмов от ″Програма достъп до информация″ пък каза пред аудиторията, че България има две медийни групи. Едната, по думите му, работи по журналистическите стандарти, а другата обругава всеки опит за критика срещу властта. ″Така изглежда формулата на медиите в България″, смята юристът. По думите му у нас има добри и квалифицирани разследващи журналисти, чиито разработки често са по-стойностни и издържани от работата на специализираните служи. ″Проблемът е, че са твърде малко на брой″, обясни той. След което обърна внимание на сложното положение, в което се намират репортерите и то особено в местните медии, които са подчинени на ″местни феодали″.

Кашъмов открои и най-големият проблем – у нас биват атакувани тези, които атакуват статуквото. И в това е впрегнат както държавния апарат, така и законодателната уредба.

"Осъждаме факта, че политически лидери отправят вербални атаки и подлагат на тормоз журналисти и медии. Това е опасно, защото създава враждебен климан, усещане у обществото, че е нормално да се нападат журналисти", посочи Паулин Адес-Мевел от "Репортери без граници". Тя даде примери за груби публични изказвания на политици спрямо журналисти от страна на бившия словашки премиер Роберт Фицо, който нарекъл журналистка "мръсна антисловашка проститутка", от страна на президента на Сърбия Александър Вучич. "Франция не е изключение", добави Адес-Мевел, и отбеляза, че "това се случва в Европа, за която се счита, че свободата на пресата е на най-високите нива".

И в ЦИЕ, и в Западна Европа медийната ситуация е тежка

"Ситуацията в цяла Централна и Източна Европа е тежка. В Полша обществото е разделено на два големи лагера, които дори не се изслушват. Има дезинформация, фалшиви новини, пропаганда, медии, които са под контрол. Има вербално и физическо насилие", алармира Марк Декан, главен изпълнителен директор на медийната група "Аксел Спрингър".

"Фактът, че политически лидери обвиняват журналистите, че разпространяват фалшиви новини, води до недоверие сред гражданите и това подкопава демократичните институции. Това е много сериозно", отбеляза Матюс Берман, съветник към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. По думите му проблеми има и в западните демокрации, като 2/3 от журналистите в Холандия например декларират, че са заплашвани през предходната година. Затова там има специална програма за защита на жените журналисти.

Според Валдо Лехари, вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници, професионалната журналистика има много сериозни проблеми и във Великобритания, САЩ, Германия и Италия. "Пресата трябва да се защитава и в западните държави. Проблемът е в цяла Европа", посочи Лехари. По думите му на дезинформацията и фалшивите новини трябва да се отговори с "качество и независимост".

"Какво научихме от Тръмп и Брекзит? Ние понякога забравяме хората. Ние трябва да построим мост към хората, за да ги разберем. Те гласуваха за Тръмп, защото бяха икономически загубени от глобализацията. Ние всички сме отговорни свободата на пресата да оцелее", каза Лехари.

В Словакия корупцията уби журналист

Специално внимание по време на конференцията бе обърнато на реакцията на словашкото общество след убийството на Ян Куцияк. По думите на Матюш Давид, който е бивш журналист в обществената телевизия, отстранен заради критично отношение към властта, политическата промяна в страната е само формална. Но добрата новина е, че се е появила нова солидарност у работещите в медиите, така че да бъде продължено делото на Куцияк.

В емоционално видео бившият колега на убития журналист Петер Барди заяви, че не може да повярва, че 14 години след членството на Словакия в ЕС "ние сме държава, в която корупцията уби журналист".

Друг словашки журналист – Павол Шалай, коментира, че убийството на Куцияк е предизвикало най-големите протести в страната след 1989 г., но и след правителствената оставка властта отново е в приближени до предишния кабинет. По думите му има и положителни промени като законодателни мерки за свободата на словото, създаването на фонд за разследваща журналистика, отпадането на клеветата от наказателния кодекс, новата солидарност между журналистите. "В момента сме в повратна точка – или ще отидем към Унгария и Полша, или към Западна Европа", заключи Шалай.

Положението с медиите в Сърбия също е много тревожно, стана ясно от думите на Зоран Секулич, президент на борда на Асоциацията на издателите на вестници в Сърбия. Той разказа, че основните медии в Сърбия не работят в обществен интерес. Има голям брой атаки срещу журналисти, макар от 2001 г. насам в страната да няма убит представител на професията. Според него политическата среда в страната е много враждебна към журналистиката. "Да си професионален журналист в Сърбия е повече диагноза, отколкото професия", каза той.

А какво ще стане, когато фалшивите новини станат видеа

Марк Декан от "Аксел Шпрингер" обърна внимание към изкуствения интелект, който може да създаде нови проблеми пред професионалната журналистика. "Следващата вълна идва – изкуственият интелект. Фалшивите новини сега са нещо написано, а какво ще стане, когато се появят изкуствените видеа", каза той. Декан даде пример с видео на експрезидента на САЩ Барак Обама, което е фабрикувано с помощта на технологиите на изкуствения интелект. "Какво ще стане, когато хората ще започнат да казват: "Но аз го видях с очите си", запита Декан. По думите му ситуацията с бъдещето на медиите в дигиталната ера е много сериозна заради монопола на Гугъл и Фейсбук, които правят приходи за сметка на разходите на традиционните издатели.

"Трябва да сме много внимателни по въпроса дали да дадем правата за сваляне на съдържание на социалните медии, тоест на роботи. Това според мен не е добра идея", коментира Матюс Берман, съветник към ОССЕ.

(Очаквайте подробности)

Още от България

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?