Журналисти, политици, коментатори, социолози! За Бога спрете! Смилете се над езика свещен на моите деди!

Върнете подлога на естественото му място в изречението! Спрете да издавате странни звуци; не а-акайте; не ъ-ъкайте! Това, както и употребата на ненужни чуждици, не ви прави по-интелигентни. Не мекайте; научете литературния български език! Не подражавайте и не употребявайте нашумели изрази където ви дойде!

Неведнъж радетели на родния български език са обръщали внимание за неправилната употреба на думи и изрази. За съжаление, техните съвети рядко са намирали място в средствата за масова информация. Най-често е дискутирана употребата на чуждици, които имат хубави и звучни аналози на български език.

Тук не става дума за увлечения в стил проф. Балан. Никой не може да спре интернационализирането на езиците, което би трябвало да върви заедно със запазване на идентичността им. Не съм чувал за протести срещу термини, като интернет, смартфон, таблет, възникнали в резултат на развитието на науката и технологиите във водещи общества. Няма и съпротива срещу неизбежни промени в структурата на езика, вследствие на естествената еволюция на начина на живот на поколенията и на интензивното културно общуване на народите.

Дотук умишлено употребих повече чуждици, които са намерили място в съвременния ни език. Но как да примем за оправдана употребата на думи като “реновиран” (хотел, музей, стадион), “таргетиран подход”, “релакс”, “превю”, “позициониране”; русизмите като “оборудване”, “касае се до”? Злоупотребяваме с “информация”. Чувал съм изрази като “имате ли информация дали е постъпила информация за...”. Използваме “аерогара” вместо звучната българска дума “летище”. Транзитираме газ. Финализираме сделки. Какво щеше да стане с езика ни, ако нашите предци не намираха великолепни аналози за нахлуващите чуждици?

И всичко това се стоварва върху слушателите заедно с отколешните “аз ми се струва”, “човекът, който познавам”, “който за него се знае, че е...” ,“всеки един клиент е необходимо да му бъде обяснено”, “целите, които заставаме зад тях...”. Последните три шедьовъра са на министри и академик. Защо личните местоимения “от който”, “за когото” не съществуват поне за тях.

Не съм филолог. Пиша тези няколко реда, защото съм на границата на търпението и съм убеден, че такива като мен не са никак малко. Често отнемам звука на невинния телевизионен или радио-канал с желание да му сторя нещо повече. Защото освен мекането, срещу което като че ли няма лек, структурата на изречението се изкриви трайно и удря в мозъка като чук, даже и когато съждението е вярно.

Подлогът е пращан далеч в края на изречението още от десетилетия. Но стана още по-лошо. Подлог, сказуемо, допълнения, определения се стоварват като тухли от камион в изречението. И всичко това гарнирано с мъчителното за ушите а-а-а, ът-тъ-ъ, въ-ф-ъ-ъ, произнесени в моменти, които говорещият избира, за да подчертае мисловен процес, съпровождащ изричането на неоспорими истини. А всъщност това са много често спасителни похвати за хора, които още от първите класове са наизустявали уроците си с паузи между думите в изречението.

Ето как някой би могъл да произнесе в медиите част от казаното по-горе.

Обръщали са-а за неправилна употреба ъ-ъ внимание неведнъж на думи иъ-ъ изрази радетели на родният-тъ български език. Намирали са-а рядко във-фъ-ъ средствата за масова информация а-а техните препоръки място за-ъ съжаление. Пращан далеч-ъ още от десетилетия въф-ф края на изречението е подлогътъ-ъ.

А във всекидневието могат да се чуят и още по-ужасни словесни творения.

Обективността изисква да признаем, че в началото това беше плод на чуждо влияние и подражаване. В англоезичните вестници понякога се подреждат едно или няколко изречения, последвани накрая напр. от “каза президентът на...” (said the president of…). Много от интервюираните чужденци проточват словата си, като въвеждат паузи с “а-а” и други звуци, но трябва ли да заимстваме и развиваме лоши навици, дори ако идват от уважавани културни общества? Трябва ли като папагали, без да мислим да имитираме това, което чуваме; да общуваме само със стотина купешки думи, изречени в ужасяваща последователност?

Ситуацията прилича на епидемия. В съзнанието ни се набиват изрази, които използваме без да искаме и за които после съжаляваме. Признавам, че също съм облъчен от това говорене и понякога, за щастие в домашен кръг, използвам словореда на медиите.

Хиляди хора употребяват изрази, които придобиват популярност за кратко време. Хиляди хора усвоиха похвата да завършват мислите си с “така че”, често без да следва заключение от предишните изречения, поради което понякога се получават конфузни паузи докато говорещият успее да пришие няколко спасителни думи. Прости предлози са заменени с “по отношение на”. Прекалено много неща “се случват”. Веднъж останах втрещен след като чух “случи се неприятно случване...”.

Така след време, бавно и полека, току виж сме се доближили до речника на людоедката Эллочка Щукина, като потвърждение на все по-ширещото се опростачване на нацията.

Дълго обмислях как да напиша и кога да предложа за публикуване тези редове. Разкъсвах се от между желанието да кажа колкото се може по-скоро това, което всички чуват, и усещането, че през последните месеци тези, които ще ме разберат, се интересуват повече от важни политически събития, породили протестите срещу олигархията, корупцията и обслужването на чужди интереси. Приоритетът днес наистина е моралът и връщането на България на пътя на демокрацията. Но нима това може да бъде извършено от недостатъчно образовани хора, готови да изговарят полуграмотно чужди внушения като собствени убеждения?

Родолюбци, интелектуалци, българи! Филолози! Умолявам ви, намерете подходящото време, когато ще можете да дадете своя принос за запазване и развитие на прекрасния ни роден език!