Журналисти, социолози и магистрати обявиха инициативи за отваряне на архивите на ДС

Три нови граждански инициативи за пълно отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност бяха обявени в понеделник. Те обединяват известни журналисти, социолози, изявени медийни фигури и магистрати зад призива 16 години след началото на прехода най-сетне да се направи публично достояние всичко, което се съдържа в тези архиви.

Журналисти и социолози издигнаха гражданската инициатива "За окончателна прозрачност", която беше представена от инициаторите ѝ социолозите Андрей Райчев и Юри Асланов, политологът Димитър Аврамов, журналистите Николай Бареков, Петър Волгин, Светла Петрова, Христо Христов, социологът и издател Юлий Павлов.

Юлий Павлов каза, че в разсекретяването трябва да има някакъв ред, защото не може досиетата на няколко десетки хиляди агенти едновременно да бъдат прочетени. Основният ни апел е моментално разкриване на досиетата на публичните личности, каза Павлов. За да няма съмнения, авторите на инициативата са готови прозрачността да започне от самите тях, като всяка евентуална информация за тях в архивите на бившата ДС да стане публично достояние.

Като се позова на решения на парламента и ВАС, и на приетия през 1997 г. Закон за достъп до документите на бившата ДС, Павлов изрази становището, че всичко, отнасящо се до дейността на ДС до октомври 1991 г. не е нито държавна, нито служебна тайна и до тези документи трябва да има достъп. Изгарянето им, както предлагат някои, би могло да стане през 1989-1990 г., но не и сега, когато те повече от 10 години не са държавна тайна и имат копия в страната и в чужбина, смята Павлов. Според него такива има във Вашингтон и Брюксел. Не споменавам Москва, защото не съм сигурен, че там има копия, в Москва има оригинали, добави той.

Членовете на сдружението не са с напълно еднакви виждания за разсекретяването на архивите на ДС и за евентуална лустрация, свързана с него. Петър Волгин заяви, че е противник на лустрационните принципи. Според него всеки има право да се кандидатира за всякакъв пост, но ако е ясно миналото му, е интересно да се види как хората ще гласуват за него. Според Волгин това е белег за общественото съзнание.

Според Димитър Аврамов лустрация би трябвало да има, но моментът за това е пропуснат. Вариантите пред България са два - да започне на чисто от 1 януари 2007 г. в ЕС, без опасност от потенциални скандали в бъдеще, или обществото да си затвори очите за проблема и след присъединяването към ЕС неразкритата информация да продължи да бъде фактор в публичния живот. Остават седем месеца, разкриването на архивите е много силен политически и ценностен сигнал, смята Аврамов.

Юлий Павлов смята, че за разкриването на архивите на ДС в момента има и обществен натиск, и натиск от страна на ЕС.

Връщане назад не може да има, смята Юри Асланов. Той не споделя виждането, че ДС е изцяло "зла", но според него моралната оценка ще бъде направена от хората след окончателното отваряне на архивите.

Андрей Райчев каза, че не е за напълно неограничено разкриване, защото така могат да бъдат засегнати разузнавачи, работили за България.

Христо Христов посочи, че освен МВР, Националната разузнавателна служба и Министерството на отбраната също разполагат с архиви от бившата ДС, които трябва да бъдат отворени. Христов посочи, че всички държавни институции с отношение по въпроса трябва да изпълняват действащия закон и да предадат тези документи на Държавния архив.

Журналистите Иван Такев и Люба Кулезич също подкрепиха инициативата “За окончателна прозрачност”.

Втората инициатива е "За чисти гласове" - на Българската медийна коалиция и за граждански контрол, групирана около зам.-председателя на Централната избирателна комисия Михаил Константинов.

Пак в понеделник председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов настоя за отваряне на досиетата на всички съдии и прокурори в страната. Той смята, че е законно право на българските граждани да знаят кой кой е в правосъдната система и в чии ръце е правораздаването. Така според Михайлов ще се сложи край на спекулациите и на голяма част от обвиненията към магистратите у нас.

На партийния форум през уикенда БСП обаче не излезе с конкретно решение и подмина въпроса с досиетата.