Журналистиката продължава да тича след победителите

Българските медии продължават да тичат след победителите. Констатацията направи експертът по публични комуникации Мартин Захариев на панел за конкурентоспособността на медиите в рамките на Седмата световна среща на българските медии, организирана от БТА. Годишната среща се провежда в Холандия. 

По думите на Захариев медиите дават широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да "публикуват" или "да не публикуват". Икономическите зависимости и принудата, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистическия слугинаж и разяждат ценностната система на професията, коментира Захариев. 

Той заяви още, че нито едно правителство “не пожела да си развали отношенията с електората и да въведе общественото финансиране на електронните медии”. Според него това би го лишило от най-мощния мост на влияние над медиите. Те пък невинаги се притесняват от близостта си с управляващите, смята той. 

Захариев заяви още, че българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце. Експертът смята, че новите частни медийни собственици нямат журналистически опит, използват медиите за влияние върху обществото с цел прокарване на бизнес интереси. 

В условията на избори, каквито предстоят у нас, компаниите ограничават рекламите и вместо това действат като посредници, купувайки рекламно място за политически партии. 

“Свикнали с манипулациите на пресата, българските читатели се обръщат към таблоидите”. По този начин Захариев обясни бумът на жълтия печат у нас. 

Очакванията, че в условията на кризата онлайн медиите ще осребрят високото потребление в интернет, не се оправдават, не се оправдават и очакванията, че рекламодателите ще насочат бюджетите си към тях заради високата ефективност на рекламите, посочи още Мартин Захариев. 

Той смята, че намаляващите приходи от реклама водят до намаляване на инвестициите и качеството на медийната продукция. 

Освен проблемът “власт - журналистика”, на срещата на българските медии бе повдигнат и въпросът за социалните каузи и рекламата. Няколко представители на бизнеса се оплакаха пред ръководителите на медии, че каузите им не се отразяват и се третират като реклама. 

Тодор Бургуджиев от "Екопак" посочи, че въпреки че се влагат средства в екологични и образователни инициативи, фирмата се третира като обикновен рекламодател. Според изследване, представено от Нина Мирчева от М-Тел, едва 20 процента от хората знаят за социалните инициативи на мобилните оператори. Хората трябва да бъдат информирани за какво и по какъв начин се използват средствата от даренията, каза тя. 

Необходими са нови правила за отразяване на социалните каузи в медиите, беше изводът, който направи председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според него трябва нова регламентация, чрез която името на организатора на благотворителна или социална кауза да се съобщава в новините. 

По думите му има два начина за лансиране на подобен род каузи - в новините, ако има събитие, а ако се търси повторяемост - чрез социална реклама. 

Според Лозанов трябва да се прави ясна разлика между социална кауза и търговска дейност на фирмата. Показването на такова събитие в новините може да става, ако то е с обществено значение, допълни Лозанов.

Председателят на СЕМ смята, че това може да се случи само ако “пиарите, журналистите и фирмите спрат да хитруват”.

На дискусията по управлението на средствата от еврофондовете министър Томислав Дончев заяви, че с европейски средства не може да се прави политическа агитация.

По думите му това е тежко нарушение и никой няма право по този начин да си купува благосклонност. Важно е да се определи каква е ползата от реализираните проекти със средства от европейските програми, отбеляза Дончев. Според него в България има много проекти, които са законосъобразни, но не носят никаква полза. Той даде пример с ремонта на училища, които после се предлагат за закриване.

Томислав Дончев посочи, че трябва да се инвестира в това темата за европарите да стане по-разбираема за хората. Трябва да се популяризира процесът и всеки, който може да ползва тези пари, да го направи.

Все още хората смятат, че европейските пари са вид социална помощ, която остава настрани от тях. От една страна имаме хора, които не знаят за европарите, а от друга - такива, които ги пилеят безразборно, каза Томислав Дончев.

Според министъра от следващия програмен период може да се мисли как медиите да бъдат преки ползватели на средства от оперативните програми на Европейския съюз. Те могат да кандидатстват в ролята им на доставчик на услуги. Той отбеляза, че между 0.5 и 1 процент от цялото еврофинансиране е редно да отиват за публичност и информации.