АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.
Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.
Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как
губят нещо много по-важно,
от което зависи самото им съществуване - основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо - като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето - лекарят, за сигурността - полицаят, за правната защита - юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?
Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.
В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и
бе заменена от корпоративна журналистика,
при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.
Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.
Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.
Не става дума за специфичен български проблем, а за
обща медийна криза,
която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник "Трибюн", уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития "Франс соар". Авторитетният "Монд" пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са "Фигаро" и "Либерасион". На червено са даже влиятелният "Лез еко" и най-тиражният всекидневник във Франция - спортният "Екип". Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.
Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът "Публико" е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият "Елефтеротипия". Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман "Уолстрийт джърнъл", който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният "Ню Йорк таймс" обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката "Гардиън", чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният "Дейли мейл" с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.
Медиите се държат като динозаврите,
изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).
Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.
Какво е бъдещето?
Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени - добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите "обичат" лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".
В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме - журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.
*Статията на Светослав Терзиев е публикувана във в. "Сега".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
28 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Чудесна статия. Обигран стил и разбира се остава подозрението и за автоцензура. И няма как да не е така, имайки предвид и вестникът, а и авторът. Защото не е тайна, че във в. "Сега" се пише истината, която е удобна на корпоративното ръководство.
"Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност." - Докато лежите на тази кълка, няма да се оправите! Както казва Ботев, това е "смешен плач! "Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители …
са склонни да плащат за нейните продукти."- Аз спрях да си купувам вестници, не защото ми се свиди левчето, а защото за информация от типа "Николета Лозанова се ожени...", не съм склонен да платя и наностотинка! Когато няма важни новини, вестникът може да смали обема и съответно и цената! Хем ще се пести хартия, хем журналистите ще трябва да се понапънат, да потърсят ИСТИНСКИ ВАЖНА информация, хем повече хора ще си купуват вестници (с по- съществена информация и по- ефтини)! Когато намалее броят на журналистите, ще се отсяват по- добре грамотните от неграмотните, ще се наложи да се специализират, а не всеки журналист да пише за всичко,- каквото разбира и не разбира! Може да се назначат повече художници и фотографи, (вместо СПАМ- аджии)!
"Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение."- Ами когато средната заплата е 130 евро, (а на журналистите е доста повече и в същото време "отразяват" лесно и приятно достъпни глупости)!
"Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел."- Журналистиката трябва, преди всичко да е МИСИЯ, не- източник на слава и богатство! И накрая, "Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото." - Не гората е виновна, а суекът! Статията е определено манипулативна и защитаваща мързела на някои журналисти, комбиниран с жлание за слава и лукс!
Не може да си отиде туй що го няма!
Общо взето пълна боза и словобуламачи. Всъщност авторката напълно не е наясно нито с медиите в съвременния свят, нито с тези в България. Но дава акъл. Всъщност няма нищо общо правото на информираност с интелектуалните кражби. Смесването им е съзнателно естествено и направено така, че да подплаши масата потребители в интернет. Свободата на мненията, на личната кореспонденция пък нямат нищо общо с кражбата на интелектуална собственост и пиратството както в областта на информационните технолигии, така …
и в областта на търговията. Затова автори, като тази, не бива да се радват, че гневът на народите е постигнал нещо. Просто първият рунд е завършил еди как си, зависи откъде го гледаш. В края на краищата така лелеяната свобода в интернет ще претърпи сериозна метаморфоза, ако повечето информационни сайтове на агенции, вестници и други, станат платени при това не евтини и символично, а наистина, както и разни други отрасли на интелектуалната дейност, или пък бъдат изтеглени от толкова "свободния" интернет и преминат в специализирани комерсиални мрежи, където достъпът няма да е така свободен както им се иска на някои. Така че бъдещето предстои и то ще бъде по-интересно от това което ни се струва, защото не може да го предвидим. И ще остане интернет свободен само за порносайтовете и тем подобни. Тогава многобройните протестиращи няма да имат и за какво да протестират. А и кой е казал, че мечтаната свобода на информираност, на мнения и на обмен на информация в интерент е налице сега. Кой е казал, че мрежата не се следи непръкъснато и денонощно и само заради това, че някакво дребничко, незначително човече, което тегли по някой филм и или песенчица и му се разминава, тя не се шпионира от когото трябва. Засега ползата от този шпионаж е по-голяма, но когато тя намалее, "сбодната" ви мрежа ще е свършена. И във филмите вече разбраха, че първата работа на разследващите е да проверят телефонните ви разпечатки, мейлите и кредитните ви карти, къде е тук свободата на личното пространство, на личните данни и т.н. Да не говорим за всемогъщата агенция на САЩ, която прослушва всичко което става по въздух, суша, вода и във виртуалното пространство. Така че, пишман позначавачи на свободите, има много хляб да ядете и много още да научите, все неприятни неща, разбира се, за глобалните свободи и простотии.
Има изключително важен въпрос. Дали неграмотните пиари правят грамотни свирки? От това се интересуват и ще се инвтересуват главно мутрите, които купиха медиите. Новоизпечените журналистки /съжалявам, но наистина са предимно девойки/ направо излъчват неграмотност - езикова, душевна, интелектуална... А иначе - авторът чудесно анализира баналната истина.
Журналистите отдавна са се превърнали в пиари и маниполатори, освен това,че са професионални лъжци и клеветници.Жалка работа е българската журналистика.На всичко отгоре тя е и продажна и безродна.
Който иска да продава стоката си, да не я изхвърля на улицата, от където може да я вземе всеки. Къде сте видели магазин без персонал. Но голямата част от т.н. творци си публикуват произведенията с напразна надежда някой да ги "открадне". А сега искат и пари да печелят от непродаваема стока. Все едно ако поискаш да ти покажат някакви обувки в магазина, да искат да ги платиш. Това, че си свалил нещо от мрежата далече не означава, че си го ползвал. Това означава само, че си поискал да го видиш.
Терзиев, Да не би СЛУЧАЙНО в-к "СЕГА" да има нещо общо с ОВЕРГАЗ и Сашо Дончев? И каква е причината някои журналисти да имат отявлено позитивно отношение към ББ и правителството, а Вашият вестник - наопаки? Не искам да мисля, че е цената на газа и опитите на правителството да махне някои от паразитите-посредници? Но, това не пречи да бъдете "принципни" журналисти, нали? От Вашата "сергия" трудно ще си купим морал!
В Бг медиите са били слугинаж винаги, поне от 1944г. свободно слово не е имало. Авторът изобщо не е прав, да не ми ги пробутва тия. Много глупава статия. И му напомням на горния, че като твърди, че хората се забавляват безплатно, също не е прав. Плаща се и за телевизии, какво ли не, тези, които се забавляват с порно няма какво да ги мислим, те не приличат на хора, а и претенциите за авторство при порното са спорни законово, мене ако ме питате, порното няма автори, а размножаването го е измислил Бог. Колко хора се забавляват с шоута, заради Слави Трифонов ли да подписваме АСТА?