Златна Добруджа постепенно става "лилава"

За девет години площите с лавандула са се утроили, а прогнозите са за удвояване на добивите до 2019 г.

Златна Добруджа постепенно става "лилава"

Новият господар на лавандулата – така френски медии нарекоха България преди години, след като страната ни стана номер едно в света по производство и износ на лавандулово масло, детронирайки Франция.

Трендът продължава да върви стремглаво нагоре. За последните девет години площите с лавандула са се утроили и достигат 9600 ха през 2017 г., а добивите са нараснали над пет пъти. Това показват данните на Министерството на земеделието на база на заявените за подпомагане площи от земеделци към Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

Прогнозата на консултантската компания "ИнтелиАгро" е магията на лилавото растение да продължи, а добивът на ценното за парфюмерийната индустрия лавандулово масло да се удвои от сегашните около 300 т до около 600 т през 2019 г.

Основната причина за възхода на лавандулата е бързата печалба – средно около 2000 евро/дка по изчисленията на Ридван Илияз, един от най-големите производители на разсад у нас. Част от фермерите пресмятат, че в отглеждането на лавандула има повече "хляб", отколкото в зърното и сменят културата. Така "лилавото опиянение", което традиционно се отглежда в Розовата долина - полетата на Казанлък и Карлово, прескача Балкана и днес превзема все повече площи в Добруджа.

Източник: ДФЗ – заявени за директни плащания площи

Ако до преди девет години едва около дузина фермери в региона са засявали лавандула, днес броят им е 640, а областите Добрич и Варна отчитат двуцифрен среден годишен растеж след 2010 г. Само за тази година площите в Добрич са се удвоили спрямо година по-рано и достигат 3258 ха, показват данните на земеделското министерство. Все пак зърнените култури остават доминиращите в региона и водят на площите с лавандула със 78:1.

  

Източник: ДФЗ – заявени за директни плащания площи стопанствата

Възходящият тренд на лавандулата обаче се очаква да продължи и през новата стопанска година 2017/2018 г., заради "безпрецедентните" изкупни цени на маслото това лято. Те тръгнаха от 80 лв./кг масло, а в разгара на кампанията скочиха над два пъти – до 180 лв. и вероятно ще доведат до допълнително увеличение на новосъздадените площи, коментира Николай Вълканов, управител на "ИтелиАгро".

Това обаче крие риск от свръхпроизводство и спад на цената. Интерес към културата има и в съседните до нас страни. Според Ридван Илияз средно годишно световната индустрия има нужда от около 200 – 250 тона лавандулово масло в световен мащаб, а ние вече сами произвеждаме това количество и то при условие, че производството във Франция се възстановява.

Лавандуловото масло се използва широко в парфюмерийната, фармацевтичната и сапунената промишленост. Цветовете на лавандула се ползват още за билколечение, ароматотерапия, срещу молци в дрехите, за производство на бои и лакове и др.

  

Източник: ДФЗ – заявени за подпомагане с директни плащания; Изчисления на ИнтелиАгро; * Допускане за 8 г. среден оперативен цикъл на насажденията и нулев растеж преди 2009 г. (новите насаждения са приблизително равни на изкоренените).

Рисковете пред лавандулата

Бумът на лавандуловите поля крие и рискове за производителите. Нарастващият интерес към отглеждането на лавандула е причина за недостиг на посадъчен материал. По данни на бранша, регистрираните разсадници са в състояние да осигурят засаждането на около нови 1000 ха годишно, но само в област Добрич през есента на 2016 г. са били засети около 1700 ха насаждения. Този внушителен ръст е бил възможен с използването на резници от други производствени площи. Използването на случаен посадъчен материал обаче често води до полета с различен сортов състав, което води до неравномерен цъфтеж и по-ниски добиви. Освен това под въпрос се поставя и качеството на произведената продукция, коментира Илияз.

Някои търговци и производители на парфюми и козметика имат резерви относно състава на маслото, произвеждано в Добруджа и спират изкупуването му. В същото време други ("Триглав еделвайс", "Есетере" и т.н.) са удовлетворени от качеството, е посочено в анализа на "ИнтелиАгро".

Маслото, произведено в Добруджа, все повече се утвърждава като отделен продукт, който се търгува с по-ниска премия в сравнение с това от Южна България. То се използва най-вече в ароматерапията и в хранително-вкусовата промишленост. Според търговците, по-ниската премия ще се трансферира към производителите в по-ниски изкупни цени.

"Възможно е в бъдеще маслото от Добруджа да се конкурира с френското масло от лавандин и дори постепенно да го измести от пазара. Подобно развитие би означавало повече от 40% спад във вътрешната му цена. Това все още би предоставило достатъчно добра доходност за стопаните, в сравнение с други, традиционни култури", е посочено в анализа на "ИтелиАгро".

Другият проблем пред фермерите е липсата на достатъчно работна ръка, което затруднява обработката на насажденията през първите години. Затова културата се развива повече като семеен бизнес, а средната обработваема площ на едно земеделско стопанство е паднала на 6 дка.

Един от големите рискове пред земеделците е, че бързото покачване на производството в един момент може да доведе до срив на цената на лавандуловото масло, която през последните години е относително висока – между 50 и 100 евро/т.

Риск има и при евентуално развитие на "френски сценарий" в България с масови щети по насажденията, причинени от различни вредители или пък от неблагоприятни климатични условия.

Прогнози за растеж на пазара на етерични масла до 2025 г.

Нарастващото приложение на етеричните масла в леката промишленост (козметична, медицинска, хранително-вкусова и др.) и бързото развитие на ароматерапията ускориха търсенето на масла в световен мащаб. Очакванията са пазарът да расте със средногодишен темп на натрупване от 8-11% в периода до 2025 г., показват проучванията на различни консултантски компании (Grand View Research, Markets and Markets и др.).

Глобалният пазар на етерични масла е доминиран от цитрусовите, евкалиптовото, кедровото, цитронелово. У нас се добиват основно маслата от роза, лавандула, маточина, лайка, равнец и др., които заемат малка част от световния пазар.

Водени от обещания за бърза доходност и огромни печалби все повече земеделци и инвеститори се насочват към отглеждането на медицински и ароматни култури, коментира Николай Вълканов.

По думите му освен площите с лавандула, в пъти растат и тези с маточина, лайка и резене (маслото му се използва в производството на мастика) в рамките на сравнително кратък период от три-четири години. Насажденията от маслодайна роза също се увеличават трайно. Общата им площ през тази година е близо 4070 ха, което е ръст с една пета спрямо 2009 г. , а реколтата достига около 13 т цвят за 2017 г. Нарастващият инвеститорски интерес е продиктуван от устойчивия ръст в цените на розовото масло.

Стихийност, липса на подбор при посадъчния материал, слабото познаване на спецификите за отглеждане на различните растения, несъобразяване с фактори като работна ръка и особености на преработката са характерни за голяма част от инвестициите в отглеждане на етерични растения и добив на масла от тях. Това са основните причини производителите да търпят разочарования, а преработената продукция да изостава значително спрямо суровинния потенциал, посочват от "ИтелиАгро".

Според анализа преработвателният капацитет в страната към момента е по-скоро достатъчен и сравнително добре разпределен географски в основните производствени райони. Въпреки това, поради спецификата на някои култури, краткия прозорец за преработка и слабости в планирането, част от продукцията остава непреработена.

Тези причини ще продължат да играят лимитираща роля в бъдеще и вероятно ще накарат някои земеделски производители да намалят площите или да се откажат напълно от отрасъла, а други да инвестират в собствена преработка, прогнозират от "ИнтелиАгро". От компанията предупреждават, че при липсата на технолози и нуждата от пълноценно натоварване на мощностите това може да не се окаже добро решение.

Освен това трябва да се знае, че пазарът на етерични масла е консервативен, със сравнително малък брой крайни клиенти, където доверието, дългосрочните отношения, постоянното качество и предвидимостта на доставките се ценят особено много, посочва Радван Илияз. Според него появата на случайни играчи в търговията през годините на бума на производство често е съпроводено от неизпълнени ангажименти и разочарования за производителите. Освен това, дългосрочните фиксирани ангажименти, които имат повечето търговци, също създават предпоставка за реализиране на увеличаващите се обеми продукция на цени, които са под очакванията на стопаните.

Нишата на България

Възможност за ръст на производството има при добива на розов лист и масло, но той ще си остане предимно бутиков бизнес, заради ареала, където може да се отглежда и недостига на работна ръка, смятат от "ИтелиАгро".

Консултантската компания прогнозира още, че растеж със сигурност ще има при производството на лавандулово масло, но производителите трябва да знаят, че цената му едва ли ще върви нагоре, като се има предвид растящия интерес към културата от съседни държави като Турция, Румъния, Гърция, Молдова.

Поради възможностите за мащабно индустриално производство, България има потенциал за развитие в отглеждането и преработката на масла от лайка, кориандър и сладко резене.

Други по-специфични култури, като маточина, бял риган, бял равнец, мащерка, хвойна и пр., също отварят определени възможности пред стопаните, но ръстът преминава през по-добра организация на пазара между търговци, преработватели и малки производители, смятат от "ИнтелиАгро".

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?