Злоупотребата с понятието "либерална демокрация"

Злоупотребата с понятието "либерална демокрация"

Злоупотребата с понятието "либерална демокрация" за идеологически и политически цели може да нанесе сериозни поражения върху правата на гражданите, живеещи в условия на демокрация и да "разтовари" управляващите от определени отговорности в ущърб на гражданите. Орбан се "отказа" от либералната демокрация, а мен често ме питат - във ФБ и другаде - защо да не се ориентираме към "консервативна демокрация".

Понятията "либерална демокрация" и "представителна демокрация" са синоними. В епохата на ранното Просвещение е имало призиви за възстановяване на античната - пряката демокрация, при която всички зрели мъже с гласуване са решавали управленски въпроси - в Атинския полис например.

Но става очевидно, че това не може да се приложи в управлението на нововъзникващите европейски нации. Затова се изгражда моделът на представителното управление. Гражданите по своя воля отчуждават част от естествените си права в полза на една ограничена държава, която да поставя границите между моята свобода и вашата свобода. Това се случва чрез избора на граждански представители в законодателното тяло (което излъчва и контролира изпълнителната власт).

Представителната демокрация е либерална (в широкия смисъл на думата), защото:

1. Учредява власт, пряко производна от гражданската воля;

2. Гарантира правата и имунитетите на малцинството, а не само на управляващото мнозинство;

3. Властта на държавата е ограничена и се самоограничава - тя не може да се разпростира извън създаване и охраняване на границите между индивидуалната свобода на гражданите;

4. Правата на гражданите се охраняват и респектират от държавата;

5. Всички идеи и стремежи на гражданите могат да получат политически и институционален израз в държавното управление, стига да не са пряко насочени срещу тези права, имунитети и отговорности на гражданите и държавата, за които стана дума по-горе.

От всичко казано дотук става ясно, че либералната демокрация не е демокрацията на либералите, а политическа система, охраняваща свободата на гражданите - за разлика от други политически системи, които са демократични, но не гарантират гражданските права.

Вземете Иран - там системата е демократична, но е ограничена до рамката на ислямската дефиниция за държавата като "Божия власт", гарантирана от върховния аятолах и репресивната армия на гвардейците на ислямската революция. Гражданите избират президент и депутати сред селектиран от върховния лидер списък. И най-важно - гражданите нямат права извън тези, които ислямският режим допуска.

Либералната - представителната демокрация е цивилизования формат на национално политическо устройство, в който могат да се реализират всички основни политически възгледи и програми - либерални, социалистически, консервативни и дори маргинални - гранични поради стремежите си да ограничат или отменят представителното управление. Това е причината в демократичните представителни системи да наблюдаваме партии като комунистическите, производните от нацистка - фашистка идеология, както и спектър от ексцентрични популисти в различни направления. Една силна система на представителна - либерална демокрация е в състояние да ги интегрира и да ги ограничи до конституционно определените норми на представително демократично управление.

Мнозина сред тези, които пледират за "отмяна" на либералната - представителната демокрация ще се изненадат ако разберат за какво точно пледират. Други са много добре запознати със собствените си претенции - те биха желали да вземат властта и да прекратят възможността други да я оспорват. Трети пък подкрепят ентусиазирано либералната демокрация, но също нямат ясна представа за какво конкретно става дума.

Има доста постмодерни левичари, които си въобразяват, че обществото и държавата са задължени да удовлетворят техните ексцентрични претенции под претекст, че това били "нови свободи", които всички трябва да приемем и уважаваме.

Не, либералната - представителната демокрация е нещо просто и ограничено в пълномощията си. Ограниченията на властта са граници на свободата на гражданите. Слободията на гражданите трудно може да се гарантира от когото и да било. Затова слободията и диктатурата са две сестри, вървящи една след друга, а често - и ръка за ръка.

*Текстът е от профила на Огнян Минчев във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията

Споделяне
Още от Общество

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?