Знакови избори в Испания

Знакови избори в Испания

На главния площад в богато предградие, бастион на управляващата в Испания Народна партия, доброволци раздават листовки, възхваляващи икономическите успехи, преди парламентарните избори в неделя. Наблизо, отпивайки от чаша еспресо, директорът от компания за играчки Мигел Санчес описва новия Мерцедес-Бенц, който ще получи скоро от компанията благодарение на повишените продажби след тежките времена, продължили години.

В центъра, в зарит в боклуци работнически квартал, крепост на социалистите, безработната юристка Мария Урибе ругае високата безработица, безкрайната поредица от политически корупционни скандали, високите данъци и съкращаването на социалните придобивки, одобрени от парламента през последните четири години.

Различните виждания на Санчес и Урибе за състоянието на Испания е отражение на дълбоките разделения сред избирателите за страната им и икономическото ѝ дередже в навечерието на важни избори, които ще решат дали управлението ще остане консервативно, ще тръгне към центъра или ще свие рязко наляво.

Икономиката е в процес на възстановяване от края на 2013 г. в една страна, която почти се пропука по време на финансовата криза в Европа. Растежът в 28-милионната страна обаче е съчетан с безработица от 21 процента - втората най-висока след Гърция.

Въпреки противоположните гледни точки Санчес и Урибе имат и нещо общо: и двамата планират да променят политическия пейзаж в страната, като дадат гласовете си за новопоявили се партии, които са на път да променят традиционното двупартийно господство в четирипартийна система.

Санчес смята, че насочената към бизнеса центристка партия "Сиудаданос" (Гражданите) ще се справи най-добре с управлението на крехката икономика. Той очаква тя "да донесе стабилност и финансова яснота на управлението, дори ако се наложи да сключи коалиционно споразумение с друга партия".


Урибе смята да гласува за радикалната лява партия "Подемос", за да отправи сигнал до социалистите, че са изменили на корените си и в момента "се състоят от бюрократи от средната класа, жадни за властта".

Социологическите проучвания показват, че Народната партия на премиера Мариано Рахой ще вземе най-много гласове, но без да достигне резултат, за да запази мнозинството си в парламента. Това означава, че ще трябва да се съюзи с друга партия, най-вероятно "Сиудаданос". Друга възможност е коалиция между социалистите и "Подемос".

Разочарованието отблъсна верните някога избиратели на Народната и на Социалистическата партия, които се сменят начело на управлението от 1982 г. след връщането на Испания към демокрацията след десетилетията диктатура на генерал Франсиско Франко.

Мнозина обвиняват социалистите, че изправиха Испания на ръба на икономическата пропаст след продължителен период на силен икономически растеж. И винят Народната партия, че донесе икономическо възстановяване с оскъдни работни места и непопулярни икономии, които нанесоха сериозно поражение върху социалната система.

"Това, на което сте свидетели в момента, е последица от факта, че Испания преминава през безпрецедентна политическа промяна", каза Антонио Баросо, анализатор от лондонската консултантска фирма за изследване на политическия риск "Тенео". "То се дължи на комбинация от икономическата криза и отхвърлянето на традиционната политическа система и представлява навлизане в ера на нови и стари политици."

Водещи сред тях са лидерът на "Подемос" Пабло Иглесиас и Алберт Ривера от "Сиудаданос". И двамата казват, че Испания не трябва да е доволна от деветте поредни тримесечия на икономически растеж след поредицата от рецесии в периода 2008-2013 г. и безработица, достигнала стойност от 26,9 процента през първото тримесечие на 2014 г.

Със сигурност има и светли лъчи в икономиката, главно липсата на ширещия се страх само преди няколко години, че икономиката на Испания ще се разпадне и ще повлече еврозоната, обхващаща 19 страни от ЕС с обща валута. Вместо това обаче испанският експорт се увеличава благодарение на безмилостните съкращения на разходите от компаниите и спада в стойността на еврото спрямо долара.

Бизнесът и семействата се възползваха от по-ниските цени на петрола, увеличиха се продажбите на коли и важният туристически сектор спечели от въстанията през Арабската пролет, които отклониха посетителите от северноафриканските дестинации на Средиземно море.

Но въпреки че Рахой има заслугата за създаването на 1 милион нови работни места, икономисти казват, че повечето са за временни договори от по няколко месеца срещу ниска заплата. Тези работни места не носят същото равнище на социални придобивки, гарантирано от закона за заетите с дългосрочни договори. Началното заплащане за начинаещи работници, което беше около 1000 евро месечно през 2008 г., сега е с 30 на сто по-ниско.

А и работната сила се сви, откакто Рахой пое управлението - благодарение на испанците, които напуснаха страната да работят в чужбина, легионите трайно безработни, които отдавна са престанали да търсят работа, и излезлите по-рано в пенсия. ЕС казва, че детската бедност се е увеличила в Испания и все по-често се говори за възрастни родители, които издържат с пенсиите си порасналите си деца и внуци.

Върхът на лошите новини са "ужасни истории за фирми, които затварят и изчезват, а работниците им не могат да си получат заплатите", казва Гайе Аярд, икономист и специалист по пазара на труда в мадридския Институт по икономика. "Като теглиш под всичко това чертата, се питаш: Това добре ли е или е зле? Не знам дали съм оптимист или песимист."

Амада Пенялоса е толкова бясна от ситуацията в страната си, че изразява позиция от Гренобъл, Франция. Тя се преместила там през 2009 г. със своя съпруг биохимик и трите им деца, тъй като работните места за научни кадри в Испания започнали да изчезват.

"Смятахме, че ще останем за три години, но тогава дойде кризата и ние сме още във Франция. Надяваме се нещата да се променят, понеже искаме да се върнем и децата ни да израснат в своята среда, заобиколени от семейството", каза тя.

Пенялоса като много напуснали страната е недоволна от бюрократичната процедура, която испанците трябва да преминат, за да гласуват. Повече от 1 милион имат право да гласуват, но активисти смятат, че само 6 на сто ще изпратят бюлетина, обвинявайки за ниския резултат бюрокрацията.

Така Пенялоса се присъединила към групата Мареа Гранате (Кафявата вълна - името е избрано заради цвета на испанските чуждестранни паспорти) - неправителствена организация, съставена от испанци, които свързват живеещи в чужбина испанци с техни сънародници в родината, които не възнамеряват да гласуват. В кампания под наслов "Спаси моя глас" граждани, живеещи в Испания, които нямат намерение да гласуват, се свързват с живеещи в чужбина, които искат да дадат гласа си. После те се разбират помежду си испанците от страната да гласуват за политическата партия, избрана от живеещите в чужбина.

Групата не агитира хората да гласуват за конкретна политическа партия, но членовете ѝ не се колебаят да обвиняват Народната и Социалистическата партия за тромавата система за гласуване в чужбина, която обижда испанските емигранти.

"Безработицата и кризата принудиха много от нас да напуснат страната", споделя Пенялоса."Ние не казваме какво да е решението, но лично аз смятам за прекрасно това, че сега има нови партии, които дават повече избор за хората."

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа