"Знам за над сто погребения на знатни хора, нарочени за вампири"

Ден след като нарочи за вампирски откритите от археолози две необичайни погребения край Созопол, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров почти написа още един том от станалата бестселър поредица със спорни литературни качества “Здрач”.

В неделя зад църквата “Свети Николай Чудотворец” край морския град сред множество некрополи археолози попадаха на две погребения с ясни белези на ритуал срещу вампирясване. Телата са прободени в гърдите с железни колове. По този начин средновековните хора са се освобождавали от страха си от възкръсналите мъртъвци. Почти веднага Божидар Димитров бе потърсен от медии и даде мнението си на историк и отсъди, че става дума за погребения на хора, считани за кръвопийци.

Ден по-късно пред Агенция “Фокус” бившият министър без портфейл в кабинета “Борисов”, който бе отстранен от пост след кратък, но спорен престой, доразви тезата си, засенчвайки Стефани Майер, авторката на “Здрач”.

“В цяла България има вече над 100 открити погребения на знатни хора, нарочени за вампири, подобно на тези, открити в Созопол”, обясни Димитров.

“Не знам защо едно ординерно откритие стана толкова популярно. Може би поради загадъчността на думата вампир”, продължи той, обяснявайки, че вероятно става дума за погребенията на по-интелигентни хора, обвинени в чародейство заради напредъка на мисленето си.

“Подобни скелети са откривани в различни средновековни крепости, манастири, църкви. Само в съседния на Созопол средновековен и античен град Дебелт на територията на Мандренското езеро има намерени 11 такива вампира”, посочи Димитров.

“Това са хора, които приживе са смятани за лоши, и се е смятало, че след като умрат, те ще вампирясат и ще продължават да тормозят хората, както са ги тормозили в живота. Затова през нощта след погребението са се промъквали (най-вероятно младежи) и съгласно обичая са ги пробождали с дървен или с железен остър предмет – кол. При това не лек, не с нож или ножче, а с железен, масивен кол, който са оставяли там на място, за да затиска починалия надолу символично и да не му позволява да излезе и да тормози живите хора”, допълни образа на вампира Димитров.

По думите нарочваните за вампири "най-често са хора, свързани с политиката, управлението на един град, област или духовни лица, които са били по-сурови и строги към енориашите за изпълнение на църковните закони и обязаности”.

“Интересното е, че няма жени между тях, т.е. от вещици не са страхували. Скелетите, в които намираме такива тежки железни остри предмети, с които са продупчени сърцата, или ударът, който обикновено е само един, е нанесен в сърдечната област. Интересното е, че не са се плашили, че жените ще станат “вещерки” или женски вампири, но от мъжете са страхували очевидно и това е напълно разбираемо”, продължи митичните и мистичните си разсъждения Димитров.

“И сега мога да дам един списък на политици, а дори и на духовни лица, които населението на България, ако обичаят се беше запазил до наши дни, сигурно също щеше след смъртта им да постъпи с тях по същия начин”, допълни още Божидар Димитров.