Зоран Заев - един оптимист на Балканите

Зоран Заев

Македонският премиер Зоран Заев - архитект на споразумението с Гърция, което може да изведе неговата страна от изолация, има едно рядко срещано качество на Балканите: оптимизъм.

Той не си представя, че неговите сънародници ще гласуват с "не" на референдума, свикан в неделя, за да бъдат попитани дали приемат страната им да стане "Република Северна Македония", за да се помири с Гърция и да продължи преговорите за присъединяване към ЕС. Този избор ще трябва след това да бъде утвърден от депутатите.

Провал "не е опция". Аз съм толкова убеден в успеха, че не предвиждам други опции", каза той наскоро пред АФП.

Като се има предвид кариерата му, е трудно Зоран Заев да бъде упрекнат за неговия оптимизъм.

От навлизането му в политиката през 2003 г. пътят му към властта дълго време изглеждаше безнадежден на фона на националистическата десница на Никола Груевски - един "силен човек", каквито Балканите раждат редовно.

Този 43-годишен мъж от малкото провинциално градче Струмица, в района на границата на Македания с Гърция и България, се е сблъскал също с презрението на старейшините в неговата социалдемократическа партия.

Те дълго време се мръщеха пред този бизнесмен, който демонстрира православната си вяра, а семейството му е натрупало пари от производството на айвар - типчна разядка на Балканите.

Той оцеля политически след обвинения в корупция, отнасящи се до периода, когато беше кмет на Струмица. Правосъдието го оправда през май от подозрения, които бяха, както твърди той, политически мотивирани.

"Той не е това, което може да се нарече интелектуалец или много начетен, но той има много здрав разум, той е хитър, много добре разбира хората", казва Дейвид Стефънсън, бивш американски дипломат, станал политически консултант в Скопие.

При болезнени обстоятелства Зоран Заев се появи внезапно на международната сцена: през април 2017 г., когато бе лидер на опозицията, той бе грубо ударен от националисти, които нахлуха в парламента.

Те искаха да протестират срещу съюз между социалдемократите и албанските партии, който осъждаше десницата да отиде в опозиция и можеше, според тях, да застраши националната идентичност.

Социалдемократите обвиниха обкръжението на Никола Груевски за тези насилия, заради които редица отгворни политически фигури са съдени сега.

Този "черен четвъртък" му струваше едно окървавено лице, но парадоксално утвърди неговата легитимност, дискредитирайки противниците му. Той му отвори вратите към властта.

След встъпването си в длъжност Зоран Заев обявява незабавно волята си да води страната си към ЕС и НАТО.

За това му е необходимо да установи спокойни отношения със своите български и гръцки съседи и да сложи точка на конфликтите, свързани с въпроси за идентичността. Това нещо е изпълнено още от лятото на 2017 г. със София. С Гърция задачата се очертава по-трудна.

Но Зоран Заев бързо демонстрира волята си да върви напред: той променя името на летището и на магистралата "Александър Велики". Според гърците античният цар принадлежи изключително на тяхното национално наследство.

Заев зачестява контактите с гръцкия си колега Алексис Ципрас. Между двамата мъже има съгласие, като те са изложени на враждебността на националистическите кръгове в техните страни. През юли те подписват споразумение на Преспанското езеро, намиращо се на границата между техните двете страни.

Заев "е прагматик. Той вижда какво може да се спечели, какво може да се загуби, как всички могат да извлекат полза от нещо", казва Алберт Муслиу, македонски политически анализатор от албански произход.

"Наистина изпитах удоволствие от подписването на това споразумение на това прекрасно място Преспа, отварянето на шампанско, времето, прекарано с всички там. Това ще остане като незабравим момент в моя живот", посочи той.

Но мечтата ще продължи, ако той постигне положителен резултат. "Неговата политическа позиция е тясно свързана със способността му да реши този въпрос за името", казва Джеймс Кер-Линдзи, специалист за Балканите в "Лондон скул ъф икономикс".

По БТА. 

Още по темата
Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?