Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

КС очаквано отмени лустрацията в дипломатическата служба

Трима съдии с особено мнение: Обезценява се моралната стойност на правото

248 коментара

Конституционният съд (КС) отмени като противоречащи на конституцията промените в Закона за дипломатическата служба, според които агентите на бившите комунистически служби нямат право да заемат определени висши постове в системата на Министерството на външните работи, включително и да бъдат назначавани за посланици.

Основният аргумент е, че негативната обществено-политическа и ценностна оценка за дейността на тайните служби на тоталитарната държава не може да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани. Срещу това мнение се обявяват трима конституционни съдии, които мотивирано защитават обратната теза.

КС отменя като противоконституционен и текстът, според който министърът на външните работи определя външната политика на страната. КС посочва, че външната политика се определя от правителството, от Народното събрание и президента.

Николай Младенов: КС пречи на изчистването на образа на България

"Решението на Конституционния съд да отмени текстовете от промените на Закона за дипломатическата служба, които засягат хората с връзки с тайните служби на бившия комунистически режим, ме кара да съжалявам, че този важен орган застана на пътя към изчистването на образа на България. Има сили, за които запазването на тъмните зависимости от миналото е по-важно от модернизирането на българската дипломация и шансовете за развитие на едно ново поколение дипломати.

Политическата воля на Народното събрание, на правителството и на избрания нов президент, както и моята, е ясно и категорично изразена и остава непроменена: България няма да бъде представлявана пред света повече от хора с принадлежност към репресивния апарат на комунистическия режим.

Двадесет години след падането на Берлинската стена не можем да си позволим тази тема да хвърля сянка върху българската нация.

Точно затова представителите на България, чиито връзки с Държавна сигурност бяха обявени от комисията, ще бъдат отзовани и върнати в страната. Днешното решение на Конституционния съд по никакъв начин не променя правото и възможностите на правителството и на президента да решават кои посланици да представляват държавата ни.

Оттук нататък аз няма да предложа да бъде изпратен за посланик човек с принадлежност към бившите ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия".

Решението за отмяна на ограниченията за сътрудниците и служители на бившата ДС не е изненада, защото в досегашната си практика КС е отхвърлял различни законодателни опити за ограничаване на лица с агентурно минало да заемат публични позиции.

Така на практика се връща досегашното положение - назначението на хора, свързани с ДС, ще зависи от политическата воля на правителството и на президента.

Съдия докладчик по делото в КС е Пламен Киров, бивш съветник на президента Георги Първанов. Трима от съдиите са с особено мнение Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков. Останалите деветима съдии обаче смятат, че т. нар лустрация е противоконституционна.

Съдът остави без уважение искането за обявяване на целия Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба за противоконституционен.

"КС няма основание да се отклони от трайната си практика"

Според решението на КС негативната обществено-политическа и ценностна оценка за дейността на тайните служби на тоталитарната държава не може да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани.

Освен това практиката на КС определя, че принадлежността в миналото към структурите на тоталитарните тайни служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права и в частност за забрана за заемане на определена длъжност.

"Конституционният съд няма основание да се отклони от трайната си практика", се посочва в решението.

Според съдиите с оспорените лустрационни текстове по недопустим начин се въвежда колективна отговорност без да се преценява конкретната дейност на отделните лица. Освен това тези текстове нарушават и принципа на равенство пред закона.

"Трудно може да се сподели виждането, че посочените лица поначало биха могли да изпълняват функции в специализираната държавна администрация, но не са в състояние да заемат публични длъжности в дипломатическата служба", се посочва още в решението.

Според КС тези текстове представляват непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Особено мнение: Това разбиране за правото обезценява моралната му стойност

Тримата съдии с особено мнение обаче посочват, че оспорените лустрационни разпоредби имат своето юридическо основание в Закона за досиетата.

Според Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков законът за разсекретяване на архивите на ДС не е приет само, за да осигури достъп на обществото до данни за миналото на лицата, които заемат публични длъжности, но и за да се направи информирана преценка за допустимостта да продължат да заемат или да бъдат назначавани на такива длъжности.

Законът, давайки отрицателна морално-политическа оценка на миналото на определена категория лица, предоставя възможност с индивидуално решение във всеки отделен случай или по общ начин да се решават въпросите, свързани с назначенията на публични длъжности, въпреки че самият закон не предвижда ограничения за заемането им.

Според тримата съдии аргументът, че нормативно се създава колективна презумпция за укоримост е неприемлив, тъй като тоталитарните практики са получили своето морално и правно осъждане.

Славов, Пунев и Ненков посочват, че конкретното установяване дейността и съответно вината на всеки от бившите сътрудници не само не е възможно поради огромния архив от досиета и тяхното прочистване непосредствено след промените през 1990 г., но и не е необходимо, тъй като принципа на юридическото равенство от Конституцията не е нарушен – определена категория лица с установена принадлежност към структурите на ДС и РУБНА се третират по еднакъв начин по отношение заемане на определени публични длъжности в системата на МВнР.

Доводът, че в други министерства като Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи все още не се предвижда лустриране на ръководни кадри, не може да аргументира извода за противоречие на оспорените разпоредби с Конституцията, тъй като това не означава, че лустрация не трябва да се провежда в МВнР, а че такава трябва да се осъществи и в силовите ведомства.

Освен това според тримата съдии е неправилно да се твърди, че се въвежда дискриминация на плоскостта на обществено положение, тъй като този признак не може да се свърже с принадлежността към бившите служби.

Тази принадлежност поставя въпроса за двойствения обществен статус на лицето, сътрудничило на тайните репресивни структури, тъй като в миналото това лице освен официалното положение, което не представлява пречка за заемане на длъжност, е притежавало и друго, секретно положение, което не само не е “обществено”, но по силата на закон е получило негативна морално-политическа оценка.

По тази причина рестрикцията, приложена за тези лица не е дискриминационна, тъй като принципът на равенство пред закона означава еднакво третиране на еднаквите случаи и различно на различните, т.е. изисква да се отчитат различията между хората – от една страна техните заслуги, както и обратно – техните действия с негативни последици, смятат тримата конституционни съдии.

Според тях е проява на примитивен позитивизъм поддържаното в решението разбиране, че служителите и сътрудниците на репресивните служби са упражнявали правно регламентирана дейност, макар и в условията на тоталитарен режим, което обосновава приложената към тях рестрикция като дискриминационна и противоречаща на принципа на правовата държава.

"Такова разбиране за правото като неутрално по отношение на общовалидните човешки ценности обезценява неговата морална стойност и извежда легитимността му само от това, че е установено от държавата, независимо от това че тя е тоталитарна по същността си и е нихилистична към човешките права", посочват Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков.

Според тях принципът на равенството пред закона не изключва правото на законодателно установяване на конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности, в случая в системата на МВнР.

Това са изисквания от професионален характер, които са неотносими към чл. 6, ал. 2 от Конституцията, според която "Всички граждани са равни пред закона.....".

Оспорените ограничения са мотивирани от съображения за целесъобразност, защото се изхожда от убеждението, че бивши сътрудници на секретните служби не би трябвало да представляват българската държава в международните ѝ контакти, особено когато ръководното и представителното положение е свързано с достъп до квалифицирана информация на съюзнически държави от Европейския съюз и Северноатлантическия пакт. С това не се нарушава гарантираното от Конституцията право на труд и свободен избор на професия за тези лица, тъй като те могат да продължат да работят и да бъдат назначени на други длъжности в дипломатическото ведомство.

Тримата съдии посочват още, че е необоснована тезата на мнозинството, че ограниченията за заемане на ръководни и представителни длъжности в системата на МВнР са несъвместими с международните задължения на страната, произтичащи от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) на Съвета на Европа, Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Хартата на основните права на Европейски съюз (Хартата на ЕС) и Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на Международната организация на труда (МОТ).

От трайната и непротиворечива практиката на ЕСПЧ следва, че изискването за лоялност към демократичните принципи по отношение на държавната администрация и професиите, пряко обслужващи обществените интереси, съставлява компонент на легитимната цел демокрацията да е в състояние да се самозащитава.

Многократно е развивана тезата, че такава лоялност не може да се очаква от лица, обвързали миналото си с репресивните тайни служби на тоталитарната държава.

С въведените ограничения по отношение на лицата, сътрудничели на тоталитарните тайни служби, не се накърняват непропорционално трудови права, така както са установени от МПИСКП, Хартата на ЕС и Конвенция № 111 на МОТ. Създаден е само един допълнителен критерий за заемане на висши ръководни и представителни длъжности в системата на МВнР, който е свързан с предотвратяване на нелоялност спрямо принципите на демокрацията, държавния и обществен интерес.

МВнР няма да предлага агенти за посланици въпреки решението на КС

Външният министър Николай Младенов, който бе вносител на промените, ги защити с аргумента, че те не представляват лустрация, тъй като не се ограничава ничие право на труд, само достъпът до определени позиции.

За противоконституционен е обявен и текстът, според който външният министър може сам да осъществява външната политика.

От Външно министерство коментираха, че решението на КС няма да се отрази на заявената воля да не бъдат изпращани агенти на ДС за посланици. Бъдещите посланици ще преминават през проверка дали са работили за бившите служби.

Избраният за президент Росен Плевнелиев каза, че едно от първите неща, които ще направи като държавен глава, е да подпише указите за отзоваването на посланиците с агентурно минало.

В рамките на проверката си на посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии Комисията по досиетата обяви имената на над 190 дипломати. При проверката на главните секретари, генералните директори, началниците на отдели в МВнР бяха осветени връзките с ДС на още 75 служители на външно министерство.

Така се оказа, че почти половината посланици и консули са агенти на ДС.

През декември 2010 г. правителството предложи на президента Георги Първанов да отзове тези посланици, но той отказа. Така ключови български мисии в ЕС и по света се ръководят от посланици, които не се ползват с доверието на правителството и парламента на страната, в резултат на което не могат да работят ефективно и в приемащата държава, което не пречи да получават пълните си възнаграждения, както и българските данъкоплатци да покриват разходите на семействата им. Част от тях бяха върнати в София това лято, със заповеди за служебно пътуване. Останалите ще се приберат до края на годината.

Някои вече са завели съдебни искове срещу МВнР.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

248 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #248

    Алооо.Няма ли някой да зададе пак въпроса "защо КОСТОВ не проведе лустрацията?!" Защото отговорът се ПОТВЪРДИ отново сега .Просто конст-я съд обяви текстовете в закона за лустрацията за ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ!Моля запомнете това!!!Т.Е. Иван Костов не можеше да проведе лустрацията поради имено това решение на въпросният съд.!!!!!!!

  2. Анонимен
    #247

    колко са ДС пиленца в КС пяли

  3. Анонимен
    #246

    На 245.Прав си. Тъпите и злобни българи не разбират кой е бил разузнавач и кой доносник. Винаги е имало и ще има разузнавачи в посолствата. Няма страна без такива хора, но глупаците не могат да разберат

  4. Анонимен
    #245

    Все пак се оказа че има правосъдие в България! 160 жив ли си още? Ако си жив, то от злоба сигурно си позеленял.Ле ле днес е лош ден за ченгетата доносници, защото те сега най яростно плюят своите колеги от 1-во, защото те действително са служили на България.

  5. Анонимен
    #244

    @ 242 . Да не се наложи след 50 г да си сменаяме пак понятията за тоталитаризъм и демокрация. Не че сега са много ясни. Кралство Сауди Арабия например е образец на демокрация и пръв приятел на най-великата демокрация за момента. Разсъжденията ти в черно и бяло са типични за сините болшевици и комплексари.

  6. Анонимен
    #243

    Този Майкъл прилича на възкръснал дух от Белене, пропуснал е последните 50 г....

  7. Космополит
    #242

    @ 239 Ще си отговорите на въпроса сам, ако преди това намерите отговор на един друг въпрос - може ли хора, служили на тайните служби на чужда държава (връзката между ДС и КГБ е описана в основните документи за работа на ДС), да бъдат назначавани за посланици. Също така, може ли хора, борили се срещу демокрацията и в услуга на тоталитарен режим да бъдат представители на демократична държава в държавите, срещу които са се борили.

  8. Анонимен
    #241

    Мнението на 3-мата съдии е малък светъл лъч, че в България има и хора, които поне си имат представа какво може би е демокрация. Благодаря им за позицията.

  9. Анонимен
    #240

    Chervenite ,komunisticheski diplomati i ruski agenti trjabbva da sa vun ot Vunshno ministerstvo i vun ot bulgarskata politika!Za tjah proshaka ili kompromisi ne trjabva da ima !

  10. Анонимен
    #239

    Абе форумци да ви задам простичък въпрос: Може ли човек да е служил в чужда армия (и да е давал клетва за вярност на чужда държава) да бъде външен министър на България? С какво агентът на Мосад или ЦРУ е по-добър от агента на турското или руското разузнаване? Не залягаме ли по същия начин пред новия Голям Брат?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.