Малките стъпки назад в пенсионната система отварят гигантска бездна в бъдеще

Правителството на Пламен Орешарски обяви курс към замразяване на по-нататъшното увеличаване на пенсионната възраст под предлог, че иска да намали младежката безработица и продължителността на живота у нас е ниска.

 

С две думи – твърде рано умираме, за да се пенсионираме късно и твърде много млади хора стоят без работа, за да се заемат работни места от възрастни.

 

В подобна теза би могла и да се открие логика, стига действително работещите да дочакваха редовната възраст за пенсиониране. Истината е обаче, че у нас преобладаващата част от хората излизат в пенсия много по-рано, като се възползват от различни вратички в системата – ранно пенсиониране заради работа в тежки условия на труд или в силовите ведомства, инвалидни пенсии и др.

 

Тази тенденция се задълбочава още повече по време на криза, когато хората нямат сигурност за работните си места и търсят такава в мизерната, но редовно изплащана пенсия.

 

Финансовият натиск, който ще окаже на пенсионната система замразяването на пенсионната възраст също не е без значение, но не редовно пенсиониращите се са главния товар за нея, а всички останали, които се възползват от “изключения“ и облекчени режими.

 

Затова, ако иска да направи реверанс към работещите до късно, не би било лошо правителството да помисли за стесняване на множеството “вратички“ в системата, но това по никакъв начин не влиза в плановете му.

 

Стъпка назад при ранното пенсиониране

 

Един от ангажиментите на БСП е премахването на въведената пенсионна възраст за военните, които доскоро се пенсионираха само със стаж, често на по около петдесетина години.

 

При това голяма част се сдобиват с тази привилегия, работейки на бюро, а не в опасни или вредни условия. Управляващите обаче не поставят на преден план отдавнашния проблем с т.нар. чантаджии в силовите ведомства, а предприеха бърза стъпка към отмяната на пенсионната възраст за военните, която има за цел да спечели любовта на редовия военнослужещ.

 

Така ще бъде отменена въведената в края на 2012 година възраст за придобиване право на пенсия от 52-54 години за младшите и старшите, и съответно за висшите офицерски звания, и 42-44 години за летателния състав, екипажите на подводници, парашутисти и водолази.

 

През тази година се очаква около 800 души да не могат да се пенсионират заради въвеждането на възрастта, а финансовият ефект от това се изчислява на 2.7 млн. лева.

 

Макар да носи скромни икономии засега, въвеждането на пенсионната възраст за военните е стъпка в правилната посока. Тя обаче бе наложена без обсъждане и достатъчно мотиви и разчети, срещна сериозна съпротива от страна на военните и донесе сериозни негативи на ГЕРБ.

 

Сега БСП вместо да продължи с неизбежното преразглеждане на облекчените условия за пенсиониране и да завиши изискванията за полицаите, се връща назад и затваря вратата за бъдещи промени в тази посока.

 

На този фон статистиката на НОИ за миналата година отчете, че над 50% от пенсиониралите се са под 60 години, а близо 15% от новите пенсионери са на възраст до 44 години.

 

Младите пенсионери не решават проблемите на младежката безработица

 

Ако излизането в пенсия решаваше проблемите на младежката безработица, то местата на “младите пенсионери“ веднага би трябвало да се отворят за безработните младежи, а това не се случва.

 

Във военното министерство пък не са редки случаите, когато след пенсия, служителите продължават да работят, но вече като цивилни и така се превръщат в едни от най-скъпите за данъкоплатците чиновници, получаващи пенсия и заплата едновременно. Служебният министър на отбраната Тодор Тагарев определи тази практика като проблемна, но наследникът му Ангел Найденов заяви, че ще продължи да разчита на нея.

 

В някои сектори пенсионерите дори са предпочитана работна ръка заради опита, който имат и заради по-ниските разходи за труд, които работодателите отделят за тях. Често пенсионираните работници са склонни на по-ниски заплати, тъй като за тях това е допълващ доход. А и работодателите не трябва да плащат осигуровки за тях.

 

На този фен БСП предлага и още една възможност за по-ранно пенсиониране – за хора, на които не им достигат до две години стаж или възраст, за да достигнат редовната възраст за пенсиониране.

 

Сега жените от най-масовата трета категория труд се пенсионират на 60 години и 8 месеца при 34 години и 8 месеца стаж, а мъжете - на 63 години и 8 месеца при стаж от 37 години и 8 месеца. Приетите от мнозинството на ГЕРБ мерки в края на 2010 и 2011 година предвиждат всяка година възрастта и стажът да продължат да растат с по четири месеца, докато не достигнат 63 години възраст и 37 години стаж за жените и 65 години възраст и 40 години стаж за мъжете през 2021 година. Тази "реформа" бе прокарана след двугодишни опити и ожесточена съпротива от страна на синдикатите. Мерките бяха многократно преправяни в движение, докато се постигне консенсус.

 

Временно за постоянно

 

Сега покачването на възрастта и стажа се очертава да бъдат замразени за неопределено време, а опитът показва, че временните неща се оказват най-трайни. И следващ опит за продължаване на увеличението ще бъде наново съпроводен с протести, стачки и недоволство.

 

Пример в това отношение е ранното пенсиониране на работещите в тежки условия на труд, което периодично изплува като проблем и всява смут и паника, за да бъде отложено за решаване от някой следващ управляващ. Проблемът беше отлаган от 2006 година за 2008 година, след това до края 2009 и 2010 година, а накрая – до края на 2014 година.

 

Сега горещият картоф с ранното пенсиониране ще трябва да се решава именно от настоящото правителство, ако се задържи на власт, а то по никакъв начин не дава сигнали, че е готово на непопулярни мерки.

 

До края на 2014 година работещите в тежки условия на труд могат да се пенсионират по-рано, като държавата им “додаде“ пари към пенсията, която им се полага да получат от техния професионален фонд. От 2011 година ранните пенсии трябваше да се изплащат изцяло само от професионалните фондове, но се оказа, че в партидите на хората няма достатъчно пари и много работници трябва да получат месечна пенсия от 50 лева.

 

Заради изтичането на поредния краен срок панически започна да се търси решение и така се стигна до идеята НОИ да донажда за по-прилични пенсии до края на 2014 година. Този срок беше даден като шанс на всеки, който иска да се пенсионира с гарантирана от държавата пенсия, а от 2015 година година ранните пенсии трябва да се изплащат само от професионалните фондове.

 

С наближаването на крайния срок обаче се очаква натискът да бъде подновен, тъй като на практика нищо не се е променило и въпреки гратисния срок отново ще има хора, заплашени да получат 50 лева пенсия и дори по-малко.

 

С поредицата си от популистки мерки в пенсионната система правителството може и да зарадва за кратко електората, но в бъдеще обрича пенсионната система на все по-сериозна криза.

 

Анализ на НОИ вече показа, че предприетите досега мерки за стабилизиране на пенсионната система са само временно решение и в дългосрочен план повишаването на пенсионната възраст няма да е достатъчно, за да бъдат елиминирани негативните ефекти от застаряването на населението.

 

Като прибавим и това, че все по-малко работещи издържат пенсионерите у нас, че сме първенци и заболеваемост и смъртност, а раждаемостта чупи негативни рекордни, няма откъде да се надяваме на повече приходи и по-малко разходи в системата.