Бъдещето на Украйна: президент срещу олигарх

През последната година украинското правителство си осигури подкрепата на могъщите олигарси в страната за войната си срещу проруските сепаратисти. Тази седмица започна нова война, изправила правителството срещу един от същите тези олигарси, на които разчиташе. На 25 март украинският президент Петро Порошенко принуди бизнес магната Игор Коломойски да подаде оставка от поста губернатор на централната Днепропетровска област.

Коломойски финансираше подкрепящи Киев батальони и изигра жизненоважна роля за възпиране на разпространението на сепаратизма. Но въпреки това, след като Коломойски разположи личните си милиции в Киев, за да попречи на правителството да контролира неговите бизнес интереси, президентът нямаше друг избор, освен да го уволни.

Сблъсъкът беше най-голямата схватка до момента в разгръщащия се конфликт между правителството и олигархията. Това може да се окаже най-важният фронт в борбата за бъдещето на Украйна.

Сергий Лешченко, бивш разследващ журналист, а в момента депутат реформатор, го нарича втората фаза на революцията от Майдана: "Майданът свали бившия президент Виктор Янукович, но не и олигархичната система". Но това може да означава война с олигарсите в момент, когато Украйна трудно може да си позволи нестабилност.

Украинските олигарси натрупаха богатствата си със съмнителни приватизационни сделки през 90-те години. Коломойски създаде холдинги в петролната и газовата индустрия, авиацията, банките и медиите. Миналата година той започна да финансира доброволчески батальони, за да подсили съсипаната армия на страната. Защитавайки Украйна, Коломойски защитаваше и своята бизнес империя. Неговата банка "Приватбанк" предложи награди от 10 000 долара за заловени сепаратисти и преоборудва някои от собствените си блиндирани коли за военни цели. През март миналата година Коломойски получи губернаторски пост.

Други магнати играеха не толкова официална роля в правителството като Коломойски. Но за разлика от руските олигарси, които Владимир Путин прогони от политиката, украинските запазват неограниченото си влияние върху държавното ръководство. Собствеността над медиите им позволява да действат като хора, които качват и свалят управляващи. Затворената система за гласуване по партийни листи означава, че техните лакеи могат да стигат до парламента, без да срещат конкуренти. Корумпираните съдилища правят това, което им поръчат. В резултат бизнесът и правителството не просто съжителстват, те често са едно и също.

Именно заплахата за тази връзка предизвика изблика на гняв у Коломойски. Под въпрос беше поставен неговият дял в "Укрнафта", държавна петролна компания. Дотогава украинският закон изискваше на заседанията на държавните предприятия да има кворум от 60 на сто от държателите на акциите и това даваше на Коломойски, собственик на 42 на сто от акциите, практически пълен контрол. Той изцеди компанията за пари, задържайки милиарди гривни дивиденти на държавата.

Коломойски твърди, че в началото на 2000-те години е плащал по 5 милиона долара месечно на Виктор Пинчук, друг олигарх, за да защитава дела му в доходното предприятие. Представители на Пинчук отричат.

На 19 март реформаторите в парламента приеха закон, намаляващ изискването за кворум за държавните предприятия до просто мнозинство и отнеха възможността на Коломойски да налага вето. Няколко дни по-късно група въоръжени мъже, очевидно верни на Коломойски, пристигнаха във военен автомобил без регистрационни номера и издигнаха метални барикади около централата на Укрнафта. По-рано същата седмица Коломойски се беше появил с голяма група охранители в друга държавна фирма, Укртранснафта, след като правителството се опита да смени лоялния към него шеф на предприятието. И в двете компании в крайна сметка Коломойски отстъпи.

Украинските реформатори искат да освободят страната от олигарсите още от революцията на Майдана, но имат ограничен успех. Корупционният марж при държавните поръчки е спаднал от около 40 на сто до 10 на сто, казват активистите, борещи се срещу корупцията. Някои печално известни схеми бяха ликвидирани, включително, миналата седмица в Укрекоресурси, притежавана от държавата компания за рециклиране, която всъщност рециклираше само пари за собствениците си.

И въпреки това зад фасадата на реформите корупцията продължава. Ако подкупите са по-малки, това отчасти се дължи на факта, че Янукович монополизира корупцията в голям мащаб. Сега тя се завърна в по-децентрализираната си форма отпреди Янукович, казва Виталий Шабунин от Центъра за действие против корупцията.

Напредък се постига само когато новият елит и западните партньори окажат натиск заедно. Америка изпрати сигнал миналата година, като отправи обвинения за подкупи срещу Дмитрий Фирташ, друг украински олигарх. Той е блокиран във Виена и се бори срещу екстрадирането си.

Истинската промяна може да настъпи само след "рестарт на системата", казва Виктория Войцицка, нова депутатка, която подкрепи закона за кворума на акционерите. В противен случай "само ще подхранваме войните на олигарсите".

Олигарсите постоянно се борят помежду си за парчетата от икономическата торта. Пинчук и Коломойски водят съдебен спор в Лондон. Порошенко, който също е олигарх, подхрани недоволството, като назначи свои бизнес партньори и приятели на правителствени постове. Той не изпълни и задължението си да продаде фирмата си за сладкарски изделия "Рошен". Освен ако олигарсите като класа не се превърнат в спазващи закона големи предприятия, активите им само ще се прехвърлят от един на друг, казва Войцицка.

Укртранснафта е олицетворение на тези рискове. Коломойски нарича опита на правителството да смени лоялния към него шеф на компанията "набег". Новият шеф, бивш служител на силите за сигурност, беше назначен без открит конкурс. Той е свързан с депутат от парламента, който е един от бизнес конкурентите на Коломойски. "Беше грозно", казва Войцицка.

Може би Коломойски тайно е получил компенсация за уволнението си. Юлия Мостовая, редактор на вестника "Зеркало недели", казва, че задкулисните сделки може да включват рефинансиране на "Приватбанк" или обещание за неутрално ръководство на "Укрнафта" и "Укртранснафта". Ако Коломойски не получава нищо, мирното му споразумение с Порошенко може да не издържи и Коломойски може да се опита да отвърне на удара. Но не и като подронва военните усилия. В момента това няма да е в интерес на Коломойски повече, отколкото миналата пролет, твърди Володимир Фесенко от "Пента", базиран в Киев център за анализи.

Вместо това неговите връзки с Националната гвардия и притежанието на "Приватбанк" може да му помогнат да си върне влиянието. Насрочените за октомври местни избори ще са друга възможност за печелене на политически съюзници. Процесът на "деолигархизация", казва Фесенко, ще бъде "сложен и болезнен". Но поне е започнал.

По БТА