Ти си това, което четеш

Четвърт от българската икономика е под руско влияние

Ключови държавни институции са под влиянието на олигарси и мрежи, свързани с руски политически и икономически интереси
Владислава Пеева | 13:42 | 28 ноември 2016 | 35 коментара

Колаж: Mediapool.bg

Близо една четвърт от икономиката на България е под руско влияние, делът на директните инвестиции от Русия в българския брутен вътрешен продукт (БВП) е 4.4 процента, а вносът на руски петрол и природен газ държи 12.2 на сто от БВП. Данните са за 2014 г., когато се забелязва леко намаляване на руското икономическо влияние спрямо 2012 г. (27.5 на сто). Спрямо 2005 г. обаче руското влияние върху българската икономика е нараснало от тогавашните 16.9% на 24.4%; към 2005 г. руските вложения са държали 0.8 на сто от БВП, а делът на руския газ и петрол в БВП е бил 9.4%.

Това сочи Кремълски наръчник, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) относно влиянието на Кремъл върху икономиките на България, Сърбия, Латвия, Унгария и Словакия.

Според представените данни, руското икономическо влияние в България е над два пъти по-голямо в сравнение с останалите разглеждани държави, където отпечатъкът на Кремъл върху бизнеса е около 11 на сто. Пълният обхват на руското икономическо присъствие обаче остава неизвестен, тъй като немалка част от него е скрита зад мрежа от чуждестранни кухи фирми и офшорни сметки, посочват авторите на доклада.

България е най-уязвима в Централна и Източна Европа

Документът обаче показва, че България е най-уязвимото звено, когато се разглежда руското влияние в Централна и Източна Европа. Икономическото присъствие в България е най-силно, а ключови държавни институции са под влиянието на олигарси и мрежи от бивши агенти на службите за сигурност, свързани с руски политически и икономически интереси. Анализът на ЦИД сочи, че България може да бъде дестабилизирана вътрешнополитически и икономически от Кремъл като част от периферията на ЕС и НАТО.

Известният спад на руското икономическо влияние у нас през последните години се дължи основно на западните санкции срещу Русия след анексирането на Крим и поевтиняването на петрола и енергийните ресурси, а не на държавната политика, коментира Руслан Стефанов, икономически програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.

По-ниските цени на енергийните ресурси намаляват потенциалните възможности за влияние на Русия, допълни той. Според него, положителен ефект е оказало и забавянето на големите инфраструктурни проекти, защото българската страна винаги е откъм плащащата страна. "И при АЕЦ "Белене", и при газопровода "Южен поток" - това е продажба на розови сънища за след 20-30 години, но се иска от българската икономика да извади десетки милиарди, без да има нужда от тези проекти", посочи той. "След опита с американските централи трябва да е ясно каква ще е цената като се строи нещо, да се знае от обществото, да е част от договора и да не може да се мърда от нея, като неустойките са в полза на потребителите, а не на инвеститорите, както това обикновено става у нас", допълни Стефанов.

Силният отпечатък на Кремъл заради непазарната атмосфера

Според анализатора Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, реално руското икономическо влияние в България стига дори една трета, ако се вземат предвид не само видимите статистически данни, които ЦИД е анализирал в доклада си. По думите му, причината у нас отпечатъкът на Кремъл да е толкова по-голям спрямо останалите изследвани държави е, че все още не се прилагат в пълна степен пазарните механизми и правилата на конкуренцията.

Кремълският наръчник очертава като най-чувствителна на руското влияние у нас енергетиката, заради факта, че 97 на сто вноса на природен газ идва от "Газпром", която на свой ред държи и 50 процента от най-големия частен газов доставчик в страната "Овергаз". Отделно "Газпром" има верига бензиностанции у нас, което в комбинация с руската собственост в рафинерията "Лукойл" и едноименните бензиностанции има тежък ефект върху енергийния сектор. Силно зависим от Русия е туризмът, а в последните години и телекомуникациите предвид покупката на БТК от българския бизнесмен Спас Русев с кредит от руската Външно-търговска банка.

Препоръка: ДАНС да прави годишни доклади за опасностите пред бизнеса

По думите на Руслан Стефанов, българските служби трябва по примера на чешките да излизат всяка година с доклад, идентифициращ опасностите пред икономиката и даващ предложения за контрамерки. България дори не проявява желание да идентифицира рисковете от чуждо икономическо влияние, смята той.

"При нас това не се прави дори за енергетиката, която е най-чувствителният и податлив на корупция сектор. Единият договор за АЕЦ "Белене" вече е в прокуратурата, но трябва да се разбере къде са отишли парите за централата. Не говоря за тези 1.2 млрд. лв.(които НЕК трябва да плати на руската "Атомстройекспорт" за произведените два реактори, според решение на арбитражния съд в женева – б. а.), те са ясни, имам предвид всичко инвестирано в т.нар. гьол. Какви поръчки е имало, кой ги е получил, какво е направено след това. Очевидно, че много от тези средства са инвестирани в политически и медийни проекти. Работата на българските институции – службите, финансовото разузнаване, прокуратурата, е да се заинтересуват къде са отишли тези пари на данъкоплатеца, платени през държавните предприятия – дали отиват за развитие на икономиката или в нечии джобове. Търсенето на отговорност от министри за взети решения е важно, но също така трябва да се проследи потокът на парите", каза Стефанов.

Той призова прокуратурата да провери как се изразходват приходите на транзита на руски газ, как са провеждани обществените поръчки за газовата мрежа.

Изкривяванията в българската енергетика

При условие, че плащаме с 30 процента по-скъп газ за потребление в сравнение с Европа, страната ни седма година не може да отдели 200 млн. евро за газовата връзка с Гърция или за да инвестира в терминал за втечнен газ, коментира Стефанов.

"Примерът на Латвия, а и нашият, сочат, че в момента, в който се заговори по-сериозно за възможността за различни доставки, "Газпром" веднага сваля цената на газа. Няма логично обяснение защо не се предприема нищо (за разнообразяване на доставките), освен, че както от гръцка страна, така и от българска – на всякакви нива – високи политически, или изпълнителни, има хора, които са директно заинтересовани и имат съответните руски проекти или финансирания, които им помагат да не вземат правилните решения за алтернативи на руските доставки", допълни той.

"Липсата на алтернативи за внос на газ ни поставя в капан по отношение и на електроенергията . Няколко правителства не смеят да вдигнат цената на тока, а това спира възможността за всякакви инвестиции", каза още програмният директор на ЦИД.

При сегашните цени ще платим с 1.1 млрд. евро повече от европейците до 2030 г.

В Кремълския наръчник се посочва също, че едно от реалните измерения на руското влияние в Централна и Източна Европа е високата цена на вноса на природен газ. Заради липсата на алтернативни доставчици, неизгодните дългосрочни договори и отсъствието на либерализация на преносните мрежи, цените на доставка на руски газ в региона са от 6-7% по-високи в Латвия и Унгария в сравнение със средната цена на "Газпром" за Европа. Газът в България пък е с над 25 на сто по-скъп спрямо плащаните от европейците тарифи.

Ако цените от миналото десетилетие се запазят, българските потребители ще платят близо 1.1 млрд. евро повече за своя газ, отколкото Германия за същото количество до 2030 г., изчисляват авторите на доклада. Те припомнят, че условията по дългосрочните договори за покупка и транзит на природен газ между "Газпром" и "Булгаргаз" бяха сред мотивите на Европейската комисия да започне разследване срещу руската компания за злоупотреба с монополно положение на европейския газов пазар.

Още по темата
Още от Бизнес