Ти си това, което четеш

Готви се 3-дневен маратон в НС по реформата на ГПК в полза на длъжниците

Мая Манолова бясна на ГЕРБ, че форсира гласуването, имало риск от лобизъм
Цветелина Соколова | 13:49 | 12 октомври 2017 | 2 коментара

Мая Манолова

Парламентът готви тридневен маратон по приемането на ключовите промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които целят облекчаването на длъжниците. Обмисля се на кодекса да бъдат посветени три парламентарни дни следващата седмица, включително извънредно заседание във вторник.

Това стана ясно по време на третото по ред заседание на правната комисия в парламента, посветено на второто четене на промените, което се проведе в сряда. Тъй като гласуването на текстовете в комисията тече изключително бавно обаче, не е сигурно дали маратонът за ГПК няма да се отложи със седмица.

Мая Манолова: Не искам да си миете ръцете с мен

По време на заседанието в комисията се появи лично омбудсманът Мая Манолова, която е инициатор на част от поправките, за да изрази гнева си от "форсирането" според нея на промените.

"Разбрах, че се готви извънредно заседание на парламента идния вторник. Макар да настоявам текстовете да се приемат в обозрим срок, форсирането на промените крие огромни рискове. Не желая след това да бъда ползвана за оправдание за допуснати грешки и лобизъм. Не искам никой да си мие ръцете с мен", заяви гневно Манолова. По думите й текстовете в момента са в насипно състояние.

Председателят на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ се опита да успокои Манолова, като заяви, че действително готвеното "ускоряване" не е по настояване на омбудсмана, но в същото време не може да се говори за никакво "форсиране" на промените, които бяха внесени още през месец май.

"Самата вие предлагахте график за приемането на текстовете до септември и имахме като дата 23 септември за приключване на второто четене", каза Кирилов. По думите му текстовете са обсъждани многократно, а още от 15 август текат консултациите в работната група, като преди седмица бе проведена и научна конференция в парламента по повод 10-годишнината от новия ГПК.

"След като около два месеца многократно обсъждахме разпоредбите, не е налице по-различна опасност от тази, която по принцип съществува, при второто четене на подобен тежък и сложен законопроект. Дори да отложим гласуването с една седмица, ние не бихме били по-различно готови, отколкото сме сега", посочи председателят на комисията.

"Признавам сложността на гражданско-процесуалната материя, но трябва да се съобразим с графика на Народното събрание. Ако председателският съвет прецени ГПК да се гледа в три парламентарни дни следващата седмица, по-добра възможност няма да получим, за да разгледаме кодекса", каза още Кирилов.

Привилегията на банките за изпълнителните листове остава

Патриотите и БСП не успяха в сряда да съберат достатъчно парламентарна подкрепа, за да прокарат предложението си банките да загубят привилегията си в чл. 417 от ГПК, който им дава право да вадят изпълнителни листове по бързата процедура – само по извлечение от счетоводни книги, наравно с държавата и общините. Преди време този текст беше атакуван и пред Конституционния съд, но в него не бе открито противоречие с основния закон.

По време на дискусията в комисията стана ясно, че проблемът не е толкова, че длъжниците оспорват цялото си задължение, колкото че понякога възникват спорове около размера на дължимата сума заради начина на изчисляване на лихвите и неустойките. В този случай дори длъжникът да подаде възражение и да стартира исково производство, това не спира изпълнението на заповедта и често имуществото на длъжника отива на продан, преди да е приключило исковото производство.

Преподавателят по граждански процес в Пловдивския университет доц. Георги Ганчев заяви, че е много вероятно в сегашния си вид чл. 417 да противоречи на правото на ЕС. Вече има решение на Съда на ЕС, според което съдилищата са длъжни служебно да проверяват договорите с клиентите на банките за неравноправни клаузи, включително за лихвите, преди да издадат изпълнителен лист. По думите на Ганчев обаче на научната конференция за ГПК съдии са се оплакали, че имат сериозни практически проблеми по приложението на това решение на Съда на ЕС, което означава, че е вероятно да има случаи, в които съдът да не проверява дали банката законосъобразно е изчислила дълга на клиента.

Въпреки че привилегията на банките бързо да вадят изпълнителен лист засега остава, има предложения, включително на ГЕРБ, обжалването на документа в 14-дневен срок да спира изпълнението, дори без да е необходимо да обезпечи задълженията си, както е сега. Така на практика принудителното изпълнение ще може да се спира по решение на съда при представени от длъжника писмени доказателства в 14-дневен срок.

Най-радикалната идея е за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност

Всъщност в момента парламентът е обединил в един законопроект внесените 4 проекта на промени в ГПК – на БСП, на ГЕРБ, на "Воля" и на патриотите. Затова част от текстовете, макар да не са в насипно състояние, са с противоположен замисъл.

Предложенията на БСП в голямата си част включват идеите на Мая Манолова за по-силна защита на длъжниците на банките, монополите и комуналните дружества.

Проектът на ГЕРБ твърди, че цели да подобри изпълнително производство, така че отново да се защитят правата на длъжниците. Основното в него е въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за всички дългове, което е и най-спорният момент в обединения законопроект. До момента този текст не е гласуван от правната комисия, защото е една от последните разпоредби от всичките предложени 76 параграфа.

В проекта на ГЕРБ е заложено и по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците. Сега началната цена за публична продан на недвижим имот е 75% от определената му стойност. При втората продан цената пада на 60% от определената стойност. ГЕРБ предлага увеличение на първоначалната цена до 85% и доста по-плавно и умерено нейно намаляване (с по 10% от цената на предходната продан).

Вносителите предлагат и текстове за пресичане на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко предложения, едно от които е с много висока цена, от което впоследствие се отказват. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се считат за невалидни. Премахва се и възможността за подаване на множество наддавателни предложения.

Предвижда се и въвеждането на електронни публични търгове, които целят да предотвратят възможностите за злоупотреби.

Много от текстовете са свързани с призоваването на ответниците по делата, като целта е да се намалят случаите, в които длъжниците не разбират, че срещу тях се водят дела.

Вземат се и мерки при запор на банкови сметки да не се посяга върху несеквестируеми доходи.
 

Още от България

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?