Мерки срещу газови кризи и зависимости обяви ЕК

Пакет от мерки за повишаване на енергийната сигурност в Европейския съюз, чиято цел е да се предотвратят бъдещи газови кризи, да се намали зависимостта на страните членки от доставчици и да е сигурно, че техните енергийни договори отговарят на европейските изисквания, обяви Европейската комисия във вторник. За пръв път са приети и стратегии за развитие на доставките на втечнен газ с необходимата за това инфраструктура и за съхранението на синьо гориво, както и за ефективното отопление и охлаждане на сградите в Европа.

Част от мерките като задължаването на членките на ЕС да си сътрудничат при газови кризи по региони и предварителната проверка на междуправителствените енергийни споразумения станаха ясни още миналата седмица

"В стратегията за общ енергиен съюз, представена преди година, обещахме да осигурим на всички европейци сигурна, устойчива и конкурентоспособна енергия. Днешният пакет е насочен към сигурността на доставките, но засяга и трите общи цели. Чрез намаляване на търсенето на енергия и по-добро управление на доставките от външни източници изпълняваме обещанието си и повишаваме стабилността на европейския енергиен пазар“, посочи заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, отговарящ за енергийния съюз.

"След газовите кризи от 2006 и 2009 г., поради които милиони хора останаха на студено, си казахме: "Никога повече“. Но изпитанията от 2014 г. показаха, че все още сме уязвими по отношение на сериозни нарушения на доставките на газ. А политическо напрежение по границите е ясно напомняне, че този проблем няма да се реши от само себе си. Днешните предложения са за надеждна, конкурентоспособна и гъвкава система, при която енергията пресича свободно границите, а това носи ползи за потребителите. Те означават, че заставаме заедно, за да защитим най-уязвимите", заяви комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.

Регламентът за сигурността на доставките на газ предвижда съседките в ЕС да си помагат на регионален принцип в случай, че някоя от зоната има нарушен внос на суровината. Така например при сериозна газова криза в една държава нейните съседки ще са длъжни да ѝ дадат от собствените си запаси за снабдяване на домакинствата и социалните дейности, дори това да означава да ограничи снабдяването на собствената си индустрия. За целта ще се оценят рисковете, ще се разработят планове за регионално действие при газови кризи, които ще стават част от общ европейски план за действие при извънредни ситуации. Държавите ще трябва да подпишат споразумения за техническото осигуряване на случаите на криза, а на четири години ще се обновяват плановете. За да са ефективни тези мерки, трябва да се осигури вътрешната свързаност в Европа чрез реверсивни тръби. България ще е в една зона с Румъния и Гърция.

Взетото решение относно междуправителствените споразумения в енергетиката предвижда страните членки да са длъжни да информират Брюксел за намеренията си да подпишат междуправителствени газови споразумения с държави извън Общността на най-ранен етап. Предварителна проверка на съвместимостта им с европейското законодателство ще предотвратява нови казуси като строежа на "Южен поток" и на "Северен поток 2", които създават проблеми в отношенията между страните членки, а и за самата ЕК.

От Брюксел посочват, че са проверени 124 междуправителствени споразумения, от които 60 процента са за общо енергийно сътрудничества, а 40 на сто са за доставка, внос и транзит на петро, газ и електроенергията, за развитие на енергийната инфраструктура или за проучване на нефт и газ. Сред анализа на документите ЕК е изразила съмнения, че 17 от тях не отговарят на европейското законодателство.

Така в бъдеще с Европейската комисия ще се съгласува всяка стъпка по подготовката, преговорите и подписването на споразумения с трети страни за газови доставки. Това ще удари най-вече Русия, чийто доставчик "Газпром" държи около една четвърт от европейския пазар.

Стратегия за съхранение на газ и за втечнения природен газ (ВПГ) цели подобряване на достъпа на всички държави членки до втечнен природен газ като алтернатива на тръбната суровина и развитието на възможностите за повишаване на конкурентността на газовия пазар.

Основните елементи на документа засягат създаването на стратегическа инфраструктура за завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар и набелязване на необходимите проекти за прекратяване на зависимостта на някои държави членки от един източник на газ.

Европа е най-големият вносител на природен газ в света. Общият капацитет на Европа за внос на ВПГ е значителен — в момента посреща около 43 % от сегашното търсене на газ (2015 г.), посочва се в документа.

За пръв път се приема и Стратегия за отоплението и охлаждането на сградите и промишлеността в Европа. Те използват половината от енергията в ЕС, а масово използваните бойлери са стари и неефективни. 22% от газовите бойлери, 34 от електрическите, 47 от маслените и 58 на сто от въглищните подгреватели са надхвърлили техническия си живот. Обновяването на съществуващите сгради може да намали

В документа се посочва още, че използването на възобновяеми източници като соларни панели и геотермална енергия за първично захранване е много рядко срещано в сградите, а потенциалът на този вид енергия е много голям. При директното използване на енергията няма загуби при преноса на енергия, които при доставка през мрежата са значителни.

Доколкото 75 % от сградите се захранват от изкопаеми горива, повишаването на ефективността на отоплението и охлаждането им ще доведе до намаляване на изхвърляните вредни емисии във въздуха.

Обявявайки механизмите за повече енергийна сигурност, Еврокомисията призова Европейския парламент и Съвета за много бързо и приоритетно превръщане на днешните предложения в законодателство, за да се повиши устойчивостта на Европа при евентуални нарушения на енергийните доставки.