Ти си това, което четеш

Нова порода суверенен фонд

Някога запазена марка на богатите износителки на петрол или на страните с търговски излишъци, като Норвегия, Кувейт и Сингапур, сега в държави с големи дефицити и затънали в дългове се заражда невероятна нова порода суверенен фонд.

Суверенните фондове, които за първи път се появяват през 50-те години на миналия век, по традиция се свързват с огромна финансова мощ. Те контролират около 6,5 трилиона долара, според доставчика на данни Preqin, и са трансформирали глобалния инвестиционен пейзаж чрез разграбване на дялове в мултинационални компании и емблематични недвижими имоти в големи градове от Лондон до Мелбърн.

Сега Турция, Румъния, Индия и Бангладеш създават суверенни фондове, но по много различни причини от обичайните и с много различни методи.

Богатите страни обикновено използват суверенните фондове, за да инвестират в чужбина излишните си милиарди и по този начин да предотвратяват инфлация у дома, да диверсифицират паричните потоци и да трупат спестявания за черни дни, когато приходите от суровини се изчерпат.

В рязък контраст държавите, създаващи нови фондове, обременени с огромни дефитици по текущата сметка или външен дълг, ги използват като средство да задвижат икономиките си на фона на глобално забавяне и по-ниски търговски обеми. И вместо да се прахосват пари навън, планът е да се привличат финанси отвън и да се инвестират у дома, за да се стимулира растежът.

"Суверенен инвестиционен фонд е термин, който се използва много свободно в окачествяването на някои от тези нови единици, те са повече като суверенни холдингови компании", коментира Елиът Хентов, ръководещ изследванията на официални институции в компанията за управление на активи SSgA. "Те се нуждаят от лост, нуждаят се от съинвестиции от частния сектор, за да работят."

Има и потенциални ползи, и потенциални рискове за тази стратегия и само времето ще покаже дали ще бъде ефективно.

Едно от предимствата да имаш суверенен инвестиционен фонд, освен престижа, е фактът, че той отваря вратата за браншови асоциации и партньорски мрежи, които предлагат насоки и нещо от решаващо значение - контакти в инвестиционния свят.

Контрол

Турция има годишен дефицит във външното финансиране от около 30 милиарда долара, така че трябва да привлича чуждестранни пари, за да запълва разликата. Като включва в суверенен фонд дяловете на държавата от големи компании, Турция се надява да привлече външно финансиране чрез заеми, гарантирани с тези активи, и със средства от други суверенни инвестиционни фондове.

По подобен начин Румъния планира да финансира пътища и болници, като трупа дълг срещу стойността на правителствените дялове в компании или ги продава чрез листване на борсата.

Индия и Бангладеш искат да дадат ход на инфраструктурни проекти чрез нови суверенни фондове, като Индия търси съинвеститори сред суверенните инвестиционни фондове и пенсионните фондове за своя Национален фонд за инвестиции и инфраструктура (NIIF).

Други фондове се обсъждат в страни като Ливан и Гвиана, но предстои да бъдат основани.

Такива планове се приемат различно в зависимост от страната. Икономисти и браншови експерти предупреждават и за потенциалните капани, които трябва да се избягват.
Критиците се безпокоят, че фокусираните навътре фондове по принцип могат да станат жертва на неправилно разпределяне на ресурсите или на явна корупция, посочвайки като пример малайзийския 1MDB, който е в центъра на разследвания за пране на пари в най-малко шест държави.

"Опасността (при този модел) е, че в много случаи нормалните бюджетни процедури не са приложими, така че те са начин за заобикаляне на парламентарен надзор и министерски контрол над проектите", отбелязва Андрю Бауер, старши икономически анализатор в Института за управление на природните ресурси.

Всяка липса на прозрачност може да означава, че почти няма начин да се провери как се харчат парите, допълва той. Един от рисковете е, че неизпълними "проекти на суетата" получават финансиране.

Постижения

Много често обаче е в интерес на държавите да гарантират, че средствата са освободени от политическа намеса, имат силна законова рамка, ясен мандат и професионално управление, тъй като всичко това вероятно ще подобри взимането на решения и в крайна сметка възвръщаемостта.

Обединяването на държавните владения в компании в професионално управляван фонд могат да подобрят производителността на активите - например, бахрейнският Mumtalakat се приема за успех в това отношение. Mubadala в Абу Даби също е сочен за фонд, който е спомогнал да бъде диверсифицирана икономиката на Обединените арабски емирства чрез развиване на различни сектори.

В Румъния отделянето на собствеността върху компании от правенето на политика би подобрило прозрачността и отчетността, казва Грег Конечни, мениджър на румънския инвестиционен фонд Fondul Proprietatea, създаден от държавата, за да компенсира онези, които са загубили имот при бившия комунистически режим.

"В момента тези компании са подопечни на ресорните министри, които също така задават политиката и стратегията за секторите, за които отговарят, а това никога не работи", уточнява Конечни.

По подобен начин в Индия, където инфраструктурните проекти биват спъвани от бюрокрация, специален държавен фонд може да предложи начин за ускоряване на процеса, посочва Никхил Салви, мениджър в Aranca, компания за проучвания и анализи в инвестиционната област.

Основен препъникамък ще бъде оценката на постиженията - железниците и пристанищата могат да дадат тласък на икономическия растеж, но няма да се явят в баланса на фонда. Години може да са нужни, за да бъдат усетени социалните ползи от новите училища и болници.

"Много от тези (насочени навътре) фондове не публикуват индикатор за възвръщаемостта", отбелязва Свен Беренд, управляващ директор на консултантската компания GeoEconomica. "Дали са печеливши или не инвестициите . . . често остава неясно."

Новите фондове освен това трябва да избегнат съдбата на онези в бедни страни като Суринам и Зимбабве, които не успяха да просъществуват поради липса на капитал.

Индийският NIIF има отпуснати 150 милиона долара за финансовата 2017/2018 година и планира да намери стратегически партньори, за да набере 1,2 милиарда долара през идната финансова година.

В Бангладеш планираният фонд от 10 милиарда долара ще бъде захранван от валутните резерви през следващите пет години.

"Фондът ще се използва за мега проекти, включително за изплащане на всякакви заеми, взети от правителството в долари", разказва Джалал Ахмед, помощник-секретар в министерството на финансите.

Директорът на турския фонд Мехмет Бостан заяви миналия месец, че ще довърши стратегическия план и ще го представи на кабинета скоро. Правителството вече прехвърли във фонда дялове от компании за милиарди и се надява, че в скоро време той ще управлява 200 милиарда долара.

По БТА

Още от Бизнес

Застрашена ли е България от кризата в Македония?