Обезлюдените села са с две повече година след преброяването

По-малко от година след преброяването на населението, проведено на 1 февруари 2011 г., текущата демографска статистика отчете, че към 31 декември същата година селата без нито един жител са с две повече.

При преброяването на населението през февруари миналата година без нито един жител бяха 181 села. Единадесет месеца по-късно техният брой е 183. Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население, съобщи БТА. Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци  - 1 жител, Дединци - 3 жители, Карандили - 1 жител и Махалници - 1 жител, както и с. Дебелец в област Варна - 1 жител.

От преброяването до края на 2011 г. седем села са останали без постоянни обитатели.

Населените места без постоянни жители са разположени на територията на 40 общини в общо 15 области. От преброяването през февруари до края на 2011 г. две области си размениха местата в тази класация. Област Варна излезе от нея, след като с. Дебелец вече има един постоянен жител, а влезе област Кюстендил с две села без постоянни жители - Побит камък и Ивановци.

Област Габрово остава начело в класацията за най-много села без население. По време на преброяването там са регистрирани 69 населени места без постоянни жители, а в края на годината броят им вече е 71. Рекордьор в областта е община Трявна, на чиято територия има 42 села без жители. При областите на второ място е Велико Търново, която в края на годината има 55 села без население като те са намалели с 3 спрямо данните от преброяването.

Населени места без жители има още в областите Кърджали - 12 села, Смолян - 8 села, Хасково - 7 села, по 5 села в областите Благоевград и Стара Загора, по 4 населени места без жители са разположени в областите Бургас и София-област, 3 са в област Търговище, по 2 - във Видин, Ловеч, Кюстендил и Пловдив и 1 в област Сливен.

Справката в Националния регистър на населените места сочи, че към края на миналата година 393 населени места в страната имат едноцифрен брой жители. Спрямо преброяването броят им е намалял с 2, които са се "преместили" при селата без жители.

Общо 60 български села имат само по 1 постоянен жител. По 2 жители имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели живеят в по 31 села, а в 27 живеят по 9 души.

Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1 262 населени места, сред които и манастирите със статут на самостоятелно селище - Рилски манастир - 38 жители и Клисурски манастир - 16 жители. Броят на населените места с двуцифрен брой жители спрямо данните от преброяването се е увеличил с 30. Това е станало за сметка на населените места с население от 100 до 999 души. В края на миналата година селата с трицифрен брой  жители са 2 667 спрямо 2 692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано. Сред тях попадат и четири български града - Мелник - 216 жители, Маджарово - 644 жители, Плиска - 898 жители и Китен 950 жители.

Независимо, че населението му от преброяването до края на годината е намаляло, софийското село Лозен  остава най-голямото българско село с 6 281 жители. То е по-голямо от 142 български града, включително и от обявените за градове след преброяването - Игнатиево (област Варна) и Крън (област Стара Загора). Второ по население остава село Айдемир (област Силистра) с 6 026 жители, което изпреварва 140 града. С население от 4 969 жители софийското село Бистрица е трето по население село в страната и изпреварва 122 града. Селата с повече от 4 000 жители са едва 10.

Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.