Парламентът прие на първо четене разделянето на ВСС

Народното събрание (НС) прие на първо четене разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. Проектопромените в Закона за съдебната власт се възприемат като първия пакет от съдебната реформа, която започна с промените в конституцията. "За" гласуваха 118 депутати от всички парламентарни групи, а твърдо "против" се обявиха 19 от БСП.

Засега управляващата коалиция изглежда единна около промените в ЗСВ, което би трябвало да предотврати прокарването на някои спорни поправки между двете четения. Едно от тях е настояването на ДПС в закона да се запише изрично, че гласуването по кадровите въпроси във ВСС е тайно, въпреки че това отпадна от конституцията. Премахването на тайното гласуване е важен елемент от съдебната реформа, защото досега то служеше за прикриване на лобитата в съдебния съвет.

Веднага след приемането на промените в основния закон ВСС започна да гласува явно, което направи видимо неговото дълбоко разделение при кадруването в съдебната система.

ГЕРБ все още има колебания за необходимите мнозинства за вземане на решения в двете бъдещи колегии във ВСС. Партията не е взела решение дали кадровите решения във ВСС трябва да се взимат с обикновено или квалифицирано мнозинство.

По-същественият втори пакет от промени в съдебния закон трябва да бъде внесен за разглеждане в края на април. Тогава основният дебат ще бъде за намаляването на пряката власт на главния прокурор върху прокуратурата и за демократизираното на съда.

Правосъдният министър Екатерина Захариева заяви по време на дебата, че "съдебната реформа се очаква с най-голямо желание от българското общество". По думите ѝ законопроектът е балансиран и е обсъден максимално широко сред магистратите и парламентарно представените партии.

"Ако промените в закона бъдат подкрепени с широко мнозинство, това ще бъде знак към българското общество за наличието на широка политическа подкрепа за реформа в съдебната система", призова Захариева.

Какво предвижда проектът

Сегашните изменения са пряко свързани с разделянето на ВСС на съдийска и прокурорско-следователска колегия. За да не изпадне кадровият орган в законов вакуум, съдебният закон трябва да бъде окончателно гласуван от Народното събрание до 22 март. Тогава изтича тримесечният преходен период за съгласуване на конституционните промени със ЗСВ.

Приетият на първо четене законопроект предвижда обикновено мнозинство при вземане на кадровите решения в колегиите. Това ще даде пълен контрол на главния прокурор върху прокурорско-следователската колегия. За прокарване на решение в тази колегия са нужни шест гласа – прокурорите са четирима, следователят е един и заедно с главния прокурор те ще имат необходимото мнозинство.

Едновременно с това представителите на съдийската гилдия не получават по-голяма власт в своята колегия, защото ще са нужни осем гласа за прокарване на кадрови решения. Съдиите имат само шестима представители. Това разпределение е функция от бламираната съдийска независимост чрез конституционните промени.

Правосъдният министър Екатерина Захариева обясни, че тези мнозинства поне изключват възможността решенията в колегиите да се взимат единствено с гласовете на политическата квота във ВСС.

Положителна крачка, въпреки всичко

Въпреки всички критики законопроектът е значителна крачка напред при гарантиране на прозрачното управление на съдебната власт. В него има изричен текст, че ВСС трябва да мотивира своите решения, за да не стига отново до казуса "Куцкова". Миналата година ВСС два пъти отхвърли без аргументи кандидатурата на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд. Задкулисният мотив бе, че тя е виден активист на Съюза на съдиите в България, но никой не посмя да го изрече на глас.

Промените в съдебния закон премахват възможността членовете на ВСС да гласуват "въздържал се". Те ще могат да гласуват само "за" и "против", което ще даде гаранция за поемане на повече отговорност при управлението на системата. С конституционните поправки се премахна тайното гласуване, което вече освети лобитата при кадруването.

Промените в съдебния закон ще задължат депутатите да казват как точно са стигнали до решението си да номинират определен кандидат за член на ВСС. Законопроектът утвърждава и прекия избор на членовете на ВСС от магистратските гилдии. Първият такъв избор трябва да се проведе през лятото на следващата година.

Новите текстове ще засегнат и финансово сегашните членове на ВСС, защото им се забранява да получават допълнителни възнаграждения за участието им в работните комисии на органа. Досега те си раздаваха пари и за това.

Парламентарният дебат

"Важно е съдиите да знаят, че ще избират пряко представителите си във ВСС", каза председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ).

В този дух съпредседателят на ПФ Валери Симеонов коментира, за законопроектът е "добре направен и решава въпросите, които бяха приети в промените в конституцията".

АБВ обяви, че подкрепя промените, което е подкрепа и към правосъдния министър Екатерина Захариева. "АБВ имаше водеща роля по конституционния дебат, имахме роля при отпадането на тайното гласуване и достъпа на граждани до КС", каза депутатът от АБВ Лъчезар Никифоров. АБВ имаше водеща роля и за уязвяването на съдийската независимост за сметка на гарантирането на властта на главния прокурор в бъдещия ВСС.

Реформаторският блок подкрепи проекта с аргумент, че екипът на министър Екатерина Захариева трябва да бъде поощрен. "В проекта виждаме някои от нещата, които са важни и които при промените в конституцията не се случиха”, каза Петър Славов (РБ) и допълни, че законът "търси независимостта на съда".

Лидерът на БСП Михаил Миков обаче предупреди, че с този закон управляващите ще "ударят поредната греда в опита да реформират съдебната власт".

"Какъв напредък е, когато Общото събрание (на съдиите и прокурорите избира пряко представителите си във ВСС), защото искате прекият избор на ВСС да се проведе на втория ден при условията на спадащ кворум? Как ще бъдат равнопоставени представителите на магистратските общности от София и провинцията? Кой ще им плаща командировъчните?", попита Миков.

Очевидно е, че командировъчните ще се плаща от бюджета на съдебната власт, който се гласува от Народното събрание. Според Миков, от така направените промени излиза, че прекият избор може да се проведе от 50 или 100 магистрати.