Президентските избори в Молдова: проруски нагласи срещу проевропейски

В неделя молдовците ще застанат пред урните, за да гласуват за президент. На изборите едни срещу други ще се изправят привържениците на идеята за по-тесни връзки с Русия и онези, които настояват за интеграция с Европейския съюз.

Изборните плакати на деветимата претенденти, разлепени в столицата Кишинев и покрай магистралите, припомнят, че за пръв път от 1997 г. държавният глава ще бъде избран с общонародно гласуване.

Но в тази бивша съветска република, тънеща в дълбока политическа криза, откакто през 2015 г. излезе на бял свят грандиозна банкова измама, изборът между Изтока и Запада не е предрешен.

Сключването на споразумение за асоцииране с ЕС през 2014 г. не помогна за решаване на дилемата. Тази стъпка разгневи Москва, която веднага наложи ембарго върху вноса на плодове и месо от Молдова и така наказа местното население, което живее предимно от селско стопанство.

Разочарование

През 2009 г. "доверието на хората към ЕС и гласовете за европейски път на развитие достигаха 70 на сто", но последва спад, признава пред АФП шефът на мисията на ЕС в Молдова Пирка Тапиола.

Причина според него е разочарованието, предизвикано от "ред правителства, които се представяха за проевропейски", но не направиха обещаните реформи.

Сгушена между Румъния и Украйна, Молдова е сред най-бедните страни в Европа - по данни на Световната банка 41 на сто от населението ѝ живеят с по 5 долара на ден.

В очите на много от местните постепенното отваряне на европейския пазар за молдовски стоки - през последните две години износът за ЕС е нараснал на 2 милиарда евро - не компенсира загубата на големия руски пазар.

"Какво получихме от Европа? Нищо", отсича пред множество от рускоезични симпатизанти 41-годишният водач на Партията на социалистите Игор Додон, сочен за фаворит за предстоящия първи изборен тур.

Бивш министър на икономиката в комунистическо правителство, той обещава "да установи стратегическо партньорство с Русия" и да работи "за отмяна на икономическата част от споразумението за асоцииране с ЕС".

"Не съм против ЕС", прави той уговорка пред АФП. Според него "в интерес на Молдова" е да осъществи реформите, изисквани от Брюксел, по-специално в сферата на правосъдието.
Додон обаче обвинява Запада, че се е "поддал на шантажа на едно олигархично правителство, говорещо за някаква руска заплаха".

Споменавана като фаворит номер две в президентската надпревара, 44-годишната Мая Санду - кандидатка на десноцентристката опозиция, обещава от своя страна "Европейска Молдова".

"Отправяме призив за евроинтеграция, тъй като виждаме в ЕС истинска демокрация и процъфтяване за всички, които работят", заявява Санду пред АФП.

Някога министър на образованието, работила и в Световната банка, тя добавя, че Кишинев ще трябва да убеди "молдовците и европейските ни партньори в своята искреност", преди да предложи дата за присъединяване към общността.

Да се сложи ред в страната

Анкетите показват, че самите молдовци са разделени горе-долу на две групи - едните настояват да продължи сближаването с Европа, другите мечтаят за включване в митническия съюз, създаден от Русия, Беларус и Казахстан.

"Молдова трябва да бъде част от ЕС, но преди това ще се наложи да сложим ред в страната си", смята 66-годишният Михай Скутелник. Разказва, че е живял, "сякаш във вълшебна приказка", работейки по строежите във Франция.

А 67-годишният пенсионер Йон Бадий не крие носталгията си по комунистическия режим: "По-добре да поддържаме тесни връзки с Русия, защото Европа няма нужда от нашите стоки".

"Психологически сме по-близки до руснаците, руският език беше навсякъде около нас, като бяхме деца", отбелязва 37-годишният Владимир, работник от северния град Дрокия.

Румънският е роден език за повечето жители на Молдова, която някога е била част от Румъния, но официален език дълго време е бил руският.

"Да говорим за проруски и проевропейски" настроени хора ще означава "изкуствено да поляризираме" обществото, смята обаче Пирка Тапиола.

"По-лесно е да се позовем на геополитически фактори, вместо да говорим за истински важните неща: например какви реформи са необходими, какво да се прави със съдебната система, как да се води борба с корупцията", изтъква той.

По БТА