Законодателството не предвижда изчерпателен списък на разходите на партиите и те имат широката свобода да харчат “своите доходи“, както намерят за добре. Това съобщи във вторник пред БНР проф. Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата, за когото дебатът за партийните субсидии, повдигнат от референдума на Слави Трифонов, е непродуктивен и се води в омагьосан кръг. По думите му системните партии имат нужда от субсидия, но формата за отчетност трябва да се промени.
“Партиите водят отчетност по стандартите за малките и средни предприятия, а този тип отчетност е напълно неразбираем за желаещите да се информират“, заяви той. По думите мъ самата отчетна форма замъглява и маскира нещата по крайно неприятен начин.
Проблемът според проф. Димитров е по-скоро в липсата на публична отчетност на разходите на партиите. Без аналитична разбивка на разходите обществото не знае за какво конкретно партиите изразходват своите средства.
Партиите не са подчинени на Закона за обществените поръчки и имат огромната свобода да харчат своите субсидии, без тази свобода да е съпроводена с публична отчетност и аналитичност на разходите, заяви Димитров. По думите му е необходимо да се въведе персонализирана и конкретизирана форма на отчетност за всеки разход над определен размер.
Валери Димитров обърна внимание на графата "присъщи на дейността на партиите разходи", като каза, че всичко може да бъде сложено в тази графа.
Без конкретни промени в Закона за политическите партии този проблем не може да бъде решен, сегашният закон не позволява подобна отчетност, смята ексшефът на Сметната палата.
От думите му се разбра, че в тази посока едва ли нещо ще се промени.
“Всички разходи, свързани с политическия процес, са в повече или по-малка степен легитимни. Въпросът е дали под тези разходи не се прикриват други - разходи за луксозен живот на определени партийни функционери, или разходи, които нямат нищо общо с политическите цели на една партия“, коментира той.
Димитров изтъкна, че системните партии не могат да бъдат оставени без субсидии, защото това “ще ги направи заложници на косвени политически играчи, които ще използват партиите като марионетки“.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Мисля, че изказването на професор Димитров е много резонно.
Тъй като субсидиите, които партиите получават от държавата са обществени средства, обществото има право на отчетност за какво и как те са били използвани. Има също така право на контрол върху използването им, както и на определяне на това за какво могат и за какво не могат да бъдат използвани.
Нещо повече, отчет пред обществото /от партиите/ трябва да се дава и за дарените им средства и тяхното използване, което пък е следствие от …
необходимостта за обществен контрол върху връзките на партиите с лица извън сферата на политиката.
Единствените пари за изразходването на които партиите може би не дължат обществена отчетност са тези, събирани от членовете им под формата на членски внос /и то при положение че въпросния е предварително определен и деклариран и поставен в някакви разумни законови рамки/.
Извън това - мисля, че не е лоша и идеята за прогресивно намаляване на субсидията, с оставане на изискването за минимален праг.
Що се отнася до "лапането на софрата", мисля, че с това явление борбата трябва да се води по съвсем друг начин - съдебен, с реформирана съдебна система, а не то да се "нормализира" чрез приемането му за даденост /и оставянето на системните партии "да се оправят" - защото при това положение те несъмнено "ще се оправят" и ще имат напълно резонно основание за това/.
И въобще - не добрата, несъвършената, работа на една система не трябва да е оправдание за премахването на самата система /най-малкото това трябва да се разглежда само като изключителна мярка за изключителни случаи/. Предполагам, че повечето хора ще се съгласят, че никакво правосъдие например, би било по-лошо от едно несъвършено правосъдие /освен може би в екстремни случаи на систематично тенденциозно "правосъдие"/, и дори по-явно - дори една не добре оборудвана и обучена армия даречем обикновено /освен в екстремни случаи/ е по-добре от никаква.
Субсидии да, но само за партии които са новообразувани (фиксирана сума) или такива които са преминали определен праг (напр. 1%) но не са могли да влезнат в парламента. За тях ще е важно посланията им да стигнат до хората. За другите т.н. системни партии които отдавна лапат на софрата, да се оправят сами. Същото е и със субсидиите за избори т.н. медийни пакети - за да не са форма за облагодетелстване ето примерен начин за обслужване: всеки който заяви участие в избори да получи такъв пакет НО срещу задължението ако резултата му е под примерно 2% от подадените гласове - да връща субсидията. За да няма участия от рода на Жорж Ганчев и Митьо Пищова.
Да не забравяме и аргумента, че нашите партии може да се окажат заложници на чужди, външни интереси. Ако някое чуждестранно лоби изисква промяна във външната политика, и най-голямата в този момент партия получи огромна финансова подкрепа, то как ще повлияе това на политическия курс на държавно ниво?! Някой може да ни вкара в забранени съюзи... Оставям на въображението ви.