Преглед на централния български печат в понеделник, 9 юни 2008 г. може да стресне разсеян читател и да го накара да обърне на няколко пъти първите страници, за да провери коя година са били отпечатани. Парадът на физиономии, използваните от тях изразни средства, описаните мероприятия и тържествени прояви са сякаш копирани от късните осемдесет години на миналия век.

И така, в понеделник гастроли по нашите вестници правят Виктор Вълков, Божидар Димитров (не сме прави, той е винаги и навсякъде), Любомир Левчев, Николай Петев, Драгомир Шопов, Димитри Иванов, фондация “Славяни”, шепа пенсионери антифашисти от село Сухаче плюс Румен Петков, Александър Томов (разбира се), агънце в прегръдките на премиера Сергей Станишев, рози на врата на Симеон Сакскобургготски, Дмитрий Медведев, който вади от джоба си пари за АЕЦ “Белене”.

Нищо лично към изброените персонажи, но какво правят във вестниците ни? Какво ни казват и защо някой ги реанимира редовно, а не ги остави да си живеят живота на пенсионери или други редови граждани?

Да изброяваме ли в какви качества са тези лица в пресата?

Виктор Вълков е загубил ироничното си отношение към живота и силно раздразнен обяснява в интервю на цяла страница как няма нищо общо с митниците и колко прекрасна дама е шефката на митническо бюро "Кремиковци", колко е измислена баснята за кръга “Монтерей” и как други държави никога не биха допуснали американският посланик да им прави забележки, както става в България. Той завършва с констатацията колко е противно правенето на вътрешна политика у нас, след като участва в нея (официално или задкулисно) в течение на десетилетия.

На този фон тече международна писателска среща, близнак на провежданите някога такива, където присъстваха, ядяха и пиеха на държавна трапеза пишещи лица с леви уклони. На сегашната среща силно поостарели, но със същия несломим дух присъстват Левчев, Петев, Шопов и други остри пролетарски пера. Почетен гост не е другарят Живков, но за сметка на това е президентът Първанов (може да бъде видян на снимките редом до Левчев).

А в неделя за цялостно творчество на медиен фестивал награда бе връчена на Димитри Иванов. Помните ли особената му начетена дикция във “Всяка неделя” на Кеворкян или в “Наблюдател” на Тома Томов? Димитри Иванов някога ни караше да се чувстваме невежи, непросветени и отделени от широкия свят, за който той на порции ни "открехваше" от малкия екран.

До Димитри Иванов се подрежда Божидар Димитров, който в качеството си на академична личност и директор на институцията Национален исторически музей, считана за най-престижна във всяка страна, обяснява как набил някой си Митко Станков, който го обвинил, че бил откраднал няколко златни антични монети. Въпросният Станков пък бил иманяр, но и консултант при изготвянето на законопроекта за културно-историческото наследство.

Паноптикумът се допълва от малка скромна информация, че бившият вече вътрешен министър Румен Петков се срещнал с оредяла групичка пенсионери антифашисти в село Сухаче, Плевенско и че бил придружен от младия депутат социалист Альоша Маков Даков и от не толкова младия Янчо Пеков Таков, който не се нуждае от представяне. Ако някой не е бил роден или не помни комунистическата идилия с другарите Мако Даков и Пеко Таков...

А снимката на премиера Станишев, нагазил зелени жита и гушнал агънце, на първа страница на почти всички вестници, направо хваща за гърлото. От нея блика такава невинност и простота, че ти иде да скочиш и да браниш премиера от жестокия свят около него. Е, и Симеон с наниз от рози около врата е умилителен, но не чак до там. Поне той имотите е решил да си брани сам – вече и пред съд.

А това, че големият руски брат ще даде пари за АЕЦ “Белене”, слага нещата на мястото им. Тази видима и едновременно невидима ръка, която подрежда пъзела не само в селенията на висшата политика и голямата икономика, а и която има драстична нужда от медиен и публичен контекст, от вечно реанимиране на старите клишета и старите муцуни...