Символичен принос на България в европейския фонд за климата

България ще участва с 20 хиляди евро годишна вноска във фонда на ЕС за подпомагане на най-бедните страни в борбата срещу климатичните промени. Това съобщи премиерът Бойко Борисов в петък след края на Европейския съвет в Брюксел, на който европейските лидери се споразумяха през следващите три години във фонда да бъдат събрани 7.2 милиарда евро, или по 2.4 милиарда евро годишно.

Българският дял e най-малкият от всички 27 страни членки и се равнява на една 120 - хилядна част от целогодишната сума, осигурявана от ЕС.

Обявяването на размера на българския принос явно е било толкова изненадващо, че заради България по време на Европейския съвет е била поискана почивка за допълнителни консултации, разказа самият Борисов пред репортери. Освен това от думите му стана ясно, че всъщност ще бъде прескочена 2010 г. и вноската ще се прави от 2011 г. Тоест, сумарният принос на страната ще е 40 хиляди евро.

За сравнение сумата е съпоставима примерно с едногодишния разход за гориво на два стари автобуса в софийския градски транспорт. Или с цената на два нови автомобила от среден клас.

В четвъртък вечер след първото заседание на Европейския съвет Борисов обвърза участието на България във европейския фонд за климатичните промени с даване на гаранции на страната за приемане в еврозоната и отблокиране на спрени средства от ЕС.

"Това не са условия към ЕС, ние имаме право като равнопоставен партньор да поставяме проблемите и изискванията си пред него. Длъжни сме да защитим интересите на нашата държава", каза премиерът след като постави условията на България.

Преди това западноевропейските държави призоваха всички страни от ЕС да се включат в климатичния фонд на принципа "всеки с колкото може". "Дори по-малките вноски могат да бъдат ясен знак, че всички европейски страни искат да участват в инициативата за климата", заяви шведският министър по европейските въпроси Сесилия Малмстрьом, чиято страна ротационен председател на ЕС.

В петък Борисов обяви, че решението страната да подкрепи общите усилия, макар и символично, е било прието "добре от европейските лидери", каза Борисов. По думите му дори Ангела Меркел и Гордан Браун го поздравили за това, че и нашата страна ще е съпричастна.

"Това, което успях да убедя колеги и те го разбраха и го приеха, е, че искаме да бъдем солидарни и участваме активно, направили сме много. И ще продължим да правим много и след 2011 година, когато надявам се, икономиката на страната е по-добре“, коментира Борисов, цитиран от БНР.

"Те знаят, ние сме формулирали целите на страната ни - влизане в еврозоната, усвояване на еврофондове. Това означава, че следващите 2-3 години, ако изпълним максимално програмата си, ще станем доста по-заможни и ще можем да участваме в този процес по-активно", добави премиерът.

От обещаните от ЕС 7.2 милиарда евро за три години (2.4 млрд евро годишно) за екологичните програми на развиващите се страни приносът на Великобритания ще бъде най-голям – 553 милиона евро годишно, съобщи премиерът Гордън Браун, цитиран от БиБиСи.

Според кореспондентите в Брюксел Германия ще внесе във фонда по 480 милиона евро годишно.

На заключителната пресконференция след Европейския съвет шведският премиер Фредрик Рейнфелд, чиято страна председателства ЕС, засега не е ясно дали съгласуваната сума ще е достатъчна, за да помогне за напредъка на конференцията в

Копенхаген, която обсъжда размера на финансовата помощ за най-бедните страни.

Лидерите от ЕС ще се съберат отново на неформална среща в Копенхаген на 17 декември, за да уточнят подробностите за приноса на съюза в световния фонд за борба с климатичните промени.

Срещата ще се състои ден преди да приключи конференцията на ООН за климата. Президентът на САЩ Барак Обама пристига в Копенхаген на 18 декември. Европейските лидери щели освен това да разискват дали да не намалят още повече емисиите на парниковите газове от договореното досега съкращаване с 20 процента до 2020 г. под равнището от 1990.