Страховете за бъдещето на Либия остават

Режимът на Кадафи е на път да рухне, но за победоносната офанзива на опозицията сега е важно да се избегне голямо кръвопролитие и преодолее разкола в своите редици, коментират световните медии в понеделник. Основният въпрос, който си задават повечето от тях, е готова ли е либийската опозиция да управлява страната след Кадафи.

Как и кога режимът на Кадафи ще падне окончателно вече е много по-маловажен въпрос, отколкото кого и какво ще донесе новата ера в Либия, пише в редакционна статия британският "Гардиън". Преходният национален съвет с помощта на съветите на Запада вече има план за бъдещето на Либия. В него една от важните точки цели да избегне грешките, допуснати в Ирак, и така въоръжените сили в Либия няма да бъдат
разпуснати, като се случи в Ирак, а част от тях ще бъдат задържани.

За да изградят бъдещето си, либийците обаче ще имат нужда от помощ, пише вестникът и прогнозира, че най-вероятно помощта ще дойде от заможния Катар, но допълва, че Египет и Тунис, чиито успешни революции вдъхновиха либийците, също ще имат специална и може би тежка отговорност за бъдещето на страната. В друга статия "Гардиън" пише, че сега е моментът НАТО да сложи край либийската си мисия.

Двете войни на Европа

След месеци на една забравена в задния двор на Европа битка, крахът на Кадафи ще спаси репутацията на НАТО. На теория. Но на практика управлението на Либия няма да е лесно. Защото ако Европа, която сега се опитва да се справи със собствената си финансова криза, остави Либия да се оправя сама, победата на либийската опозицията може да бъде последвана от провал. И така да се стигне до един катастрофален успех или до успешна катастрофа, както предупреждават някои в Брюксел, пише италианският "Стампа" в статия, озаглавена "Еврото и Либия - две войни, от които зависи сигурността на Европа".

По-нататък вестникът посочва прецедентите в тази насока - като се тръгне от Балканите и се стигне до Афганистан. Всички те показват каква е цената и какви са рисковете на епохите след приключването на войни, подобни на тази в Либия.

В случая с Либия първата опасност е, че падането на Кадафи може да подготви почвата за нов цикъл на насилие, в който най-уязвими ще бъдат цивилните и в който победителите ще бъдат въвлечени в едно кръвопролитно уреждане на минали и настоящи сметки.

Как да се гарантира тогава сигурността, пита "Стампа"? За вестникът е ясно, че САЩ имат намерение "да напуснат играта", тъй като според тях либийският проблем е част от отговорностите на Европа. Намерението на Европа пък е да материализира онова, което се обсъжда сега в ООН, а именно мониторингова мисия в Либия, която първоначално ще бъде поверена на арабски и африкански страни. Резултатът ще бъде, че в Либия след епохата на Кадафи ролята на страни като Турция и на монархиите от Персийския залив ще нарасне.

В политически план рисковете са още по-очевидни, пише по-нататък вестникът. Италия, Европа и САЩ залагат на това, че Преходният национален съвет, създаден в Бенгази, ще успее да извърши процеса на национално помирение, ще държи под контрол либийските племенни разногласия и ще постави началото на изграждането на национални институции в една страна, в която такива институции никога не имало. Възниква обаче въпросът каква част от Либия в епохата след Кадафи ще бъде склонна да признае ръководната роля на Бенгази.

В последните месеци Европа води две войни. Първо една вътрешна война, свързана с бъдещето на еврото, и една външна война, свързана със съдбата на ключова страна в средиземноморския регион. Европа не трябва да забравя истината, че трябва да спечели двете войни, които води, заедно. Ако във вътрешната война Еврозоната се разцепи на две по линията Север-Юг, то икономическото и валутно разделение на ЕС ще стане неделима част от геополитическата нестабилност на средиземноморския регион, пише италианският "Стампа".

Разцепление сред бунтовниците

За Европа съботията в Триполи са много важни. Падането на тирана може да промени отношенията ни с променящия се Близък Изток, пише френският "Фигаро". След усилията, вложени за победа над скептиците и за сваляне на диктатурата, е необходимо да последва хуманитарна и икономическа помощ. Тя ще позволи да бъде сплотена страната, която не е застрахована срещу опасностите на гражданската война и ислямизма, резюмира френският всекидневник.

Британският "Индипендънт" предупреждава, че опозиционните сили може и да са изпълнени с еуфория, но не бива да се забравя, че те са разделени. Много опозиционни военни вече заявиха, че няма да се подчиняват на заповедите на Преходния национален съвет. "Индипендънт" се пита дали сега НАТО ще играе доминираща роля в бъдещето на Либия, като същевременно припомня, че в Афганистан и Ирак на онези, които свалиха местните режими, после се гледаше като на чужди окупатори.

Вестникът рисува няколко сценария за ситуацията в Либия. Един от тях е споразумение между останките от режима на Кадафи и бунтовниците, при което Кадафи да се оттегли и евентуално да напусне страната, а после да се състави правителство.

По-страшният сценарий обаче е гражданска война, заради разделението в редиците на бунтовниците. Според този сценарий относително добре организираните бунтовнически фракции в Западна Либия може да се противопоставят на по-хаотичните банди в Източна Либия. Дори и сега това разделение е осезаемо, пише "Индипендънт".

Как да бъде запълнен вакуумът във властта

Стратегията на либийските бунтовници е ефективна, но ще им се наложи да направят реални компромиси, пише "Уолстрийт джърнъл" под заглавие "Каква ще е Либия след Кадафи?".

Според директора на програмата "Глобална безопасност" Джордж Грант бунтовниците ще трябва да убедят все още верните на Кадафи сили, че, ако го изоставят, нищо няма да ги заплашва.. Това е ключ не само за падането на Кадафи, но и за осигуряване на мира след него.

Грант пише, че лидерите на Преходния национален съвет в Бенгази вземат мерки, за да не допуснат вакуум в сферата на сигурността. Те негласно са привлекли около 800 сътрудници на правоохранителните органи на режима, които били готови слад падането на Кадафи да образуват ядрото на новите служби за сигурност. Съветът планирал да привлече и 5 хиляди полицаи от подразделения, необвързани с идеологически задължения към Кадафи.

Мнозина на Запад обаче не са настроени оптимистично. Авторът цитира думите на неназован дипломат, работещ в Бенгази: " Сега НАТО често употребява израза "катастрофален успех". Дори и успехът да не се превърне в катастрофа, той ще донесе със себе си хаос, той като опозицията не е готова да управлява страната и с напускането на Кадафи ще възникне вакуум".

Според Джордж Грант тази мрачна прогноза е прибързана. Вакуумът във властта може да бъде избегнат, ако бунтовниците не се откажат от плановете си за сътрудничество с бивши представители на режима. Задачата на международната общност пък е, основавайки се на болезнените уроци от Ирак и Афганистан, да помогне за развитието и укрепването на временното правителство.