Университетските преподаватели с голяма ножица в заплатите

Разликата в заплащането на университетските преподаватели в отделните висши училища е голяма, като парадоксално най-зле платени се оказват преподаващите в едни от най-качествените университети и специалности. Това стана ясно във вторник на конференция за предизвикателствата пред държавните висши училища, организирана от КНСБ.

Четирите университета с най-ниски средни заплати под 1000 лева са Минно-геоложкият университет - 860 лева, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) - 892 лева, Университетът за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) - 966 лева и Висшето строително училище (ВСУ) "Любен Каравелов" - 980 лева. Парадоксално се оказва, че преподавателите, които подготвят толкова търсените инженерни кадри на пазара на труда, са с едни от най-ниските възнаграждения.

Същевременно министърът на образованието Красимир Вълчев за пореден път декларира, че държавата ще стимулира увеличаването на приема на студенти в техническите и инженерните професионални направления, сред които са и компютърните специалности, както иэв аграрните и в педагогическите науки.

От няколко години държавата следва политика да финансира приритетно качествените и търсените на пазара на труда професионални направления в университетите, каквито са инженерните специалности и съответно залага по-голям план-прием в тях.

С ниски заплати са и преподавателите в Софийския университет “Климент Охридски“, който е лидер по качество на образованието и реализация на студентите според рейтинга на висшите училища. Там средната заплата е 1193 лева, което поставя СУ на 16-то място по възнаграждения сред общо 33-те държавни университета. За сравнение УНСС е на осмо място със средна заплата 1342 лева.

Като цяло най-добре платени са преподавателите в медицинските университи, където средната заплата е между 1600 и 1900 лева. Първенец по заплащане е Икономическият университет във Варна със средна заплата от 2061 лева.

Съотношението на преподавателски към непреподавателски състав в университетите през тази година е 57% към 43%.

Около две трети от държавните висши училища плащат допълнителни възнаграждения за придобитата образователно-научна степен "доктор". На първо място по този показател е УНСС с 550 лева за докторска степен, следван от Стопанската академия в Свищов с 400 лева. На последното място по допълнителни възнаграждения за степента "доктор" са Националната художествена академия и Тракийският университет - със 180 лева. В Софийския университет за степента "доктор" се получават допълнително 240 лева.

За по-високата степен “доктор на науките“ университети плащат средно около 500 лева отгоре, като отново УНСС е лидер с 850 лева допълнително, следван от Стопанската академия в Свищов с 650 лева, университетът "Проф. Асен Златаров" дава 630 лева. В "дъното" на класацията отново са Висшето строително училище "Любен Каравелов" с 310 лева, както ХТМУ и УАСГ с 300 лева.

Анализът на КНСБ откроява четири типа университета.

Първият са университети с относително малко преподаватели, но обучаващи голям брой студенти срещу високо заплащане. В тази категория са УНСС, Пловдивският университет, Югозападният университет и Икономическият университет във Варна.

Вторият тип висши държавни училища се характеризират с относително много студенти, обучавани от голям брой преподаватели, но с относително ниско заплащане. Сред тях са Софийският университет и Техническият университет в София.

Третият "тип" са държавните висши училища с малко студенти, обучавани от малко преподаватели, но при високо заплащане. В тази категория попадат Медицинските университети в България.

Всички останали държавни университети са в четвъртия "тип" висши училища, които са с малко студенти и с малко преподаватели, но те са с относително средно или ниско ниво за заплащането, сочи анализът на КНСБ.