Военните преврати в Турция от 1960 година досега

От 1960 година досега в Турция е имало четири успешни опита за преврат с участието на турската армия, показва историческа справка на агенция “Ройтерс“, цитирана от сайта “Дневник“. По време на управлението на Ердоган властите са съобщили за други два опита за силова смяна на властта, но те не са били доказани.

Най-сериозното предизвикателство за властта на Ердоган остава последният опит за преврат, започнал на 16 юли 2016 година.

На 27 май 1960 г. е извършен почти безкръвен военен преврат от офицери и кадети от военни училища в Анкара и Истанбул. Лидерите му създават 38-членен Комитет на националното единство, а генерал Джемал Гюрсел е обявен за председател. Военните изправят на съд 601 души от властта, от които 464 са признати за виновни. Екзекутирани са трима бивши министри, включително премиера Аднан Мендерес. Други 12, сред които президентът Джелал Баяр, получават смъртни присъди, в последствие заменени с доживотен затвор.

През 1971 година е проведен т.нар. “Преврат на меморандума“. Военните изпращат предупреждение до правителството да възстанови реда сред месеци на стачки и улични боеве между националисти и привърженици на левите идеи. Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел подава оставка и на власт идва коалиция от консерватори и технократи под контрола над военните. В някои провинции е обявено извънредно положение, което се премахва напълно едва през 1973 г.

Третият преврат е от 12 септември 1980 година, извършен от висши офицери, водени от генерал Кенан Еврен, извършват преврат. Действията им са провокирани от нарасналото напрежение между левичари и националисти. Хунтата разпуска парламента, политическите партии и синдикатите, арестувани са водещи политици. Петчленен Съвет за национална сигурност установява контрол, отменя конституцията и въвежда временна такава, която дава почти неограничена власт на военните.

На 18 юни 1997 г. премиерът Неджметин Ербакан, описван от критиците си като заплаха за светския характер на страната, подава оставка под натиска на военните, бизнес елита, съдебната власт и други политици. Генералите преценяват, че трябва да действат в защита на светския характер на Турция, гарантиран от създаването на републиката от Мустафа Кемал Ататюрк.

През 2007 година Турция съобщава за съществуването т.нар. група "Ергенекон", след като полицията открива експлозиви при обиск на апартамент в Истанбул. Стотици хора са изправени пред съда заради предполагаем заговор за преврат срещу тогавашния премиер и днешен президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган. 275 офицери, журналисти и юристи са признати за виновни. През 2016 година съдът отмени присъдите им, обявявайки , че т.нар. група "Ергенекон" въобще е съществувала.

Ердоган обвини съдиите и прокурорите, участвали в разследването, за връзки с някогашния му съратник – духовника Фетхулах Гюлен, живеещ в изгнание в САЩ. Гюлен отрича да е планирал сваляне на Ердоган.

През 2010 г. в турските медии излиза твърдението, че е разкрит опит за преврат на група, наречена "Чук". Плановете са датирали от 2003 г. и целта е била да се предизвика хаос, който да свали от власт Партията на справедливостта и развитието. През 2012 г. съдът осъди на затвор 300 от общо 365 обвиняеми. Две години по-късно почти всички бяха освободени, след като Конституционният съд постанови, че правата им са били нарушени. За случая отново бяха обвинени привърженици на Гюлен.