Ти си това, което четеш

Вярно или не? Борисов: Днес имаме най-ниската цена на газа

09:14 | 12 ноември 2016 | 4 коментара

"Знаете какво заварихме преди години – три посредника между руската и българската тръба. Не един, не два, а три! Близо 300 млн. отклонени пари от тези, на които плащахме – посредниците. Понеже паметта ни е къса, искам да го напомня. И най-скъпата газ, която внасяше европейска държава, беше българската. Днес имаме най-ниската цена за газ, която се внася”.

Из изявление на министър-председателят Бойко Борисов на тържественото откриване на връзката между газовите системи на България и Румъния в петък, 11 ноември.


От изказването на министър-председателя не става ясно какво точно има предвид, казвайки, че сега "имаме най-ниската цена на газ, която се внася". В предходното изречение заявява, че цените, по които България е внасяла газ в миналото, са били най-скъпите сред останалите европейски държави. Не се разбира дали има предвид, че сега цените за България са най-ниски в сравнение с тези в останали европейски държави или че са исторически най-ниските за страната.

Темата обаче е важна, тъй като реалната ситуация с цените на руския газ за България е една от най-добре критите тайни.

Доставките се извършват по дългосрочен договор, в който е заложена сложна формула, според която цената е вързана с тази на петрола за период от шест до девет месеца. Никой, освен държавният газов доставчик "Булгаргаз", не може да каже каква е чистата цена, на която получава природен газ от "Газпром експорт" и която се променя всяко тримесечие. Върху тази цена обаче се начисляват транзитните такси, плащани от снабдителя за преноса на горивото през Украйна и Румъния до българска територия. Тяхната стойност е другата дълбоко пазена тайна. Така каква е цената на руския газ, доставян на границата ни с Румъния, не е публично информация.

Тъй като все пак премиерът говори за цените на останалите европейски държави и нашата, приемаме, че е сравнявал крайните пазарни стойности на природния газ за потребителите. Все пак това е основното, което интересува както битовите, така и индустриалните потребители.

Според данните на Европейската статистическа служба Евростат за цените на природния газ във всички държави от ЕС от 2005 г. насам България нито е имала най-скъпия газ през 2009 г. (когато на власт идва първият кабинет на Борисов), нито сега е най-евтиният. Статистиката не е представена в ползваните в Русия и България мерни единици от1000 куб. м, а в гигаджаул, тъй като европейските правила са за цени за енергия, а не за количества, тъй като калоричността на суровината варира в зависимост от много фактори.

Така според изнесената информация, през 2009 г. в България средната цена на енергията от природен газ е била 13.14 евро за гигаджаул. По-високи тарифите са били в повечето европейски държави. Сред тях са Холандия – 22.49 евро за гигаджаул; Дания – 22.2989 евро за гигаджаул; Италия – 21.041 евро; Австрия – 18.03 евро; Германия – 18 евро и други.
 

Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

"Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете."

Вярно или не?

Седем години по-късно в България средната цена за енергия от природен газ е 10.226 евро за гигаджаул и по-ниски са тарифите в Унгария – 9.5613 евро и в съседна Румъния – 9.2426 евро за гигаджаул. В южната ни съседка Турция цените и в двата периода са по-ниски от българските. Днес там тарифата е 9.3251 евро за гигаджаул и 10.84 евро през 2009 г., сочат европейските данни.

Разглеждането на малко по-добре разбираема статистика, която дава цените на енергията от природен газ в киловатчасове и по сегменти за домакинствата и за индустрията, потвърждава тази равнища.

Според последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, взето за цената на газа
от 1 октомври 2016 г. домакинствата, ползващи синьо гориво, плащат по 7.5 стотинки за киловатчас, а индустрията – 6 стотинки за киловатчас.

Тези цени не се различават особено от последната налична подобна статистика в Евростат, която е за второто шестмесечие на 2015 г.
Според тези данни цената на газа за домакинствата е била 3.9 евроцента за киловатчас с всички включени данъци и такси. По-ниски са тарифите в Естония – 3.8 евроцента, в Унгария – 3.5 евроцента, и в Румъния – 3.4 евроцента за киловатчас.



Макар стойността на газа у нас да не е най-ниската, природният газ в България в края на 2015 г. е сред най-евтините за бита в Европейския съюз. За сравнение, шведите са плащали тройно повече – 11.7 евроцента за киловатчас, следвани от португалци, испанци и италианци, които са давали по над 9 евроцента за киловатчас енергия от природен газ.

При индустрията положението е същото, потвърждават данните на Евростат. В края на 2015 г. предприятията у нас са плащали по 2.7 евроцента за киловатчас. Тази цена е сред най-ниските в Европа, но не е най-малката. По-евтино излиза синьото гориво в Литва, където заводите плащат по 2.2 евроцента за коливатчас. Колкото българската е цената за естонската промишленост. Същата е в Македония, която също се захранва основно с руски газ, но плаща повече транзитни такси за преноса, включително през България. В Турция предприятията дават по 2.5 евроцента. Отново Швеция, но заедно с Финландия, държат най-високата цена на газа за индустрията в Евросъюза – 4.2 евроцента.

Заключение:

Данните на Евростат опровергават категорично думите на Борисов, че когато правителството на ГЕРБ е дошло на власт преди години страната ни е имала най-високите цени на газа, а днес те са най-ниските.

 

 

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?