Забравеният проблем в италианската предизборна кампания: огромният държавен дълг

Когато слуша италианските политици, които се готвят за парламентарните избори догодина, на човек му е трудно да повярва, че те живеят в страна, чието равнище на държавен дълг е сред най-високите в света.

Според Международния валутен фонд (МВФ) само Япония, Ливан и Гърция са с по-голям дълг от италианския, който се равнява на 132 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Никое от последните правителства в Рим не успя да сведе това съотношение до тавана от 60 процента от БВП, изискван от ЕС.

"Изглежда не сме напълно наясно, че високият държавен дълг не е проблем само за финансовата стабилност, но също така, и преди всичко, е разход за икономическата система и пречка за растежа", написа бившият член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Лоренцо Бини Смаги.

В редакционна статия за в."Кориере дела сера" той сравнява в неблагоприятна светлина Италия с други южноевропейски страни, като отбелязва, че показателите за риска по италианския държавен дълг неотдавна са скочили над тези за Португалия, Испания и Кипър.

Макар че спомените за края на 2011 година, когато Италия почти фалира, все още са живи, предизборната кампания се оформя като надпревара кой ще обещае най-много държавни средства на фона на неясни финансови изчисления.

"Не е вярно, че държавният дълг отсъства от политическия дебат, но изглежда политическите партии са заети с мисълта как да го увеличат, а не как да го намалят", каза за ДПА преподавателят по икономика в миланския университет Бокони Фаусто Панунци.

Популисткото Движение "Пет звезди" (ДПЗ), основната опозиционна сила, заяви, че всички италианци, които живеят под прага на бедността (близо 5 милиона души), трябва да получават базов доход от държавата, като разходите за подобна мярка се изчисляват на около 17 милиарда евро (20,2 милиарда долара) годишно.

Кандидатът на ДПЗ за премиерския пост Луиджи ди Майо призова за повече дефицитни разходи и заплаши да свика референдум за излизане от еврозоната, ако ЕС не позволи на Италия да пренебрегне бюджетната дисциплина на блока.

За да не остане по-назад, бившият премиер консерватор Силвио Берлускони обеща плосък данък от 20 процента и "достоен доход" от 1000 евро, докато неговият крайнодесен съюзник Матео Салвини иска да отмени реформата от 2011 година, с която се повишава възрастта за пенсиониране.

Същевременно лидерът на управляващата Демократическа партия (ДП) Матео Ренци казва, че Италия трябва да увеличи годишния си бюджетен дефицит до 2,9 процента от БВП през следващите пет години, за да финансира голямо намаляване на данъците, възлизащо на 30-50 милиарда евро през този период.

Карло Котарели, бивш правителствен съветник, чиито предложения за орязване на държавните разходи бяха отхвърлени, когато премиер бе Ренци, неотдавна написа във в."Стампа", че италианските политици трябва да бъдат "по-малко еднотипни" в икономическите си програми.

ДПЗ твърди, че намаляването на разходите за отбрана, държавните поръчки и най-високите пенсии, плюс увеличаването на данъците за петролните и газовите сондажи, банките и застрахователните компании, биха могли да освободят ресурси за изпълнението на неговите предложения.

От друга страна и Ренци, и Берлускони заявяват, че намаляването на данъците, което предлагат, ще се финансира от по-бързия растеж на куцащата италианска икономика, който пък ще доведе до по-големи данъчни постъпления, по-ниска безработица и в крайна сметка по-ниско съотношение дълг - БВП.

Италия се възстанови от дълговата криза през 2011 г. чрез болезнени мерки за икономии и преди всичко с помощта на ЕЦБ, която купува много италиански държавни облигации. Предвижда се обаче тези покупки постепенно да спрат в близко бъдеще.

Преди шест години останалата част от Европа имаше интерес да спаси Италия, тъй като страната бе смятана за прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира. Паниката на пазара, предизвикана от неплатежоспособност на Италия, би могла да обхване и останалите страни от еврозоната, поставяйки под въпрос бъдещето на паричния съюз.

Този път обаче рисковете от "заразяване" са значително по-малки, според Даниел Грос, директор на брюкселския Център за европейски политически изследвания. Това се дължи до голяма степен на факта, че чуждестранните инвеститори не притежават много италиански дългови книжа, посочи той пред ДПА.

Ако Италия отново изпадне във финансови затруднения, европейските ѝ партньори ще имат по-малко стимули да я спасяват, предупреди Грос, признавайки, че рисковете за дефолт са малки, а финансите на страната "не са в страхотно положение, но би могло да бъде и по-лошо".

Според Панунци няма нужда от прекален песимизъм за платежоспособността на Италия. Страната обаче се нуждае от по-висок растеж, за да бъде по-устойчиво дълговото ѝ бреме, а разходите, надхвърлящи приходите, не изглежда да са най-добрият начин за постигане на това, подчерта той.

"Много неща се казват в предизборната кампания, а малко се изпълняват. Парадоксално, но можем само да се надяваме политиците отново да направят обещания, които няма да изпълнят", отбеляза Панунци.

По БТА