Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Държавните разходи за наука прогресивно намаляват, на фирмите – растат

9 коментара
Държавните разходи за наука прогресивно намаляват, на фирмите – растат

Разходите за научноизследователска и развойна дейност бележат ръст през 2010 година, но това се дължи изцяло на фирмите, които компенсират прогресивно намаляващите разходи, които държавата прави за наука. Това сочат публикуваните в петък данни на Националния статистически институт (НСИ).

Въпреки всички политически декларации, че по време на криза разходите за наука и иновации трябва да се увеличават, НСИ отчита, че в секторите "Държавно управление" и "Висше образование" се наблюдава намаление на парите за наука съответно с 21.2% (от 199.5 млн. лв. на 157.1 млн. лв.) и с 2.2% (от 50.7 млн. лв. на 49.5 млн. лв.).

През 2010 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност са общо 420.1 млн. лева, което е с 16.4% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията техният обем да нараства всяка година през периода 2006 - 2010 година.

Увеличението на разходите за наука през 2010 спрямо 2009 г. се дължи основно на значително повишените разходи в сектор "Предприятия" - с 94.7% (от 108.2 млн. лв. на 210.6 млн. лв.).

Така водещо място заема сектор "Предприятия" с дял от 50.1% в разходите за научна и развойна дейност, следван от сектор "Държавно управление" с 37.4%, сектор "Висше образование" с 11.8% и сектор "Нетърговски организации" с 0.7%.

През 2010 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 16 509 души, което е с 9.4% по-малко от предходната година.

Изследователите, които са най-високо квалифицираната категория научен персонал, съставляват 66.2% от персонала, зает с научноизследователска и развойна дейност. Близо половината от изследователите през 2010 г. (48.8%) притежават докторска степен.

Основната част от научния персонал е съсредоточен в организациите и институтите от сектор "Държавно управление". През 2010 г. в този сектор са заети 9 346 души, което е 56.6% от общия персонал. Значително по-малко са лицата, ангажирани с научни изследвания и разработки в сектор "Висше образование" - 4 362 души, като относителният им дял е 26.4 %.

В сектор "Предприятия" с научна дейност се занимават 2 713 души, което съставлява 16.4% от общия персонал, зает с наука.

По области на науката най-голяма концентрация на научни кадри има в областта на естествените науки, в която през 2010 г. са заети 4 975 души или 30.1% от научния персонал, и в техническите науки - 4 232 души, или 25.6% от общо заетите с наука. На трето място са селскостопанските науки - 2 772 души, или 16.8%. Между 8 и 10% са заетите във всяка от останалите области на науката - медицински, обществени и хуманитарни науки.

Възрастовата структура на персонала, зает с научна и развойна дейност показва, че близо половината от научния персонал (42.3%) е на възраст до 45 години, като в сектор "Предприятия" този дял е 57.1%. Общо за страната в този възрастов интервал разликата в равнището на заетост с научноизследователска дейност между двата пола е 5.4 пункта в полза на жените - 44.9% при 39.5% за мъжете.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

9 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #9

    BLUE: Ето какво казва човекът (чети по-нагоре):"Той търси онези български интелектуалци, които биха се опълчили срещу системата, но стига до тъжния извод, че интелектуалният потенциал на България изтича навън. От 1985 година досега са емигрирали 1.6 милиона души, а други 200 хиляди са твърдо решени да го направят, припомня авторът. Голяма част от тези хора са млади, предприемчиви и интелигенти.

    Българските емигранти напускат страната, според Шрамайер, не толкова по финансови или семейни причини.

  2. Анонимен
    #8

    Много правилна тенденция.

  3. Анонимен
    #7

    жана д'арк До Фани /#3/ Нищо не сте разбрали, но за това не сте виновна вие. Все пак си трябва да имате и нещо по рождение нали:))

  4. Анонимен
    #6

    BLUE: Тъп народ-слаба държавица Като си избирате физкултурници-това не значи, че разбират от култура и наука

  5. Анонимен
    #5

    До Анонимен-3. Правилно са разбрали. Академичните изследвания дават хляба на развойните. Едното без другото не става. Щото при никаква развойна дейност восъчната свещ не се превръща в електрическа крушка. И телефонът със шайбата не се превръща в смартфон само с развойна дейност. Е те това докато се проумее...

  6. Анонимен
    #4

    В България се отделят смешно малко пари от бюджета за наука и образование. Най-високо платените специалисти в нашата Родина са кофраджиите и зидаро-мазачите. А, забравих да спомена водопроводчиците.

  7. Анонимен
    #3

    До номер 1 и 2. Май не сте разбрали. В частната фирма се изразходват средства за развойна дейност с цел да се спечели впоследствие. БАН харчат държавни средства и не се интересуват дали резултатът от тяхната дейност ще донесе полза.

  8. Анонимен
    #2

    Е, да, те пожарникарите толкова отбират от наука - то е ясно!

  9. Петя
    #1

    Човекът ви каза, че ако има милиарди излишъци по-скоро ще асфалтира лунната пътека, отколкото да ги даде за наука. Така че няма какво да се учудваме.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.