Найденов смята, че новият модел на евросубсидии ще ощети българските фермери

Българските земеделски стопани може да бъдат ощетени с новата политика на ЕС да плаща преки плащания за фермерите след 2014 г., предвиждана от проекта на реформи в общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, която бе представена миналата седмица. Това становище и резервите си по част от новия модел за подпомагане на фермерите е изразил министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на заседанието на земеделските министри на ЕС в Люксембург в четвъртък.

Според Найденов българските селски стопани може да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо други техни колети заради изискването за регистрация на обработваеми площи до 2011 г., за да имат право на субсидия, съобщиха от пресцентъра на агроведомството.

По думите му тази част от реформата представлява скрит исторически подход. Новият модел за разпределяне на евросредствата за земеделие в периода 2014-2020 г. предстои да бъде приет от Европарламента и Съвета на Европа. Според регламента фермерите, захванали се със земеделие след 2011 г., ще трябва да подпишат договор с друг фермер, който има право на субсидии за 2014 - 2020 г., да кандидатстват заедно и после да си поделят субсидията. Излиза, че за да се получават субсидии за земя във времето от 2014 до 2020 г., фермерът трябва да е получил такива субсидии през 2011 г.

Намаляването на финансовия пакет за директни плащания на България е неприемливо, защото не съответства на обявения принцип за сближаване на нивата на подпомагане и не отговаря на очакванията на земеделските производители, смята още Найденов. "Съществен напредък в тази насока би било постигането на възможността плащанията за България да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г., допълни той.

Относно предложението 30% от директните плащания да бъдат насочени към т.нар. зелени плащания, министърът предложи държавите-членки да могат да прилагат този метод в определени рамки, като по този начин могат да адресират специфичните за съответната страна екологични проблеми и нужди.

Във връзка с развитието на селските райони важен е фактът, че е предвидена подкрепа за изследвания и въвеждане на иновации в областта на селското стопанство. "Това ще допринесе за подобряване на сътрудничеството между науката и лицата, занимаващи се със земеделие, а оттам и до повишаване на конкурентоспособността на земеделието и жизнеността на фермерите”, посочи земеделският министър пред колегите си от ЕС.