"Продължаваме промяната-Демократична България" се опитват да отпушат заседналата на трупчета процедура за избор на нови заместник-председатели на Сметната палата, а това от своя страна би променило хората в списъка, от който президента Румен Радев, съгласно конституцията, трябва да назначи служебни премиери. ПП-ДБ са внесли промени в Закона за Сметната палата, които предвиждат Народното събрание самостоятелно да провежда процедура за избор на заместник- председателите на ведомството, които по сегашните правила се предлагат от председателя и утвърждават от парламента.

Не е ясно дали ПП-ДБ ще намерят подкрепа за такава законодателна промяна, която в настоящата ситуация практически означава НС да утвърди евентуални служебни премиери. Възможните кандидатури в момента се изчерпват с близки до ГЕБР и Делян Пеевски кадри като Димитър Главчев и Рая Назарян. Въпросът, в крайна сметка, е дали останалите политически сили биха намерили консенсус около конкретни личности, които да изберат за зам.-шефовете на Сметната палата.

Макар проблемът да е известен отдавна, ПП-ДБ внасят законопроекта едва на 5 август. Очаква се 50-ият парламент да приключи завинаги на 16 август – тоест, много е вероятно да не стигне времето за гласуването на промените, освен ако не станем свидетели на някаква неочаквана мобилизация и скорост от страна на партиите в НС.

В понеделник ИТН върна неизпълнен последният трети мандат за съставяне на правителство. Според Конституцията следващият ход на президента Румен Радев е да свика парламентарните партии за консултации по въпроса за служебния премиер, който той трябва да назначи.

Дългогодишният политик от ГЕРБ Димитър Главчев бе избран миналата година от парламента за председател на Сметната палата. Негови заместници са Тошко Тодоров и Горица Грънчарова-Кожарева, чиито мандати отдавна са изтекли (както е и при повечето регулатори).

Мотивите на ПП-ДБ за поправката

"В случаите, когато председателят на Сметната палата е избран за служебен министър-председател, той е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си по чл. 14 да предложи заместници на НС. В хипотезата на продължаваща политическа криза и дълги мандати на служебни правителства, това може да е пречка пред попълването на състава на Сметната палата", се казва в мотивите за законодателните промени, публикувани на сайта на парламента.

Новото предложение залага метод за избор на заместници, използван в други закони, уреждащ дейността на независими регулаторни и контролни органи, посочват ПП-ДБ. И допълват, че сегашната законова ситуация, която позволява концентрация на всички персонални решения за ръководство на Сметната палата, създава риск за силна политизация.

Минута е много

Според последните конституционни промени президентът може да избира за служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Още при предходната процедура зам.-шефовете на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров също отказаха да станат служебни премиери. Същото направи и управителя на БНБ Димитър Радев. А от позиция на Европейската централна банка стана ясно, че подуправителите не би трябвало да приемат поста на премиер, защото това е своеобразен конфликт на интереси. Подобна констатация се съдържаше и в летния доклад, с който стана ясно, че България все още не изпълнява изискването за инфлация за влизането в еврозоната.

По-рано през годината омбудсманът Диана Ковачева напусна поста, защото стана български съдия в Европейския съд за правата на човека. Заместник-омбудсманът също подаде оставка точно преди да президентът да започне селекцията на служебен премиер.

Междувременно в понеделник председателката на НС Рая Назарян (ГЕРБ) потвърди пред Румен Радев, че отказва да бъде министър-председател.