Председателят на Народното събрание Рая Назарян потвърди, че ще откаже да стане служебен премиер, ако президентът Румен Радев ѝ предложи поста, и така държавният глава става все по-ограничен в избора кой да оглави следващия кабинет.
По-късно през деня той покани на разговор Назарян, която е единствената от потенциалните премиери, с който той не бе разговарял.
"Препотвърдих моята позиция, че ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и добрия диалог между партиите в една предизборна кампания, нито ще повишат доверието в политическия процес, ГЕРБ ще се яви на тези избори с равен старт с всички останали политически формации", заяви председателят на парламента Рая Назарян след среща при президента Румен Радев.
Така все по-вероятно става служебен премиер отново да бъде бившият кадър на ГЕРБ Димитър Главчев, който Радев обвини в зависимости.
В понеделник Главчев заяви, че ще приеме да стане отново служебен министър-председател, ако президентът Румен Радев му възложи този пост.
"Ако президентът ми предложи, бих приел да стана служебен премиер. Но първият, който бих сменил, е министърът на външните работи", каза Главчев, който в момента е и външен министър.
Кой може да стане служебен премиер?
След промените в конституцията за служебен министър-председател Радев може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Управителят на БНБ Димитър Радев вече отказа да е служебен премиер.
Подуправители на БНБ са Радослав Миленков и Петър Чобанов.
Причината е установена от антикорупционната комисия несъвместимост на Гюров за заемане на поста заради непрекратено навреме участие в една фирма и две организации с нестопанска цел.
В момента няма нито омбудсман, нито заместник.
По-късно в понеделник стана ясно, че ПП-ДБ са
внесли в парламента промени в Закона за Сметната палата, които предвиждат Народното събрание самостоятелно да провежда процедура за избор на заместник-председателите на ведомството, които по сегашните правила се предлагат от председателя и утвърждават от парламента.
Не е ясно дали ПП-ДБ ще намерят подкрепа за такава законодателна промяна, която в настоящата ситуация практически означава НС да утвърди евентуални служебни премиери.
Блокаж на институциите
Радев коментира в понеделник, че "спиралата от избори без резултат продължава да се развихря, и отключва редица деструктивни процеси – блокаж на редица институции, както и съмнения в парламентаризма като форма на функциониране на държавата".
Конституцията предвижда президентът да насрочи нови избори в двумесечен срок, да назначи служебен премиер и предложен от него служебен кабинет, след като проведе консултации с парламентарните групи.
Радев поиска информация от ИТН дали представител на президентската институция е участвал на среща с партията и други формации, визирайки информации в определени медии, че е имало разговори за смяна на председателя на парламента.
Председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов отрече това и каза, че се е обсъждал само третияш мандат.
Йорданов каза от своя страна, че "ако има някакъв позитивизъм в това (разговорите за третия мандат – бел.ред.), което се случи, е това, че разговаряхме с представители на всички политически партии без една".
"Нито първият мандат разговаря с всички политически партии, нито вторият. В някаква степен се постави основа на чуваемост…Установихме, че нямаме що се отнася до целите пред страната особени различия и бихме могли да вървим заедно по този път", каза Йорданов.
В отговор на #3615394
В отговор на #3615468