Правителствената комисия по законодателната дейност в Русия е одобрила проект за поправки, които ще разширят правомощията на руския президент Владимир Путин да използва армията за операции в чужбина.

Според законопроекта, цитиран от агенция Интерфакс, държавният глава ще може "екстериториално" да използва подразделения на въоръжените сили за "защита на гражданите на Руската федерация" в случаи на тяхното "арестуване, задържане, наказателно или друго преследване" в чужбина.

Става дума за ситуации, при които руснаци са арестувани зад граница по решения на съдилища, които "разполагат с правомощия без участието на Руската федерация", както и от международни съдебни органи, които Москва не признава, уточнява източникът на Интерфакс.

Законопроектът предвижда изменения в законите "За гражданството" и "За отбраната", като разработването му е било възложено на руското Министерство на отбраната.

Според действащата редакция на федералния закон "За сигурността" президентът вече има право да изпраща войски зад граница, ако други държави или международни органи вземат решения, които "противоречат на интересите на Руската федерация" или засягат "основите на публичния правов ред" в страната.

Появата на подобен законопроект "очевидно е свързана с инициативите на държавите от Европейския съюз за създаване на специален трибунал срещу Русия", коментира пред руското издание РБК адвокатът Дмитрий Малбин, партньор във Verba Legal. Идеята за такъв трибунал, който да съди ръководството на Русия за престъплението агресия срещу Украйна, беше обявена миналото лято от Съвет на Европа.

До есента на миналата година участие в трибунала — изграден по модела на Нюрнбергския процес срещу ръководството на нацистка Германия след Втората световна война — бяха потвърдили 26 държави от Европейски съюз. През януари 2026 г. ЕС отпусна първите 10 милиона евро за функционирането на структурата, която според източници на Deutsche Welle планира да привлече към отговорност най-малко 20 души.

Руските власти решиха да разширят правомощията на президента за използване на армията зад граница и на фона на серия предупреждения от водещи държави в НАТО, че Кремъл може да се подготвя за война с една или повече европейски страни.

Миналото лято ръководителят на германското разузнаване BND предупреди за риск от руска провокация в балтийските държави по сценарий, подобен на анексирането на Крим. През февруари датското разузнаване заяви, че Русия би могла да започне мащабна война в Европа в рамките на пет години. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте през юни подкрепи тази оценка, като също посочи подобен времеви хоризонт. А началникът на Генералния щаб на Франция генерал Фабиен Мандон през октомври заяви, че страната трябва да се подготви за евентуален сблъсък с Русия в следващите 3–4 години.

Според анализатори от Институт за изследване на войната (ISW) "нулевата фаза" на подготовка за подобен конфликт вече е започнала. Като признаци за това те посочват реорганизацията на военните окръзи по западната граница на Русия, създаването на военни бази близо до границата с Финландия, както и диверсии, намеса в системи за радиоелектронна борба, заглушаване на GPS, палежи и провокации във въздушното пространство.