Володимир Зеленски се обърна към украинците по случай четвъртата годишнина от началото на войната на Русия срещу Украйна. Украинският президент говори за огромния път, който страната и нейният народ са извървели от 24 февруари 2022 г. насам, и показа офиса си в бункера на улица Банкова в Киев, където е работил през първите месеци след нападението на Русия. Ето откъси от обръщението и пълната му видео версия:

Днес се навършват точно четири години, откакто Путин превзема Киев за три дни. И това говори много за нашата съпротива, за това как Украйна се бори през цялото това време. Зад тези думи стоят милиони наши хора. Зад тези думи стоят голяма смелост, упорит труд, издръжливост и дългият път, който Украйна извървя от 24 февруари насам.

Този офис, тази малка стая в бункера на улица Банкова – именно тук проведох първите си разговори със световни лидери в началото на войната. Говорих с президента Джо Байдън тук и именно тук чух: "Володимир, има заплаха; трябва незабавно да напуснете Украйна. Готови сме да помогнем." И аз отговорих, че ми трябват оръжия, а не такси.

Всички сме живи хора и в този ден всички ние, всички украинци, бяхме уплашени и наранени, мнозина бяха в шок, а мнозина не знаеха какво да кажат, но на някакво… на някакво невидимо ниво всички знаехме, че за нас няма друга Украйна. Това е нашият дом и всички разбирахме какво трябва да се направи.

Това беше избор. Избор, който милиони украинци направиха тогава. Нашият народ не вдигна бялото знаме, а защити синьо-жълтото. И окупаторите, които си мислеха, че ще бъдат посрещнати с опашки от цветя, видяха опашки пред военните наборни пунктове. Нашият народ избра съпротивата.

Работех тук [в бункера], след това се качих горе и се обърнах към вас, хората. Нашият екип беше тук, правителството, всекидневни срещи с военните, телефонни разговори, търсене на решения – всичко необходимо, за да може Украйна да оцелее. Честно казано, тук се случваха разни неща, използваше се както официален, така и неофициален език, защото всеки пакет помощ, всяка санкция срещу Русия, всяка пратка оръжие – всичко това трябваше наистина… наистина да бъде изтръгнато. Вярата в Украйна трябваше да бъде изтръгната. Трябваше да накараме света да се включи.

Призивите проработиха, защото украинците се бореха така, че ти спираше дъха. И тази съпротива се виждаше от космоса. Беше абсолютно вдъхновяващо, така че много скоро всички видяха това синьо-жълто море – хиляди хора с нашите знамена на площади в цяла Европа и света.

И така, постепенно, с трудности, стъпка по стъпка, тухла по тухла, Украйна изгради основата, която ни позволи да издържим: когато преживяхме първия ден на войната, най-дългия в живота ни. И после още един. И още един. И после седмица. Две. И после… и после месец. И видяхме пролетта, <…> когато изглеждаше, че февруари никога няма да свърши. Преживяхме първата си пролет по време на великата война. Това беше повратна точка и за първи път всички си помислиха: можем да го направим. Украйна може да го направи.

Следващият важен етап от нашата борба, когато Украйна не само стоеше твърдо и не само удържа позициите си, но и когато Украйна тръгна напред. Когато историята се правеше от цели градове. Градове-герои. Градове на герои. Които вървяха напред. Имаше първите настъпления, първите успехи и това, което е незабравимо: първите очи – очите на украинците, които дочакваха своите.

Думата "памук" (на украински "бавовна" – бел.ред.) придоби ново значение и колко щастливи бяхме, когато чухме първия "памук" в Русия. Това не е злорадство. Това е просто украинската дума за справедливост. Звуците на "Стугна", "Олха" и "Нептун" (тук Зеленски изрежда разработени в Украйна противотанков ракетен комплекс, реактивна система за залпов огън и противокорабни крилати ракети – бел.ред.), както и ревът на крайцера "Москва", докато потъваше, отекнаха във въздуха. Тогава това беше събитие; по-късно се превърна в традиция.

Малко неща стоплят украинските сърца повече от образите на горящи вражески военни съоръжения и нефтопреработвателни заводи. Когато се случи за първи път, беше голяма новина. Сега е почти всекидневие.

Това, което някога изглеждаше като фантазия, сега се е превърнало в норма.

Но дори това не е достатъчно – ще направим повече, защото Русия, за съжаление, продължава да воюва с всякакви методи срещу света, срещу нас, срещу хората.

Путин разбира, че е неспособен да победи Украйна на бойното поле и "втората по големина армия в света" воюва срещу жилищни блокове и електроцентрали. И сега украинците преживяват най-трудната зима в историята.

Кой друг народ е способен на това? Въпреки войната, въпреки тези атаки, въпреки всички тези изпитания, да побеждават злото, да победят унинието, отчаянието. И да устоява. Да устоява в единство.

И въпреки всичко това, да постига резултати навсякъде. Да се възстановява след всяка атака. Всеки път да презарежда противовъздушната си отбрана с ракети. Да ходи на работа всяка сутрин. Постоянно да отстоява позициите си. Да говори със света като равен с равен.

С всяка такава постъпка, с всички такива стъпки, постижения и малки победи се формира една велика Украйна. Велика, защото ви има вас. Хора, които вдъхновяват планетата.

Много искам един ден да дойда тук с президента на САЩ. Знам със сигурност: само като посетиш Украйна и видиш със собствените си очи нашия живот и нашата борба, като почувстваш нашия народ и това море от болка – само тогава можеш наистина да разбереш за какво е тази война. И заради кого. Кой е агресорът тук. Кой трябва да бъде подложен на натиск. Да разбереш, че Украйна защитава живота, бори се точно за това. И това не е уличен бой. Това е война на болна държава срещу суверенна. Да разбереш, че Путин е тази война. Той е причината тя да започне и пречката за нейното прекратяване. И Русия трябва да бъде поставена на мястото си, за да има истински мир.

Казват, че времето лекува. Не съм сигурен. Поне аз не знам колко време ще отнеме, за да се излекуват всичките ни рани. Всички онези мъчителни въпроси "докога?", които горят вътре. Колко сълзи са проплакани? Колко атаки, колко коварни удари? Колко белези по сърцата ни? Колко знамена има в гробищата ни? Колко имена?

Разбира се, всички искаме войната да приключи. Но никой няма да позволи на Украйна да приключи. Искаме мир. Силен, достоен и траен. И преди всеки кръг от преговори давам на нашия екип много ясни директиви. Това винаги се прави чрез секретни укази, но със сигурност няма да разкрия държавна тайна, ако кажа основното си послание: не захвърляйте всички тези години, не обезценявайте цялата борба, смелостта, достойнството – всичко, през което Украйна е преминала. Не трябва всичко това да бъде отдадено, забравено или предадено. Ето защо има толкова много кръгове преговори и битка за всяка дума, всяка клауза, за реални гаранции за сигурност, за да бъде сделката силна. Историята ни наблюдава отблизо. Споразумението не трябва просто да бъде подписано; то трябва да бъде прието – прието от украинците.

Спомняйки си началото на инвазията и гледайки към днешния ден, имаме пълното право да кажем: ние защитихме независимостта си, не загубихме държавността си, Украйна съществува, и не само на картата.

Пролетта е на по-малко от седмица. Преодоляваме най-трудната зима в историята. Това е факт. И е много трудно. Трудно е за всички вас. Но точно както в първия ден на войната, ние продължаваме да градим нашето утре – стъпка по стъпка, задача по задача, постижение по постижение. И всеки резултат, всеки успех, всяко наше "Украйна го направи" – е благодарение на всички вас. На украинския народ.