Защо това засяга всеки от нас? Европейските фондове не са абстрактни числа в Брюксел. Те стоят зад училищните проекти "Успех за теб" и "Силен старт", програмата "Еразъм", STEM кабинетите, обновяването на училища и пътища, подкрепата за земеделието и мерките за ромска интеграция. Именно затова преговорите за следващия бюджет на ЕС ще определят не само колко средства ще получи България, но и кои политики ще могат да продължат след 2027 г.

Големият спор – за бюджета и приоритетите? През юли 2025 г. Европейската комисия предложи бюджет от близо 2 трилиона евро по текущи цени, с повече средства за конкурентоспособност, иновации, отбрана и сигурност. Европейският парламент настоя за по-амбициозно финансиране и предупреди за риск от отслабване на кохезионната политика. След кипърския компромис ирландското председателство предложи ново съкращение – до около 1,62 трилиона евро по използваната в анализа ценова база. Решенията още не са окончателни.

Какво може да загуби гражданското общество? Една от най-видимите промени е предложеното намаляване с около 30% на бъдещата AgoraEU спрямо предложението на Еврокомисията. Тя ще обедини CERV и Creative Europe – ключови инструменти за граждански организации, права, равенство и култура. Вместо предложените 7,61 млрд. евро бюджетът би бил около 5,3 млрд. евро по постоянни цени от 2025 г. Това все пак е приблизително 22% реално повече от съпоставимите 4,35 млрд. евро през 2021-2027 г., но значително под първоначалната амбиция. Предлага се и съкращение от около 17% за "Глобална Европа", което засяга сътрудничеството с държави и организации извън ЕС.

Една национална рамка вместо множество програми: Най-съществената структурна промяна е идеята за един План за национално и регионално партньорство, който да обедини финансирането за кохезия, социални политики, земеделие и други сфери. Държавите ще имат повече свобода да определят мерки, индикатори и реформи, а финансирането ще бъде по-тясно свързано с постигнатите резултати. Това може да позволи по-добре съгласувани инвестиции, но създава и риск важни социални цели да останат на заден план.

Какво означава това за България? Първоначалното предложение на ЕК предвижда около22.3 млрд. евро за България по общия национален пакет.Това не е отделен бюджет само за кохезия и сумата все още е предмет на преговори. По-важният въпрос е как България ще разпредели ресурса между образование, заетост, социално включване, инфраструктура, земеделие и други приоритети. Подготовката вече започва: на 26 октомври 2026 г. е публикуван проект на постановление за координация на националния план, включително участие на четири групи граждански организации.

Ще остане ли ромската интеграция приоритет? В проекта на новия регламент за Европейския социален фонд ромите продължават да се споменават изрично, но липсва досегашната самостоятелна специфична цел за социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите. Така наличието на средства за десегрегация, образователни медиатори, превенция на отпадането от училище, заетост и социално включване ще зависи в още по-голяма степен от решенията при националното програмиране.

Защо е важно да се действа сега? Преговорите между държавите членки, Европейската комисия и Европейския парламент продължават, а окончателното приемане на рамката се очаква през 2027 г. Паралелно България започва да подготвя своя план. Училища, общини, социални партньори и граждански организации имат възможност да настояват не просто за общи декларации, а за конкретни мерки, бюджети, индикатори и реформи. Именно от това участие ще зависи дали европейските средства ще достигнат до хората и общностите, които имат най-голяма нужда от тях.