• Във видеото вижте: Репортаж от "Балканския Лас Вегас", интервюта с управителя на най-голямото казино на Балканите и с кмета на Свиленград.

• В анализа четете: Как се печелят милиардите от хазарт, кои компании са сред най-рентабилните в България и как една бизнес група декларира печалби за близо 1 млрд. лв. за година.

• Още: Защо не само много хора, но и българският спорт се оказа зависим от хазартните пари.

*За изготвянето на видеорепортажа Mediapool изказва специални благодарности на екип на телевизия eTV-Хасково в състав Пламена Пилитова (главен редактор) и Павел Одаджиев (оператор).

Свиленград – витрината на хазарта

Пътища, съдби, хора и улици, град като град. Така изглежда Свиленград от понеделник до четвъртък. Дойде ли петък обаче, 16-хилядното градче на югоизточната граница на България рязко се преобразява. Улиците се изпълват с народ, хотелите се пръскат по шевовете, трудно се намират свободни маси по заведенията.

Добре дошли в "Балканския Лас Вегас"!

След като Турция забранява хазарта преди около 30 години, Свиленград го преоткрива. Все по-големи бляскави и луксозни игрални зали и казина започват да се роят едно след друго заради огромния интерес към залаганията от турските туристи. За тях единственото препятствие е минаването на границата, но и този проблем ще се облекчи благодарение на пуснатата съвсем наскоро (на 9 октомври, б. р.) високоскоростна жп линия до границата "Истанбул – Капъкуле" (200 км/ч).

Днес в Хасковска област има действащи 44 лиценза за наземен хазарт – 37 за игрални зали и 7 за казина. Специално в Свиленград лицензите са 17 – от тях 10 за зали и 7 за казина. Понеже през май 2027 г. изтича 3-годишният гратисен период, който държавата даде за задействането за забраната за зали и казина в населените места под 10 000 жители, в Хасковска област предстои да затворят 2 игрални зали – и двете в Симеоновград. Единственото изключение от забраната са курортите и крайграничните зони (до 30 км от речни и сухопътни ГКПП).

Казино насред полето, над 2000 клиенти за денонощие

Нито едно от казината в Свиленград обаче не може да се сравнява като мащаб с отвореното през 2024 г. насред полето в село Капитан Андреево, точно до границата с Турция и на една ръка разстояние от прословутия тир паркинг на Размиг Чакърян – Ами, американско мегаказино Golden Eye. Фирма на Ами е сред продавачите на част от терена, пише в. "Капитал".

"Ние сме най-голямото казино на Балканите, имаме 464 игрални автомати", казва пред екипа ни управителят на казиното Вилизар Колев. В един от последните уикенди на септември казиното е обслужило над 1700 клиенти само за 24 часа, но рекордът му е над 2000 души за денонощие. Към 80% от клиентите са от Турция, има малко от Гърция, България, но и от много други държави.

Около казиното е изграден цял развлекателен комплекс с евтини хотелски нощувки, шоупрограми на турски звезди и т. н. Съоръжението е толкова огромно, че най-голямата зала в казиното е 4 декара -и то само защото стара противопожарна наредба от 1992 г. не позволява да е по-голяма. В синхрон със световната практика, и тук стаите са без тераси като предпазна мярка срещу афектирани от игрите клиенти.

Казиното да е на 12 км от Свиленград, но ефектът в града е несъмнен.

"В момента Свиленград е една строителна площадка. През последните години броят на апартаментите, които се въведоха в експлоатация, е над 1000.

Всяка седмица започва да се строи нова кооперация. Много хора от трети страни заживяха в Свиленград, защото намериха възможност за работа. Градът толкова се глобализира, че имаме хора от Молдова, от Украйна, от Киргизстан, от Беларус. Имаме дори работници от Румъния и мениджъри от Америка. Наемат се основно млади хора, с много добри заплати", споделя с ентусиазъм кметът Анастас Карчев.

И наистина – социалното чудо е факт. Свиленград е на първо място по ръст на средната заплата в България през 2024 г. според класацията на Института за пазарна икономика, макар самият размер на заплатата тогава да не е бил сред най-високите – 912 евро за 2024 г.

Зад "инвестицията", както в региона наричат мегакомплекса, стоят двама американци – Джон Болдуин и Шон Скот, избрали България сред маркетингово проучване в цяла Европа. Преди време в. "Вашингтон пост" пише за Скот, че върти множество хазартни начинания по целия свят, за някои от които е имал проблеми с регулаторите, включително заради плетеницата от фирми, които регистрира в различни части на света и с различно гражданство. През 2018 г. той получава и българско гражданство (а после и македонско, според BalkanInsight, б. р.).

Идеята на американците е комплексът до границата, в който сега работят около 600 души, да се разрасне до около 2000.

На втората година от дейността си, тоест през 2025 г., американското казино е декларирало приходи от 85 млн. лв. и печалба от близо 11 млн. лв., а платените корпоративни данъци са 2 млн. лв.

Милиарди в хазарта, слепи петна в контрола

Във финансите всеки знае какво значи една институция да е твърде голяма, за да не бъде оставена да фалира ("too big to fail"). Колкото и да е спорно, държавата я спасява, защото последствията за икономиката могат да са унищожителни. Ако бъде забранен хазартът в България, каквито гласове се надигат напоследък, икономиката едва ли ще рухне, но и хазартът едва ли ще изчезне, както не изчезна след детронирането на Васил Божков и закриването на частните му лотарии. Защото под носа на политиците (с тяхното бездействие или може би съучастие) този сектор у нас се разрасна толкова сериозно и стана толкова силен, че едва ли може да бъде забранен без сериозни последствия – например захранване на нелегалния хазарт или катаклизми в сектора на спорта. (виж долу, б. р.).

Практиката показва, че масовата политика на Запад не е забрана, а силно свиване на периметъра на хазартните босове – например казина и игрални зали само в курортите (вместо в жилищните квартали), таван на онлайн залозите и възпиращи данъци.

Числата в хазарта

Хазартни такси и алтернативен данък по ЗКПО – около 500 млн. лв. през 2025 г.

Казина – 22 броя

Игрални зали – 958 броя

Игрални автомати в залите – над 26 000 броя

Частни пунткове за залози (букмейкърски пунктове) – 1245

Фирми, които имат игрални зали – 247

Фирми, които организират онлайн хазарт – 30

Регистрирани хазартно зависими граждани – 61 978 души

Министерството на финансите не смята за нужно да публикува дори един доклад годишно за хазарта, затова данните са частични. Истинските обороти, които върти секторът, едва ли са известни дори на НАП. Платените от сектора данъци миналата година са били към 500 млн. лв., а заедно с осигуровките и данък печалба – към 800 млн. лв., а вероятно дори и повече.

Заплатите в хазартния сектор са сред най-атрактивните, заети в него са над 23 000 служители, немалка част от тях са висококвалифицирани.

Но това е само хазартът на светло. Министерството на финансите твърди, че отделно има и 40% нелегален пазар. Това е положението, въпреки че по официални данни до края на 2025 г. НАП е спряла 2 274 интернет страници за нелегален хазарт!

От другата страна на монетата, по неофициална информация на Mediapool, хората, които играят хазарт у нас, са около 1.4 милиона души (с участниците в спортните залози, но без мекия хазарт – държавното тото и лотария). В Регистъра на НАП на хазартно зависимите лица по последни данни (към септември 2026 г.) има 61 978 души. Колко реално са хазартно зависимите, също никой не знае.

Отделно у нас идват много туристи целенасочено заради хазарт. Но най-големите пари в сектора всъщност се правят не от българския пазар, а от износ (виж долу, б. р.).

Къде са големите печалби: машинките и хазартния софтуер

Малко хора знаят, че най-големите пари в хазарта у нас се правят не чрез самите игри – било то онлайн, в зала, в казино или в спортен бар. Истинските милиони, а вероятно и милиарди са в производството и износа на игрално оборудване, а още повече – на игрален софтуер. Някои дори не броят това за хазарт, а за високотехнологичен бизнес, макар той да е директно свързан с игралната индустрия, но не толкова у нас, колкото извън територията на страната.

А в това отношение България има отчетлив лидер – компаниите от орбитата на фамилията "Папазки".

Преди време силна конкуренция имаше и от страна на бизнеса на Мило Борисов, но в последно време неговата компания за производство на оборудване CT Gaming е със силно намалени приходи и работи на загуба, според отчетите в Търговския регистър. Австрийската Novomatic също има присъствие у нас, но не може да се сравнява с числата при компаниите от орбитата на семейство Папазки.

Една от основните е фирмата за производство и износ на игрални съоръжения "Евро Геймс Технолоджи" (EGT), по документи собственост на Ивелина Михалева. Тя отчита 724 млн. лв. приходи през 2025 г. и печалба преди данъци 208 млн. лв.

Групата, която е сред лидерите в сектора и на глобалния пазар, изнася за над 110 юрисдикции, но плаща данъците си в България (34 млн. лв. корпоративен данък през 2025 г.). Дружеството има дъщерни дружества в Унгария, Румъния, Грузия, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Испания, Колумбия, Перу, Мексико, Италия, Панама, Ирландия, Чехия, Полша, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кения, Филипините, Бразилия, Южна Африка, Холандия и Аржентина.

Още по темата

Анализ

Хазартът и неговите крале след детронирането на Божков

16.12.2022 08:06 Екип на Mediapool

Още по-силни са резултатите при създаването на игрален софтуер. Оказва се, че най-рентабилната технологична компания в България за 2025 г. е хазартната "Амюзнет Интерактив" ЕООД, също на Ивелина Михалева. Тя има клон в Гърция и дъщерни компании в Колумбия, Филипините, Северна Македония, Мексико, Украйна, Перу, Босна и Херцеговина, Черна гора и Аржентина. Групата предлага над 350 игри, които са налични в платформите на оператори в над 40 юрисдикции. През 2025 г. започва масовото производство на игрално оборудване за наземни казина – на Балканите, в Южна Америка и България. Приходите ѝ са 622 млн. лв., а нетната печалба – 395 млн. лв. Платеният данък е 45 млн. лв. Това я поставя на четвърта позиция по приходи от технологичния сектор на България за 2025 г. (след трите телекома) и лидер по печалба, става ясно от класацията на в. "Капитал" Топ 100 на технологичните компании.

На шеста позиция по приходи в същата класация е "ЕГТ Диджитал", отново на Ивелина Михалева. Дружеството произвежда също игрален софтуер и платформи за онлайн залагания. То има приходи от 434 млн. лв., печалба от 229 млн. лв. и платен данък 24 млн. лв.

На този фон печалбата на другите компании на фамилията – на фирмата за онлайн игри "Уен Бет Онлайн" (Winbet), "Инбет онлайн" (Inbet), както и игралните зали и казина "Казино Уин Бет", е доста по-малка, макар и също сериозна за българските условия – съответно 121 млн. лв., 48.8 млн. лв. и 23 млн. лв., по данни от Търговския регистър за 2025 г.

Излиза, че бизнесите от орбитата на семейство "Папазки" са декларирали и платили данъци върху печалба за приблизително 1 млрд. лв. през 2025 г. – мащаб, който може да се конкурира само с най-голямата банка у нас и с "Българския енергиен холдинг".

Но докато производството на оборудване и софтуер е насочено предимно към международните пазари, въпросът за държавната политика е друг: как да се облагат и контролират операторите, които приемат залози в България, и как да се ограничат социалните рискове от хазарта?

Данъците: какво печели държавата и какво не може да измери

Една от най-големите компании в Свиленград е Nymphes Princess, известна като "перлата" на града. Тя е свързана с починалия наскоро турски бизнесмен Суди Озкан.

През 2025 г. дружеството отчита приходи от 355 млн. лв. – повече от постъпленията на местния торов завод "Неохим" в Димитровград. Кметът на Свиленград Анастас Карчев разказва, че няколко пъти е присъствал на церемонии по награждаване на "Принцес Свиленград" за най-големия данъкоплатец в Хасковска област, повече от големите производствени предприятия в региона.

Но при хазарта приходите не са равни на печалбата. Преди да се оцени действителният финансов резултат, трябва да се отчетат изплатените печалби на участниците и останалите разходи на оператора.

При слот машините международният стандарт за връщане на залозите под формата на печалби обичайно е в диапазона 94–96%. Именно възможността за висока печалба е и една от причините играчите да продължават да залагат.

В този контекст отчетената печалба на Nymphes Princess е под 4 млн. лв., а платеният данък – около 2 млн. лв.

Оказва се, че чак сега държавата се замисля, че трябва да промени облагането на казината и игралните зали. В момента то е фиксирано на брой съоръжения – например 800 лв. за игрален автомат на тримесечие. Но промени в закона, предложени от министър Гълъб Донев, предлагат свързване на апаратите с НАП и облагане на реалните им обороти. Само че не на база направен залог, а с 20% ставка върху разликата между направените залози и изплатените печалби.

Това е същата формула, с която се облагат и онлайн залаганията. И същата формула, заради която Васил Божков все още се разкарва по съдебните зали, обвинен в неплащане на 559 млн. лв. хазартни такси.

В тази формула има два проблема. Първият е доколко физическите казина и зали следва да се облагат като онлайн игрите, които имат далеч по-малко разходи. В последните пет години има мощна вълна на прехвърляне на хазарта към онлайн пространството. А това прави епидемията наистина опасна за обикновения човек, защото играта е на един клик разстояние, 24/7.

Секторът е категорично против еднакво облагане за онлайн и офлайн залагания. Вече няколко хазартни асоциации излязоха с позиции, че приемането на този текст означава затваряне на много от физическите обекти. Други обаче разкриха какво реално ще последва – трансформиране на обектите от зали в пунктове за залози (спортни барове), при които регулациите в момента са доста по-леки. Там няма забрана нито за влизане на младежи, нито на хазартно зависими, нито за отстояния. Всъщност, пунктовете за залози (букмейкърските пунктове) у нас възкръснаха преди около две години, след като тогавашната "сглобка" намали облагането на спортните залози. По официални данни на НАП лицензираните подобни пунктове у нас към 30 септември 2026 г. са 1245 спрямо 838 в края на миналата година, тоест ръст от над 50% само за девет месеца!

Вторият проблем е защо основата за облагане не е направеният залог, макар и с доста по-ниска ставка (нещо, подобно на данък оборот), а е формула, върху която може да се влияе – разликата между направените залози и изплатените печалби. Министерството на финансите от години знае за схемата с т. нар. бонуси, през която се пести облагане при онлайн залозите именно защото изкуствено се завишава сумата на залозите и се влияе върху крайния резултат.

Освен че сегашната формула не изглежда оптимална, съвсем отделен е въпросът защо в България печалбите от хазарт, които самите играчи получават, не се облагат с 10-процентовия данък върху доходите и са напълно освободени от облагане, подобно на пенсиите и социалните помощи.

Най-лошото е, че държавата в момента не може да сравни паричните потоци на наземния и онлайн хазарта, защото първият няма връзка с НАП, а вторият отчита виртуални милиарди, без да е ясно какви суми реално се депозират и какви реално се теглят от онлайн акаунтите на играчите.

Онлайн залаганията със сигурност са сфера, в която има нужда от сериозни ограничения, макар и не пълна забрана. Защото да се забрани може само легалният хазарт, не и незаконните сайтове, както твърдят от бранша. Законните оператори все пак имат системи за контрол на допуска до игрите, имат правила и вътрешни лимити при проблемно поведение и плащат данъци в страната.

Още по темата

Репортаж

Чичо, от два дни не сме яли, мама и тате не излизат от хазартната зала

30.12.2022 08:29 Цветелина Соколова

Въпросът е какво пречи и у нас, по примера на Германия, със закон да се въведат лимити на залозите и на допустимата загуба, времето на престой в сайтовете за залози, системи за самоизключване и подобни инструменти за "охлаждане" като превенция срещу най-тежките социални последствия от хазарта.

Наченки на подобни лимити за пръв път влязоха в българския закон през май 2024 г. по предложение на депутата от "Демократична България" Божидар Божанов, но две години и половина по-късно те не се прилагат, защото поредица от правителства не издават необходимата наредба и на практика бламират законодателната власт.

Лимитите при онлайн залаганията трябва да вървят и със сигурна електронна идентификация на участниците, така че да не могат лесно да се ползват чужди акаунти. И другото важно – забрана на кешовите плащания в хазарта с цел проследяване на паричните потоци. В момента има ограничение, но то е само за по-големи суми.

Скандално е, че у нас хазартните оператори всяка година плащат милиони за "отговорен хазарт", но въпреки това тези пари не отиват за лечение на хазартно зависимите. Догодина финансовото министерство смята да увеличи вноските и да събере 15 млн. евро, но в същото време няма наредба, по която нуждаещите се да получават безплатно психиатрично лечение или психологическо консултиране. Сумата обичайно отива за неправителствени "проекти", понякога изпълнявани от хора, които в същото време рекламират хазарт.

На 50 километра от рая на хазарта

И докато в Свиленград свети лъскавата витрина на хазарта у нас, само на 50-ина километра на северозапад, в 6-хилядния Симеоновград, се разкрива тъжната му страна. Докато за едни хазартът е развлечение, а за други – космически печалби, то за трети той е тежка зависимост или фалшива надежда за икономическо спасение. Игралната зала в замрялото икономически градче е най-уютното заведение в не особено приветливия център, в който се виждат офиси на бързи кредити и заложни къщи.

За разлика от казиното на границата, което забавлява заможните туристи от Турция през уикендите, тук оживлението е предимно около датите, когато местните взимат заплата.

Скоро обаче предстои промяна. И двете игрални зали в Симеоновград ще бъдат затворени, наред с доста други из страната.

Ако забраната се окаже ефективна в по-малките населени места, не следва ли тя да се разшири и към жилищните квартали на по-големите градове, без да засяга курортите и обособените зони за хазартен туризъм като Свиленград? Властта може би върви в тази посока. Законопроектът "Радев" предвижда всички зали да представят документи за необходимите отстояния от училища, детски площадки и т. н., което според бранша е едно от най-сериозните за него последствия и ще означава масово затваряне на зали.

И спортът стана хазартно зависим

Състоянието на спорта в България е болна тема. От години средствата не достигат, а държавата не предриема необходимите мерки. Така близо десетилетие в спасител на българския спорт се превърна именно легалният хазартен бизнес. Генералните спонсори на почти всички спортни федерации в България са хазартни компании. Футбол, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, фехтовка. Всички те разчитат на средствата от бетинг компаниите.

"Хазартните компании са апаратът, на който българският спорт диша. Той не се развива, но съществува благодарение на тези компании", това заяви пред Sportal новият председател на българската баскетболна федерация Константин Папазов дни преди да заеме поста.

Такива позиции се чуват често през годините, особено когато се повдигне темата за забрана на рекламата на хазарт. Появяват се клишетата за "смъртта на българския спорт", рисковете от фалит, а различни публични лица започват да бранят хазартните компании. Това често правят и спортни федерации.

Вероятно именно затова премиерът Румен Радев обяви, че ще запази възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху спортни екипи и съоръжения, макар и управляващите да затягат рекламата на хазарт. Браншът твърди, че рекламата му е нужна, за да могат играчите да различават легалните от нелегалните сайтове.

В действителност бетинг компаниите са тези, които дават най-много за спорта в България. Информация трудно се намира, защото от федерациите я обявяват за конфиденциална, а от отчетите в Търговския регистър не може да се изясни пълната картина. Различни спортни фигури обаче посочват суми около 200 млн. лв. годишно.

Само компанията efbet например твърди, че дава повече от 20 млн. лв. годишно за българския спорт. Тя е генерален спонсор на няколко футболни федерации, включително на Българския футболен съюз.

Футболът е най-обичаният спорт у нас и най-обичан и от хазартните компании. Двете професионални лиги в България носят името на бетинг компании. Първа лига е всъщност efbet лига, а втора – Mr. Bit втора лига. Отскоро и трета лига вече има хазартна компания за генерален спонсор. Турнирите за купата и Суперкупата на България също носят имената на бетинг фирми.

Само един от тимовете в Първа лига например няма хазартна компания за генерален спонсор. Голяма част от отборите във Втора лига също носят логата на хазартни компании на гърдите си. Същото е и за по-малките тимове. Само efbet спонсорира 28 отбора от Трета лига и 365 от четвърта лига.

Още по темата

Лъвът на сърцето, хазартното лого на гърдите

27.07.2025 09:00 Радослав Александров

Хазартните компании подкрепят не само различни федерации, но и индивидуални спортисти, а вече има и различни програми и инициативи за развитие на млади таланти. Последната подобна инициатива започна преди месец със създаването на нова дигитална платформа за развитие на млади спортни таланти – Future Stars. Тя е създадена от марката онлайн спортни залагания и игри Betano, собственост на международната компания Kaizen Gaming.

Така с времето българският спорт също разви зависимост към хазарта. С времето се очерта и друг проблем и той е, че нямаме проблем с рекламите на хазарт. Най-разпознаваемите спортни фигури в България, а и други популярни лица, нямат нищо против да рекламират хазарт. По непрестанните допреди две години реклами по телевизията виждахме редица публични фигури, включително Христо Стоичков, Красимир Балъков, Валери Божинов и много други. Сега голяма част от тях са по билбордовете. Рекламни лица на български хазартни комапнии станаха дори бивши световни футболни звезди като Роберто Карлос и Роналдиньо.

Временно рекламно лице на бетинг компания беше и Димитър Бербатов, но той публично обяви, че това е било грешка и прекрати договора си. Бербатов е и сред малкото личности с конкретни предложения за привличането и на други бизнеси.

Бившият нападател на Манчестър Юнайтед, който беше съветник на служебния премиер Андрей Гюров по въпросите за младежта и спорта, предложи до 35% данъчно облекчение за фирмите, които даряват средства за развитието на спортни клубове и организации или подпомагат подобряването на спортната инфраструктура. До разглеждането на идеите му обаче така и не се стигна. В тях обаче имаше неяснота дали хазарните компании не биха могли да се възползват от тези предложения и да получат по-сериозни данъчни облекчения.

"Демократична България" пък предлага промени в Закона за физическото възпитание и спорта, с които да се въведе механизъм за пренасочване на до 20% от данъка печалба в полза на спорта при ясни правила за прозрачност и контрол. Предложението им беше внесено в началото на септември и все още не е разглеждано в рамките на парламентарната спортна комисия.

Още по темата

ДБ предлага фирмите да пренасочват до 20% от данък печалба към спорта

30.06.2026 17:31

Засега обаче изглежда непосилно да се намери изход от тази ситуация, а и усилията не са особено големи. Няма нищо лошо големи и законни бизнеси, било то хазартни, да подпомагат българския спорт. Плашещо е обаче, че тази помощ вече е вид зависимост. Така при всеки опит за нови законодателни мерки срещу негативното влияние на хазарта ще има възгласи в негова защита.

Решението на хазартния ребус предстои

Парадоксът е, че в момента никой не харесва законопроекта за хазарта на кабинета "Радев". Малките играчи в сектора – защото ще преразпредели пазара в полза на големите. Големите – защото ще има "катастрофални икономически последици и ще разруши значителна част от лицензираната среда, вместо да я укрепи". Спортните среди – защото проектът ще унищожи основния им спонсор, а политиците и много от гражданите – защото не заличава хазарта от лицето на България.

Къде е в крайна сметка общественият интерес? Очевидно за България е добре икономически да изнася игрално оборудване и софтуер за стотици милиони и да се ползва от хазартния туризъм, но няма интерес да търпи сегашната епидемия от онлайн залагания. Има полза от конкуренция между хазартните играчи, защото концентрацията прави големите твърде силни, но няма особен интерес от гаражни игрални зали по кварталите, които само завличат бедните и уязвимите. Има интерес да събира данъци върху хазарта, вместо те да изтичат към чужди или нелегални сайтове, но няма интерес да източва ресурса на населението си и да го тласка към зависимост. Има интерес да вдигне данъците, за да напълни бюджета, но няма интерес да изгони производството на машини и софтуер в Румъния, Сърбия или Македония.

Хазартният ребус очевидно е достатъчно сложен. Предстои да се види дали политиците, които дълго гледаха със скръстени ръце как секторът се разраства до днешните си мащаби, ще имат политическата воля да му охладят скоростта, както обещават, при това без да превърнат държавата в едно голямо нелегално казино.