*Mediapool публикува получено в редакцията становище от "Живот след хазарта" – профил в социалните мрежи на бивш хазартно зависим мъж, който от години е анонимен активист за правата на уязмимите от хазартна зависимост хора. Становището е по повод изнесените от Mediapool официални данни на Националната агенция за приходите (НАП) за направените залози в онлайн хазарта, нараснали от 44 млрд. лв. през 2023 г., на 55 млрд. лв. през 2024 г. и 66 млрд. лв. през 2025 г. В статията на Mediapool изрично се подчертава, че зад гигантските обороти се крие превъртане на едни и същи пари, тъй като играчите често не теглят печалбата си, а я залагат отново. Становището е и реакция към позицията на адв. Димитър Терзиев, бивш председател на Държавната комисия по хазарта, който обясни, че голяма част от милиардите в хазарта са виртуални, а не реални. Междувременно, няколко часа след получаването на становището в редакцията на Mediapool, здравното министерство разпространи добрата новина, че най-сетне е публикувана за обществено обсъждане дългоочакваната наредба за превенция и лечение на хазартната зависимост. Mediapool има готовност да публикува и други позиции и гледни точки по темата. 

Фокусът върху това дали милиардите в хазарта са "реални" или "виртуални", отклонява вниманието от същинския проблем.

Да, уточнението, че става дума за "превъртени" средства, е технически вярно. Но то е и опасно, когато се използва като аргумент за омаловажаване на мащаба на проблема. Защото зад тези "виртуални" милиарди стои напълно реално поведение – и то в тревожно нарастващи размери.

Още по темата

Онлайн хазартът с гигантски оборот от 66 млрд. Властта мотае ключови наредби

12 март 2026 06:32

Всеки един "превъртян" лев означава още време, прекарано в залагане. А времето, прекарано в хазарт, е най-прекият индикатор за риск от развитие на зависимост.

Това не е просто икономика. Това е механика на зависимостта.

Колкото повече време човек прекарва във въртене на слотове, залагане на живо, преследване на загуби, толкова по-голяма е вероятността да загуби контрол и толкова повече нараства шансът да развие хазартна зависимост.

А хазартната зависимост е болест (въпреки че бившият министър на здравеопазването Силви Кирилов заяви от трибуната на Народното събрание, че не е такава), класифицирана като такава още през 1992 г. в класификацията ICD-10 на Световната здравна организация. Тогава е въведена като "патологичен хазарт" (F63.0). По-късно, в най-новата версия ICD-11 (приета 2019, в сила от 2022 г.) вече е класифицирана като "разстройство, свързано с хазартно поведение" (Gambling disorder).

В този смисъл "виртуалните" милиарди всъщност измерват не пари, а време. А това време е реалният проблем. И този проблем в България нараства с 50% за две години. И това е повече от видно от изнесените данни.

На този фон, институционалната реакция в България остава крайно недостатъчна.

Ключови наредби се бавят с години. Липсват реални ограничения върху рисковото поведение. Контролът е формален, а не ефективен.

Още по темата

МЗ предлага фонд за финансиране на превенция и лечение на хазартна зависимост

31 март 2026 16:04

Особено тревожна е ситуацията с физическите пунктове за залагане. Към момента продължават да съществуват практики, при които лица с наложена забрана от Националната агенция за приходите (НАП), имат свободен достъп да залагат в такива обекти. Това обезсмисля самата идея за защита и превръща регулацията в административна формалност.

Паралелно с това липсва яснота дали държавата има намерение да ограничи разпространението на тези обекти, особено в малки населени места с под 10 000 жители, както бе предвидено при последните промени в Закона за хазарта, които трябва да влязат в сила от 2027 г.

Време е да бъдат зададени конкретни въпроси:

• Кога ще има реален контрол върху достъпа до наземните пунктове?
• Ще бъдат ли ограничени те в малките населени места?
• Ще има ли ясен контрол на заложените ограничения?
• Ще има ли качествена превенция сред населението?
• Ще има ли ясна стратегия за лечение?

Защото други съседни на България държави вече вървят в тази посока. В Румъния бяха въведени по-строги правила за разпространението на хазартни обекти, включително ограничения, обвързани с броя на населението. Засилва се и ролята на местните власти, които все по-активно участват в контрола и управлението на проблема.

Това показва ясно разбиране: хазартът не е просто бизнес – той е обществен риск.

В България обаче продължаваме да спорим дали числата са "реални", докато реалните последици се задълбочават.

66 милиарда лева може да са счетоводна величина. Но времето, което стои зад тях, е напълно реално. А именно това време създава зависимост.

Въпросът е колко още ще расте този показател, преди да последват реални действия.