Три месеца след протестите, които свалиха правителството и близо месец преди предстоящите парламентарни избори "Gen Z" продължава да бъде основно действащо лице на политическата сцена. След съставянето на служебния кабинет първата среща на служебния премиер Андрей Гюров беше тъкмо с младите протестиращи, а по-късно стана ясно, че някои от тях ще бъдат включени в изборните листи на "Продължаваме промяната".

След масовото им участие на антиправителствените протести, се появи въпросът за кого ще гласува това поколение този път. Още в края на миналата година Георги Лозанов написа в "Дойче Веле", че "пощаден от протеста им не може да бъде никой от тримата, генерирали най-много власт за момента – Пеевски, Борисов и Радев". А според Ивайло Нойзи Цветков "поне градските джензита усещат, че това е не по-малък риск за проевропейските им нагласи". Досега обаче младежкият вот не се отличава нито с ясна, единна идейна насоченост, нито с устойчивост срещу популистки послания. Вместо това свидетелства за почти хазартна подкрепа на нови политически партии.

През 2021 г. младите припознаха електорално партията "Има такъв народ", която спечели изборите през април с повече от половин милион гласа. Три години по-късно проучване на "Галъп интернешънъл болкан" и "Национален младежки форум" от юли 2024 г. показа, че ИТН продължава да води по дял на млади с 23%, следвана от ДПС – Ново начало с 19% и ПП–ДБ с 14%.

"Gen Z" е първото дигитално поколение, което се роди и израсна в европейска България и трудно можем да отречем неговите социално-културни особености. Но дава ли ни това основание да говорим за него като за по-особен тип гласоподавател?

Разговаряме с четирима представители на различни младежки организации, за да разберем дали месеци след протестите е оправдано да смятаме, че новото поколение има по-голям шанс да постигне обществено-политически консенсус и ако да – как би изглеждал той?

Георги Петков и Мартин Филипов са студенти по политология в Софийския университет и са сред създателите на студентската инициатива "Стоп", която първоначално изразява исканията на студенти за по-достъпно образование, по-високи стипендии, по-добри условия за живот в общежитията и по-ясни политики за професионална реализация на младите.

Василена Киара Димитрова е студентка по медицина и е сред инициаторите на ИК "Бъдеще в България". Миналата пролет тя стана една от представителите на протестите на младите лекари.

Александър Танев е студент по право в Софийския университет и председател на младежкото обединение "Студенти против мафията". Протестните им акции започват през юли, когато се обявяват срещу рязкото увеличение на студентските такси. Впоследствие основна им цел става борбата с корупцията, която минава и през съдебната реформа.

И четиримата представляват младежки организации, чиито конкретни искания в даден момент се обединяват около общата цел за сваляне на правителството и промяна на модела на управление.

Александър Танев: С колегите започнахме да протестираме заради университетските такси, но още тогава хората ни писаха, че слонът в стаята е много по-голям. Големите протести бяха срещу модела.

Василена Киара Димитрова: Осем месеца срещахме абсолютна арогантност, липса на диалог и подкрепа и в даден момент протестът прерасна в антиправителствен, защото смятаме, че тези хора са неспособни да се справят със ситуацията.

Георги Петков: Младите изразиха ясно своето недоволство срещу модела, който управлява дълго време.

Мартин Филипов: Благодарение на тези протести активизирахме младите и видяхме, че има интерес към това, което се случва в България. Тогава каузата беше една: свалянето на правителството.

Думи като "корупционният модел", "задкулисието", "олигархията", "мафията" обаче се оказаха удобни за политическа експлоатация – иносказателни формули, които дискредитират опонентите и объркват публиката. Години наред различни политически играчи декларират борбата с "мафията" като своя мисия, но малцина я назовават конкретно.

Кой е "моделът", срещу който протестирахте миналата година?

Александър Танев: Моделът на завладяна и корумпирана държава, на Борисов и Пеевски. Завладяната държава е държава, в която политиците се ръководят от интереси, свързани с достъп до властта и до хранилката – бюджета. Вместо системата на трите власти, те изграждат система на взаимни зависимости и интереси – пускат пипалата си навсякъде, контролират избори през купен вот и се превръщат в крале на държава, която иначе наричаме демокрация. Модел е, защото използват един и същ инструментариум на сплашване: през компромати и други методи на контрол, които не отговарят на принципите и ценностите, заложени в Конституцията.

Георги Петков: Този модел не се олицетворява от една конкретна партия или от определено лице. Той има много по-дълбоки корени. Ние искаме въпросният модел да се замени с такъв, който дава приоритет на младите и не виждаме алтернатива в парламентарно представените партии. Всички партии, които в даден момент са участвали в управлението, по един или друг начин са станали част от корупционния модел. Но високата избирателна активност има шанс да изкара съвсем нови играчи на политическата сцена.

Мартин Филипов: Моделът се представя пред хората като един човек, защото така най-лесно се създава образ на враг, който да се критикува и използва. Промяната не идва с премахването на определени лица, защото на тяхно място идват други, които правят същото. Това се наблюдава от десетки години насам. Лицата се сменят, системата – не. За нас истинският проблем е ниската избирателна активност, която прави управлението нелегитимно. Ние нямаме особена надежда във вече познатите ни партии и очакваме нови играчи да се появяват. Както виждаме, имаме нова политическа формация, която се очаква да вземе първо място. Процесите вече са толкова динамични. Партии, които са излезли на политическата сцена само преди няколко години, вече са като част от статуквото и малко или много са изхабени.

Как разчетохте оставката на Румен Радев като президент? Как оценявате двата му президентски мандата и къде го позиционирате спрямо управленския модел, срещу който протестирахте миналата година?

Мартин Филипов: Към момента е трудно да коментираме. Хората имат очаквания към него още от 2021 г. Сигурно е усетил, че това е последната му възможност да направи нещо по-успешно и дългосрочно и е взел това смело решение, което никой не е взимал до момента. Ще видим какви ще са резултатите.

Георги Петков: Рано е да се каже. Първо искам да видя какъв е съставът на политическия му проект, а след това и действията му. В интервюто му пред БНТ имаше големи заявки. Открехна се въпросът за социалното неравенство. Малко или много президентът има церемониална функция. В сравнение с другите, той не се опетни толкова.

Василена Киара Димитрова: Според мен през двата му мандата той се позиционираше различно и продължава да го прави. Не е заявил нищо ясно. В изказването си, когато подаваше оставка като президент, дори не назова олигархията. Не знам той къде се позиционира. Изобщо не мога да го разчета. Но е факт, че след 9 години в президентството явно е лесно да си служиш с популистки изказвания, без никой да ти търси отговорност.

Може ли Радев да бъде алтернатива на досегашното управление?

Георги Петков: Само времето ще покаже. Не ни се иска пак да бъдем излъгани, но така или иначе социологията сочи, че той ще спечели изборите. По моята логика: "проба-грешка" – да видим. Щом се ползва с толкова високо ниво на одобрение, нека пробва.

Мартин Филипов: Хората го припознават като възможна алтернатива. А и няма много алтернативи в момента, така че той ще е една от опциите, които, доколкото знам, ще се противопоставят на сегашното управление.

Александър Танев: Хората много искат да видят нещо ново, защото са обезверени, и той просто експлоатира тази идея. Не мисля, че Радев е различен. Уж застава зад каузата за правова държава, но къде е г-н Румен Радев на протестите (срещу и.ф прокурор Борислав Сарафов – бел. автор)? Щом твърди, че цяла България е зад него, защо се притеснява да дойде лично? За мен той също е част от този модел. Той не е назовал нито едно лице от въпросния "олигархичен модел". Мафията не се бори с общи приказки.

Също така Радев носи отговорност за всички служебни правителства. В момента, в който едно служебно правителство идваше на власт, ние на практика се превръщахме в президентска република. И те, вместо да борят модела "Борисов-Пеевски", сключваха договори с "Боташ". Особено ме смущава геополитическата му позиция, която също не е очевидна.

Василена Киара Димитрова: Мен ме смущава липсата му на реакция, след като многократно го потърсихме по време на нашите протести. Той не откликна на молбите ни за среща. Някои негови действия по-скоро са били в подкрепа на модела, отколкото срещу него, затова му нямам доверие. Пак ще направим същата грешка, която направихме с ИТН.

Според проучване на "Алфа Рисърч" от декември над 40% от българските граждани предпочитат държавата ни да се управлява от "нова политическа сила". Българските избиратели винаги са се прехласвали по нови политически играчи, които обещават с дързък жест да преобърнат политическото статукво. Младите, изглежда, не са изключение. Кои са вашите ориентири, когато делегирате политическо доверие? Как да се предпазим от това "да бъдем излъгани"?

Георги Петков: За нас е важна политиката спрямо младите. Това, което ние като млади хора искаме да видим, са проекти без стари лица. Старото не работи и това е очевидно. Ние сме на принципа на ниската търпимост: ако видим, че нещо не става, трябва да се предприемат действия. Както виждаме, в България протестите работят и ние трябва максимално да се възползваме от това.

Василена Киара Димитрова: За всеки млад човек различни неща са важни. За мен е важна здравната политика на всеки проект. Ние провеждаме срещи с всяка партия, за да разгледаме техните здравни политики, да ги смелим и да ги представим на нашите последователи на достъпен език. Смятам, че това е начинът, по който те могат да направят информиран избор. Нормално е младите да имат различни виждания, така че най-вероятно младежкият вот отново ще е разпилян. Това, което е важно, е да бъде информиран. Преди някой да гласува за Радев, очаквам поне да са прочели програмата му и да са се припознали в политиките му.

Александър Танев: По-добре да се направи грешен избор, отколкото да се абдикира изцяло. Струва ми се, че при по-висока избирателна активност, вотът на ГЕРБ и ДПС ще намалее. Това са две деструктивни партии, които са завладяли бъдещето на България, така че който и да влезе в парламента – Радев или някой друг – е по-добре.

Ако по време на протестите общата цел беше ясна, има ли такава цел сега?

Василена Киара Димитрова: Общата кауза сега трябва да е честността на изборите и повишаването на избирателната активност. Ако си бил на протеста, си длъжен първо да се увериш, че изборите са честни, второ – да гласуваш.

Георги Петков: Тема номер едно в момента е провеждането на честни избори. С нашето обединение ние излязохме с искания за всички студенти, които са свързани с практичните неща от всекидневния живот. Ако се създаде консенсус около това, че младите са основен приоритет за политическата среда в България, ние сме сигурни, че която и партия да управлява, тя ще направи нещо за младите.

Ако се оттласнем от различните искания и каузи, зад които стои всяко младежко гражданско обединение, има ли идеи и ценности, които според вас обединяват младото поколение?

Мартин Филипов: Към момента не искаме да навлизаме в идеологически теми, защото смятаме, че фокусът е друг. Не мислим, че е подходящо да се капсулираме.

Георги Петков: Плурализмът е нещо прекрасно. В нашите редици има привърженици на почти всяка партия. Целта е да се преборим за нещо чисто материално за реализацията на студента. Трябва да се търси перспективност.

Александър Танев: Не знам. Нека всеки сам определи. Аз обединявам хората около себе си на база две основни ценности: свобода и справедливост, и успявам да намеря общ език с всеки, който се припознава в тях. Младата част от общество е също толкова разделена, колкото са и всички останали. В нашето обединение имам хора с различни геополитически виждания. Въпреки това ние се обединяваме около безспорни неща – демокрация, правова държава, социална България. Нека първо се опитаме да постигнем една истинска правова държава с независима прокуратура и работеща съдебна система и след това да спорим за Европа, Русия и Украйна.

Василена Киара Димитрова: Не бих казала, че имаме конкретна, обща визия за пътя на България. Съгласни сме обаче, че у нас корупцията е навсякъде и тя трябва да бъде изкоренена, без значение дали пътят е на Изток или на Запад.

Значи можем да обобщим така: Намираме се в ситуация, в която младите би трябвало да загърбят идейните и ценностните си различия и да се фокусират върху структурни реформи и конкретни искания?

Александър Танев: Да, и това трябва да се превърне в национална цел – добро здравеопазване и работеща съдебна система. Войната по пътищата също е голям проблем. Ясно е, че по геополитическа линия сме различни, както и по въпросите за определени военни конфликти, но има безспорни въпроси. Смятам, че ако първо решим тях и след това преминем към всички останали, ще сме много по-конструктивни.

Георги Петков: Да. Много по-лесно е да се обясни на една партия, че искаме процентово увеличение на стипендиите. По-трудно се търси отговорност за абстрактни цели. Те са важни и не остават на заден план, но младите тъкмо се активизираха. Намират се проблеми, които изобщо не са на дневен ред, за да се измести вниманието от онова, което наистина е наболяло в обществото. Понякога и външополитическата насоченост на България се използва. Не можем да се фокусираме върху външнополитически въпроси, докато игнорираме начина, по който съгражданите ни живеят.