Докладът представя сравнителна оценка на достоверността на социологическите агенции, публикували прогнози за изборите за 52-рото обикновено народно събрание (ОНС). Приложена е разширена методология, която откроява устойчиви различия между агенциите. Получените резултати са в различната метрика спрямо оценките на предходните избори.

Оценката доразвива и комбинира числовата точност на прогнозите, взетите решения от социологическите агенции при неочевидни ситуации около изборната бариера и индикатори за професионална коректност. Целта е създаването на по-консервативен и съпоставим модел за оценка на социологическите агенции.

Рамка за оценка на достоверността на агенциите

Оценката на достоверността се базира на три независими критерии, които измерват:

1. Точност на прогнозните проценти за всяка политическа формация (ПФ) (с тежест 0.5) – доколко числовите прогнози на агенциите са близки до реалните изборни резултати.
2. Решения при неочевидни случаи (с тежест 0.3) – способността на агенциите да вземат точните решения при гранични и рискови случаи – най-вече около изборната бариера.
3. Професионална коректност и устойчивост (с тежест 0.2) – доколко поведението на агенцията е стабилно, последователно и професионално във времето.

На база на посочените по-горе три групи критерии е изведена обща композитна оценка за относителна достоверност на прогнозите на реализираните сондажи. Тя е приведена в скала от 0 до 1, където 1 е най-високото качество на прогнозата, а 0 – най-ниското.

Оценка на достоверността на социологическите агенции на изборите за НС

Оценката обхваща 11 наблюдавани агенции – добавени са резултатите на "Мяра" и "Балкан метрикс", които са правили сондажи и давали прогнози за изборите за НС през април 2026 г. Използват се всички оповестени прогнози за всяка политическа формация. Анализът представя общата оценка на достоверността на изборите за НС и резултатите по отделните критерии – точност на прогнозните проценти, решения при неочевидни случаи, както и професионална коректност и устойчивост.

2.1 Обща оценка на достоверността на социологическите агенции на изборите за 52-торо ОНС

На фигура 1 са показани 7 от общо 11 наблюдавани агенции, подредени съобразно общата оценка на достоверност на изборите за 52-рото ОНС. Този път класацията се оглавява от "Алфа рисърч". На втора и трета позиция са "Тренд" и "Балкан метрикс", а на четвърта и пета позиция са "Сова Харис" и "Мяра", като резултатите на четирите агенции са близки. На последните две места са "Маркет линкс", следвана от "Галъп интернешънъл".

Влошените оценки на последните три социологически агенции се дължат основно на показателите – усреднена точност по средно квадратично отклонение и критерий за достоверност според нетривиалните прогнози "успех-неуспех".

"Медиана", "Екзакта", "Барометър България" и "Афис" не участват в оценката на достоверността на тези избори, защото не са публикували прогнози за тях.

2.2 Критерий 1 – Точност на прогнозните проценти за всяка политическа формация

Първият критерий е точност на прогнозните проценти за всяка политическа формация. Той се сформира от два показателя: усреднена точност по средно квадратично отклонение с тежест 0.4 и средна абсолютна грешка с тежест 0.6. По този начин се отчита и общата надеждност на прогнозите, и големите несъответствия, като са използвани процентните резултати, само от гласуването в България, претеглени съобразно отдалечеността им от изборния ден, като по-далечните са с по-ниско, а по-близките с по-високо тегло.

На фигура 2 са представени резултатите по този показател на изборите за 52-ро ОНС. Първата позиция се дели от "Сова Харис" и "Маркет линкс", а последна по този показател остава "Галъп интернешънъл".

Анализът на данните за отклоненията на прогнозите спрямо реалните резултати на тези избори, измерени в проценти, потвърждава тенденцията за високата степен на неточност, която се наблюдава от 2022 г. насам.

Фигура 3 показва средните надценявания/подценявания на всяка формация с шанс за преодоляване на избирателната бариера. Фактори като създаването на нови формации и натрупване на политически формации с прогнозни резултати близки до 4%-ната бариера влияят и на оценките.

Най-ниски отклонения се наблюдават при "Продължаваме промяната- Демократична България", "Сияние" и Алианс за права и свободи (АПС), като последните три остават извън състава на 52-рото ОНС.

Резултатите сочат, че най-надценявани са "Синя България" и "Възраждане", а най-подценявани са новосформираният победител "Прогресивна България" и "Величие".

При тези избори повечето социологически агенции допускаха възможност БСП, МЕЧ, "Сияние" и "Величие" в крайна сметка да прескочат прага от 4%.

2.3 Критерий 2 – Решения при неочевидни случаи

Вторият критерий на оценката е решения при неочевидни случаи, който обединява оценката на достоверност според нетривиалните прогнози "успех-неуспех" и квалификационна оценка за способност за прогнозиране на бариерата за влизане, съответно с тежести 0.7 и 0.3. Този подход позволява изключването на тривиалните прогнози и оценява поведението при неочевидни ситуации, където грешките имат най-голямо политическо значение.

Фигура 4 представя резултатите на анализираните агенции по този показател. "Алфа рисърч" е лидер, а на второ място остава "Балкан метрикс". "Маркет линкс" и "Галъп интернешънъл" остават на последните две места и със съществена разлика спрямо първите четири агенции.

2.4 Критерий 3 – Професионална коректност и устойчивост

Третият критерий за оценка на достоверността на социологическите агенции е професионална коректност и устойчивост. Той е съставен от следните показатели: оценката за професионална коректност (с тежест 0.2), устойчивост на прогнозите във времето (0.45) и средна промяна между последователни сондажи в една предизборна кампания (0.35). При липсата на данни по някой от показателите, оценката се прави на базата на останалите и се прилага корекционен коефициент за недостатъчност на данните – 0.85. Критерият професионална коректност и устойчивост оценява устойчивостта на грешките между избори, дисциплината при актуализация на прогнозите и спазването на основни професионални стандарти, като отчита и ограниченията при малко на брой наблюдения.

Оценката за професионална коректност е 0 или 1 и включва следните параметри: агенцията да реализира собствени сондажи и да обявява задължителните им характеристики; да обявява сондажите си през собствен сайт; да поддържа архив от данни за своите предишни проучвания; да осъществява проучвания, различни от политически сондажи; да публикува периодични политически сондажи, а не само преди избори.

Резултатите показват, че "Тренд" и "Мяра" заемат лидерска позиция (фиг. 5). Трета и четвърта са "Алфа рисърч" и "Маркет линкс". "Сова Харис" и "Балкан метрикс" изостават по този критерий заради нулевата оценка за професионална коректност и ниските резултати или липсата на възможност за оценка на устойчивост на прогнозите във времето.

За агенциите "Мяра" и "Балкан метрикс" не е използван показателят за устойчивост на прогнозите във времето, защото за първи път участват в този анализ.

Оценка на достоверността на социологическите агенции в периода 2019 – април 2026 г.

На фигура 6 са класирани наблюдаваните социологически агенции на база на достоверността на публикуваните сондажи за всички избори в периода 2019 – април 2026 г. Промяната в началния момент се дължи на въвеждането на новата методология, като натрупаната оценка отчита само избори, измерени по една и съща аналитична рамка.

Сондажи за 9 избори са реализирали пет от агенциите – "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл", "Сова Харис", "Маркет линкс" и "Тренд". "Екзакта" и "Медиана" участват със сондажи за 8 избора, докато "Барометър България" и "Афис" – съответно със 7 и 3. "Мяра" и "Балкан метрикс" участват със сондажи за 1 избор.

"Алфа рисърч" продължава да бъде лидер при социологическите агенции и запазва статута си на най-достоверна агенция за целия разглеждан период. "Тренд" и "Маркет линкс" остават на втора и трета позиция, запазвайки оценката си за достоверност почти непроменена. Четвърта е "Балкан метрикс", следвана от "Галъп интернешънъл", "Мяра" и "Екзакта".

Категорично най-недостоверни остават прогнозите на "Афис", "Медиана", "Сова Харис" и "Барометър".