Решението на президента Румен Радев да отхвърли предложения от Горица Кожарева състав на правителство заради присъствието на свързвания с Делян Пеевски вътрешен министър Калин Стоянов създава безпрецедентна ситуация. Самият Румен Радев спомена за "конституционна криза", но това е обяснимо, защото конституционните промени засегнаха основно неговите правомощия да назначава служебните правителства.

Всъщност кризата засега е по-скоро политическа.

Отказът на Радев да даде картбланш на нов служебен кабинет със същия вътрешен министър води до абсурдния резултат, че ще имаме още от същия вътрешен министър. Причината е, че кабинетът "Главчев", който доказа своята полезност за Пеевски, остава на власт докато президентът не намери служебен премиер, който да НЕ предлага Калин Стоянов за вътрешен министър. Тоест, президентът не иска да допусне избори с Калин Стоянов като вътрешен министър.

Отстрани изглежда абсурдно, че изборите и цялата държава са заложени на това кой ще е вътрешният министър, но всъщност въпросът опира до друга фигура – Делян Пеевски.

Кой ще е следващият служебен премиер?

Въпросът сега е дали сред определените от конституцията длъжностни лица, сред които президентът може да номинира служебен премиер, има такъв, който не би посочил Калин Стоянов за вътрешен министър. Накратко, въпросът е има ли човек, който няма да е толкова зависим от Пеевски. От тази "класация" явно отпадат шефът на Сметната палата Димитър Главчев и заместничката му Горица Грънчарова – Кожарева, които държат на Калин Стоянов.

Самият Румен Радев изключи опцията за човек от ръководството на БНБ, с което отряза близкия до Пеевски подуправител Петър Чобанов. Единствените други двама потенциални кандидати са председателката на парламента Рая Назарян (ГЕРБ), която не пожела да става премиер, както и вторият зам.-шеф на Сметната палата Тошко Тодоров. След като преди номинацията президентът е предпочел Кожарева пред него, очевидно той не е демонстрирал готовност да се раздели с Калин Стоянов.

Оттук нататък опциите са две: или Рая Назарян става служебен премиер и сменя Калин Стоянов, или парламентът гласува нови омбудсман и зам.- омбудсман, за да може президентът да има избор за служебен премиер. НС може да смени и зам.-шефовете на Сметната палата, с което ще разшири възможностите.

Какво следва?

• Служебното правителство на Димитър Главчев остава на власт до назначаването на нов служебен кабинет;

• Калин Стоянов остава служебен министър на вътрешните работи, но няма да му бъде позволено да е такъв по време на изборите;

• Президентът Румен Радев продължава преговорите с възможните кандидати за служебен премиер, условието е да се смени Калин Стоянов;

• Парламентът, макар и във ваканция в момента, продължава да функционира и може да излъчи нови варианти за служебен премиер.

• Президентът даде знак, че няма да назначи човек от ръководството на БНБ за служебен премиер, което елиминира друг кадър, свързван с Пеевски – Петър Чобанов.

Кой има полза от тази ситуация?

• Държавата остава заложник на свързвания с Делян Пеевски вътрешен министър Калин Стоянов.

• Отлагането на изборите дава още време за "бойните действия" в разгорялата се война в ДПС. Партията все още няма отговор как да се яви на избори заради разкола.

• Популистките и радикални партии като "Възраждане", "Меч" и "Величие" се хранят от политическата криза.

• Рейтингът на Румен Радев вероятно ще скочи, тъй като се позиционира като последна преграда пред опитите на Пеевски за тотален контрол в държавата.

Какви са големите рискове?

• Ако президентът и парламентът не успеят да намерят изход от ситуацията, държавата ще влезе в конституционна криза, а правителството с премиер Димитър Главчев няма да може да бъде сменено за неопределено време.

• Използването на МВР и прокуратурата като политически инструмент е в полза на Делян Пеевски. Той вече провокира нови полицейски протести, а най-вероятно ще има нови прокурорски акции и политически мотивирани арести (както стана с Румен Гайтански -Вълка) и дестабилизиране на цялата държава.

• Компроматна война;

• Продължаващо дискредитиране на парламентарната демокрация.

Какво може да се направи?

• Парламентът може да си прекъсне ваканцията и да започне да попълва "домовата книга" като избере нов омбудсман и негов заместник, а защо не и още двама нови зам.-председатели на Сметната палата.

• За тази цел Бойко Борисов трябва да излезе от "дълбокия неутралитет" по отношение на Делян Пеевски, да насърчи Рая Назарян да открие процедура и да ГЕРБ да подкрепи кандидати, които не са зависими от Пеевски.

• Президент трябва да преговаря активно с възможните кандидати за премиер и с политическите сили в парламента за излизане от ситуация;

• Кандидат за служебен премиер от конституционния списък може да приеме, въпреки че досега е отказвал поста;

• ГЕРБ може да поеме отговорност за номинацията на председателката на НС Рая Назарян за служебен премиер;

• Може да се поиска тълкувателно решение от Конституционния съд дали могат да се насрочат избори без да се назначава нов служебен кабинет.