Конституционният съд блокира съдебната реформа за неопределено време, докато България продължава да е "прокурорска" република. Такъв е един от основните изводи на авторитетните юристи Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, бивши съдии в Европейския съд по правата на човека, по повод последното ключово решение на КС, с което съдебната реформа беше де факто отменена.

През 2009 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург задължи България да реформира из основи своята съдебната система с решението по делото "Колеви срещу България".

Делото, заведено от близките на убития висш прокурор Николай Колев, посочи ясно тоталната власт на главния прокурор върху разследващите органи в страната. Съдът в Страсбург препоръча България да промени система на прокуратурата и Висшия съдебен съвет, за да отнеме безконтролната власт на главния прокурор.

Препоръки за предприемане на мерки бяха нееднократно направени от Комитета на министрите, Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Европейската комисия на ЕС във връзка с мъчителния процес на изпълнението на това решение. Съдът в Страсбург има субсидиарен характер и избягва преките препоръки за необходими промени. 

В решението се посочват причините за установената недосегаемост на главния прокурор, които по онова време не се оспорват нито от правителството, нито от прокуратурата.

Още по темата

КС отмени съдебната реформа, но остави орязаните правомощия на Радев за служебния кабинет

26 юли 2024 14:48

Последните промени в Конституцията, приети от парламента в края на 2023 година, целяха да прекратят влиянието на главния прокурор върху съда, като в същото време дават възможност за по-голяма отчетност на държавното обвинение. Парламентът премахна и централизираната власт на главния прокурор върху прокурорите.

Всичко това бе отменено от Конституционния съд с аргумента, че подобна реформа може да се извърши само от Велико народно събрание. Преди 21 година българският Конституционен съд взе подобно решение под натиска на тогавашния главен прокурор Никола Филчев и попари всички опити за реформа на прокуратурата.

Опитомяването на съда

Съдия Здравка Калайджиева напомня, че последното решение на КС е пряко мотивирано с произнесеното пред 21 години решение от тогавашния конституционни съдии. В България има "последователен стремеж на законодателя да отхвърли съдебния контрол върху политическата власт и да "опитоми" съда, използвайки прокуратурата като инструмент, подчертава Калайджиева и допълва: "Това се случва чрез предоставяне възможност за влияние върху независимост на съда, включително и чрез осигуряване на доминираща роля на прокуратурата в съдебната система".

Според юристката решението на Конституционния съд да отхвърли промените, свързани с ВСС и ограничаването на правомощията на главния прокурор, не спомага за утвърждаването на независимостта на съда от влиянието на прокуратурата:

Още по темата

Партиите за решението на КС: От "задълбочава кризата" до "тази институция трябва да се закрие"

26 юли 2024 18:17

"Това решение не дава възможност за налагане на отчетност и отговорност за без/действията на тази "открита за злоупотреби" институция, каквато е прокуратурата".

Здравка Калайджиева казва, че Конституционният съд е минирал и възможностите за провеждане на независимо разследване на главния прокурор. Причината е, че специалният магистрат, който разследва главния прокурор, ще трябва да докладва за своите действия пред нереформирания Висш съдебен съвет, доминиран от самия главен прокурор:

"Междувременно (в контекста на нови скандали и разкрития), обществото се увери, че проблемът с независимостта на разследването не е ограничен до главния прокурор и че никой не може да наложи на прокуратурата да разследва ефективно прокурорите, или когото и да било", казва Калайджиева.

Блокираната реформа

Йонко Грозев коментира пред Mediapool, че решението на КС безспорно ще има блокиращо действие върху всеки бъдещ опит за съдебната реформа.

"Политическото усилие да се промени конституционния модел е очевидно огромно, и без да претендирам каквото и да било сериозно познаване на политическия процес, струва ми се че ще е много трудно да се събере отново политическа енергия за такова мащабно усилие. А блокиращият резултат според мен е безспорен", отбелязва правозащитникът и пояснява:

Още по темата

Конституционната езотерика с решението за съдебната реформа

28 юли 2024 12:49

"Дефектите на системата на прокуратурата са такива, че енергия отвътре за промяна няма и е абсолютно нереалистично да се очаква промяна да се случи отвътре. КС блокира възможността да се увеличи участието на външни хора в управлението на прокуратурата, действие което по принцип би имало потенциала да започне промяна в начина на управление. При блокираща квота от страна на прокуратурата, дори и при най-добро желание от страна на мнозинството в един бъдещ парламент, а такова добро желание по никакъв начин не може да бъде презюмирано, много трудно ще се реализира промяна".

След решението на Конституционния съд в ръцете на политиците остават значително по-малко механизми да търсят някаква промяна.

"Последните двадесет години, отчасти и под натиск от европейските ни партньори за които корупцията в България е проблем, бяха изпълнени с многобройни законодателни изменения, изцяло ново законодателство и създаване на нови институции. Нищо от това не проработи, тъй като то не променя основния властови баланс в системата. Без такава промяна, без въвеждане на механизми за контрол и отчетност върху прокуратурата, ще бъде много трудно да се намери такова магическо законодателно решение, което не е намерено в продължение на двадесет години", казва Йонко Грозев.

Реформата беше недостатъчна

Здравка Калайджиева напомня, че самата конституция от 1991 г. страда от изначален дефицит на ефективни механизми за възпиране на властите от всякога съществуващия риск за произвол, който демократичните общества обичайно възлагат на съда.

"Конституцията оставя неясни разграничението на функциите на съда от тези на прокуратурата като части от съдебната система и позволява симбиоза между изпълнителната власт и прокуратурата вместо контрол на съда върху тях. В това отношение предложените промени в Конституцията не бяха достатъчни за утвърждаването на независимостта на съда и ролята му за закрила на основните права и свободи на гражданите и юридическите лица", казва тя.

"Обявяването на съда за "основен" (но не и единствен) носител на съдебната власт" буди недоумение и поражда въпроса кои ли са "неосновните" носители на съдебна власт?", коментира Калайджиева.

Може и още

"Не споделям разбирането, че предложените промени в Конституцията направиха "възможното и достатъчно" за подготовката и провеждането на реална съдебна реформа, която изисква цялостна концепция за разпределението на функциите на съда и прокуратурата и не съм убедена, че това разпределение е от компетентността на Велико народно събрание", казва Калайджиева.

Тя напомня, че Конституционният съд не е видял проблем в компетентността на Народното събрание да отнеме правомощията на следствието и да го подчини изцяло на прокуратурата, което се случи пред 18 години.

"Съгласна съм с колегите, според които част от проблемите пред правосъдието не се дължат на Конституцията и че някои положителни промени могат да се постигнат с изменения в обикновени закони. Не виждам защо например обявяването на прокуратурата за "господар на досъдебното производство" може да е пречка за въвеждането на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, с които се засягат права и интереси на гражданите", каза Калайджиева.

Кой кум, кой сват

"Докато не се разберем "кой кум, кой сват, кой – на булката брат" в правосъдието, превръзката на Темида ще стои не върху очите, а върху устата ѝ, защото тя не може да осъди никого без внесени в съда обвинения, а прокуратурата по свой избор ще предлага на едни щит, а на други – меч, с които решава съдбите на хората, защото не е овластена да решава делата им", коментира Калайджиева.

Тя допълва, че това не са единствените проблеми на съдебната система, но и вече никой не обръща внимание на това, че "бюджетът не осигурява достатъчно място за труповете в моргите, докато Висшият съдебен съвет одобрява разходи на прокуратурата за стотици милиони за експертизи по дела, които безславно се прекратяват".

"В това време данъкоплатецът изплаща обезщетения на пострадалите за вреди от неразумен срок на производствата, незаконни обвинения и други посегателства върху правата и интересите му. Въвеждането на лична имуществена отговорност на причинителите на тези вреди би била убедителна стъпка към реалната им отчетност. Правомощията на българския главен прокурор може и да са сходни с тези на съветската прокуратура, но по онова време тя далеч не е била безконтролна", коментира бившият съдия в Страсбург пред Mediapool.