Близо един милион българи по-малко ще гласуват на първия тур на президентските избори в сравнение  с парламентарните, които се проведоха на 19 април. Тогава избирателната активност беше 51.1%, а според моментната снимка към началото на октомври на социологическа агенция "Алфа Рисърч" тя е 37%, на "Мяра" – 35.4%, на "Тренд" – 38%.

С тази активност вторият тур е гарантиран, защото по конституция, за да бъде избран президент на първи тур, трябва да са гласували повече от половината избиратели, а някой да е спечелил повече от половината от тях. Сега въпросът е кой най-много губи от нивото на избирателната активност и дали то ще продължи да пада, или има шанс да се качи.

Електоралният багаж на водещата тройка

Кандидат-президентската двойка Илияна Йотова и Кирил Вълчев, според данните на "Алфа Рисърч", превърнати в абсолютен брой гласове, към момента има малко над  1,1 милиона избиратели – с 335 000 по-малко от тези на "Прогресивна България" през април.

Вторите – Андрей Гюров и Георги Кандев, биха получили към момента 650 000 гласа – с 240 000 повече от гласувалите за ПП-ДБ на парламентарния вот.

Костадин Костадинов и Петър Волгин са с 250 000 – с малко над 110 000 повече от парламентарния вот за "Възраждане".

Разбира се, тези числа са ориентировъчни, доколкото са екстраполирани от демоскопски данни и са сравнени с реални гласове на последните избори. В хода на кампанията числата могат да се променят с всеки изминал ден.

Колебливата армия от 750 000 души

Предпоставките за значима динамика в тези първоначални нагласи са сериозни. Според изследването на "Алфа Рисърч" 30% от твърдо решилите да гласуват, равни на 750 000 души, още не са напълно наясно с вота си. Половината от тях – над 370 000, изобщо още не са решили за кого ще гласуват, а останалата половина, които са решили, могат да променят мнението си, защото "първото им желание" не е твърдо. Така може да се допусне, че например 15 на сто от избирателите на Йотова, равни на 165 000 души, могат да се откажат от нея, както и например 13 на сто от избирателите на Гюров, равни на 85 000, и евентуално 10% от тези на Костадинов, равни на 25 000.

Същевременно обаче в последния момент и към тях ще се насочат избиратели, сменили своето "първо желание". Но някои може и съвсем да се откажат от гласуване или пък да гласуват с "Не подкрепям никого", което практически е същото.

Така или иначе тези 750 000 души са огромен резерв в кампанията и битката ще бъде първо всяка кандидатска двойка да запази в максимална степен вече маркираните свои парчета от крехката половина от  баницата, както и да получи по-голям дял от суровата половина от нея от над 370 000 избиратели, които още не са решили при кого да отидат.

Разбира се, потенциално съществува и външен резерв от мнозинството негласуващи, част от които може накрая да отидат в избирателните секции.

Вторият по-близо до първия, третият – до втория?

Каквито и презапределения обаче да се правят, съотношението на силите между първите три двойки според данните на трите агенции е толкова голямо, че едва ли на първи тур подредбата на медалистите може да се промени. Въпросът е възможно ли е вторият да се приближи по-близо до първия, а третия – до втория. Това ще е изключително важно за битката за втория тур.

При една още по-ниска активност от под 2 милиона избиратели преимущество ще имат кандидатите с по-твърди електорати зад гърба си. Тук изглежда водещият кандидат Йотова не е сред печелившите, защото макар нейното електорално ядро да е най-голямо, то е най-застрашено от вталяване. Тя вече е с близо една четвърт по-малко избиратели от тези на Румен Радев на парламентарния вот. ПП-ДБ и "Възраждане" пък не губят тежест при ниска активност, защото имат твърди ядра, а особено "Възраждане", която бе значително изсмукана от "Прогресивна България" през април, сега има шанс да си върне част от гласовете и може и още да не е достигнала максимума си.

По-висока избирателна активност може да дойде както от мобилизация на поддръжниците на новото политическо статукво, така и от онези, които не искат цялата власт в едни ръце, а търсят прозападна или проруска алтернатива.

Политическият контекст на кампанията

Разочарованието от политиците и липсата на достоен кандидат са основните причини според анкетираните за това мнозинството от избирателите да не гласуват или да не са напълно сигурни дали изборът им няма да се промени, според данните на "Алфа Рисърч". В тази обща рамка от очаквания и разочарования обаче можем да впишем съвсем конкретни измерения на изборния контекст: продължаващата мощна подкрепа за управлението на Радев, въпреки че постепенно намалява; тревогата от инфлацията, която не е овладяна, независимо кои са източниците ѝ; очакванията за стабилност на страната в разломната геополитическа обстановка, с поляризираните представи къде тя трябва да се позиционира. Специфично условие в надпреварата е и доколко ще окаже влияние върху представянето на Йотова случаят с помилвания от нея като вицепрезидент накротрафикант.

Особено значение ще има и кой каква част ще успее да привлече от 430-те хиляди избиратели на ГЕРБ, мнозинството от които вероятно няма да гласуват поне на първи тур заради липсата на собствен кандидат. При превръщане на измерените от "Алфа Рисърч" дялове в абсолютни стойности, най-голям дял от електората на ГЕРБ – около 65 000 души, са склонни да подкрепят Гюров и Кандев, двойно по-малко – Йотова и Кирил Вълчев и едва около 10 000 – Костадинов и Волгин. 

Йотова – под 1 млн., Гюров – 800 000?

За да се намалят разликите във водещата тройка кандидати, подкрепата за Йотова трябва да спадне под милион, което би могло да стане главно за сметка на ръст за Костадинов и отиващи в отбора на негласуващите, т.е. още по-ниска избирателна активност, а подкрепата за Гюров трябва да се увеличи поне до 800 000 избибатели, което би могло да стане главно от още поддръжници на ГЕРБ и привличане на хора от негласуващите. Така ако разликата между Йотова и Гюров стане 200 000 гласа, шансът вторият да стане първи на балотажа става реален. Ако обаче избирателите на Костадинов скочат до 300-400 хиляди, може да се очаква те да бъдат сериозен резерв за Йотова и солидна част от тях да отидат за нея на втория тур. Така че определящо за изборите ще бъдат динамиките между първите трима в рамките на кампанията за първия тур, които биха предопределили дали ще има сериозна интрига на втория.