Две събития за една седмица разкриват тревожен модел. На 14 февруари вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс предприе остра атака срещу ЕС на Мюнхенската конференция по сигурността, последвана от безочливо искане Украйна да предаде половината от бъдещите си минерални богатства в замяна на продължаваща военна помощ от САЩ. Седмица по-късно в София насилническа тълпа, свързана с проруската националистическа партия "Възраждане", атакува представителството на ЕС в българската столица.
Тези събития са симптом на по-широко геополитическо пренареждане, при което Източна Европа рискува да бъде откъсната от Запада. Последните сигнали на Тръмп към Владимир Путин напомнят зловеща реконструкция на Ялтенската конференция от 1945 г., която предшества разделението на Европа по време на Студената война.
За Източна Европа това създава риск от заличаване на демократичния напредък, започнал през 90-те години, и връщане към нелиберални режими, марионетни институции, безконтролна олигархия и заглушено гражданско общество.
Привлекателност на изток
Американската националистическа десница, водена от фигури като Ванс и Илон Мъск – бизнесменът, превърнал се в президентски съветник, намира общ език със своите европейски съюзници. Десните лидери в Европа предлагат на теоретиците на "MAGA" (Make America Great Again) идеологическо братство в културните им войни срещу социалния либерализъм, както и защита срещу продължаващите усилия на ЕС за насърчаване на демократичното управление. Тяхната крайна цел не е просто отслабването на Брюксел, а пълното му демонтиране.
Последните проучвания на Европейския съвет за външна политика показват, че в България, Унгария и Словакия значителна част от населението очаква завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом да бъде от полза. Близо половината от българите (47%), заедно със значителен дял унгарци и румънци, смятат, че втори мандат на Тръмп е добър за Америка. Макар че ентусиазмът за влиянието му върху техните собствени страни е по-слаб (спада до 28% сред българите), идеологическата симпатия остава. В Източна Европа привлекателността на Тръмп е до голяма степен символична.
Той създава образ на сурова сила – лидер, който не се страхува да се откаже от демократичните условности в един опасен свят. За мнозина в региона неговият откровен авторитаризъм изглежда парадоксално освежаващ, а не заплашителен – като карикатурата, която за първи път се появи в "Ню Йоркър" през 2016 г.: вълк води кампания сред овце със слогана "Ще ви изям". Една овца се обръща към друга и казва: "Поне казва нещата, както са."
Мнозина в Източна Европа, които смятат, че ЕС и предишните по-либерални американски администрации отдавна са ги изтласкали в периферията на процеса на вземане на решения, не очакват Тръмп да повиши социалния или икономическия им статус. Но очакват той да сложи край на лицемерието и да не ги третира като второкласни граждани.
Преследване на нелиберализма
Зад показността, дневният ред на Тръмп е далеч по-радикален. Той и неговите идеологически съюзници – сред които, но не само, Ванс, унгарският премиер Виктор Орбан и словашкият премиер Роберт Фицо – споделят една и съща цел: разрушаване на консенсуса, установил след 1990-те години, че либералната демокрация е върховен модел на управление.
Тези лидери отхвърлят трансатлантическия модел на разделение на властите, върховенство на закона и институционална отчетност като основа за просперитет. Вместо това те възприемат нелиберален модел, в който силни лидери управляват без съдебен контрол и без свободни медии, а всичко това е подчертано от агресивен национализъм.
Реториката на Тръмп вече намира отклик в Източна Европа. Неговото предложение за криминализиране на студентските протести изглежда особено зловещо в регион, където масови демонстрации, като тези в Сърбия или Грузия, са изиграли ключова роля в укрепването на демократичната съпротива. Опитите на правителствата да потискат гражданския активизъм съживяват спомени за авторитаризма преди 90-те години; днес населението протестира, докато лидери като Александър Вучич и Милорад Додик поддържат връзките си с Тръмп.
Не по-малко тревожно е решението на лагера на Тръмп да спре прилагането на Закона за корпоративна прозрачност срещу прането на пари. Разкриването на корупционни фондове беше една от най-трудните политики в Източна Европа през последните десетилетия; в регион, където високопоставената корупция е ендемична, Законът "Магнитски" на САЩ и визовите черни списъци на Държавния департамент бяха сред малкото ефективни възпиращи механизми срещу олигархичната безнаказаност.
Сега, вместо да бъдат насочени срещу клептократите, се носят слухове, че именно антикорупционните активисти може да се окажат в американските санкционни списъци. В Румъния крайнодесният кандидат за президент Калин Георгеску беше отстранен от участие в предстоящите избори заради незаконна руска намеса. В отговор Георгеску открито приветства перспективата САЩ да наложат санкции на настоящото румънско правителство, за да предефинират политическия пейзаж в страната.
Украйна – лакмусовият тест
Но именно променящата се позиция на Вашингтон спрямо Украйна разкрива истинската същност на този фаустовски съюз между Тръмп и европейската националистическа десница. По време на преговорите за примирие в Рияд, на които Украйна забележимо отсъстваше, руските представители са предложили на САЩ да се изтеглят от най-източните държави членки на НАТО, което на практика би върнало Алианса до границите му от преди 1997 г. Американската делегация, водена от държавния секретар Марко Рубио, е отказала, но е добавила зловещата уговорка: "засега". Една нова "глобална Ялта", включваща Тръмп, Путин и вероятно Си Цзинпин, вече не изглежда немислима.
За Източна Европа последствията са екзистенциални. Регионът ще понесе основния удар от търговската война на Тръмп с Европа, като например налагането на 25% мито върху европейската стомана и алуминий, според скорошен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие. Още по-съществено е, че ако техните лидери успеят да осигурят среща с Тръмп, последните събития показват, че могат да очакват да бъдат третирани със същото пренебрежение, с което беше посрещнат украинският президент Володимир Зеленски по време на срещата си с Тръмп в Овалния кабинет през март – като разменна монета.
Ненадеждни съюзници
Може да се предположи, че американска администрация, идеологически обвързана с националистическата десница в Европа, би им била полезен съюзник срещу Брюксел. Но крайната десница в Източна Европа залага на партньор, който по същество е ненадежден. Държавите в региона се надяват да се освободят от онова, което крайнодесните възприемат като окови на либералната демокрация. Но в този стремеж те рискуват да се окажат изолирани от ЕС и незащитени от Вашингтон.
Алтернативата е ясна. Тези, които се противопоставят на националистическия регрес, трябва да работят за укрепване на демократичната сигурност в своите държави. Необходим е по-силен механизъм за отчетност, като независимите медии играят решаваща роля. В миналото агенции като USAID, National Endowment for Democracy и International Republican Institute предоставяха жизненоважна подкрепа. Сега, когато тези спасителни линии са прекъснати, ЕС трябва да поеме тази роля.
Брюксел трябва да насочва финансиране директно към неправителствени организации и регионални правителства, заобикаляйки националистическите администрации, където демократичните норми са под заплаха. ЕС трябва да укрепи Европейската прокуратура, като ѝ предостави повече правомощия и ресурси; да разшири обхвата на Европейския закон "Магнитски", така че да обхваща и корупцията. Най-важното – ЕС трябва да използва Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари, за да засили регулаторната си мощ и да защити публичното си пространство от външна намеса – независимо дали тя идва от Китай, Русия или една враждебна към Европа американска администрация.
–
Залогът е огромен. Ако визията на Тръмп за разделена Европа и нова "глобална Ялта" се реализира – и Източна Европа бъде "изоставена от ЕС"– източният фланг на континента може да се превърне в зона на нестабилност, политическо надлъгване и регионални конфликти. А поне една война в Европа вече е започвала по този сценарий.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
23 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3702844
В отговор на #3702827
В отговор на #3703028
Остава ни единствено,да се сплотява ме е да се борим и бием ,за свободата и достойнството си на живот и смърт,с всички възможни средства,каквото да означава това !
Повече от половината американци го разбраха, ще го разберем и ние, европейците, но тежко им на т.н. европейски лидери, а на практика треторазрядна прислуга на семейство Сорос.
P.S. Европейски съвет за външна политика не е европейска институция, каквато цел изглежда е преследвана със заблуждаващото наименование, да звучи някак институционално, но си е менте, нещо като Adidas и Adibas.
ЕСВП е НПО, със седалище в Лондон и финансирано от Сорос, но и не само от него! Г-жа Чернева и приятели, би трябвало да се тревожат, че този път Западна Европа може да стане едно голямо ГеДеРе, а Източна – с американците, понеже знаем какво е авторитаризъм, а и изнежените западни либерали преядоха със свобода и го удариха на агресивна свободия!